Петел и перлено зърно
РАБОТИВА МЕЧКА
Виждайки, че селянинът, работещ върху дъгите, изгодно ги продава от ръцете си (И дъгите се огъват с търпение, а не изведнъж). Мечката решила да живее със същия труд. Пукане и тропане през гората, И проказата се чува на миля. Лешник, бреза и бряст Мечката ми погуби безброй, Но занаятът не се дава, Ето отива при селянина да пита съвет И казва: „Комшу, каква е тая причина? – „В това – отговорил съседът – „Каквото нямаш, куме: В търпение“.
ПОГ ПОД ДЪБ
Свинята под вековния дъб се наяде до насита с жълъди; След като яде, тя заспа под него; Тогава, като прониза очите си, тя се изправи и започна да подкопава корените на Дъба с муцуната си. „В края на краищата това вреди на дървото, - казва й Гарван от Дъба, - Ако разкриеш корените, то може да изсъхне.“ "Оставете го да изсъхне - казва Прасето - това изобщо не ме притеснява, не виждам голяма полза от него; дори и да го нямам цял век, изобщо няма да съжалявам; само да имаше жълъди: все пак дебелея от тях." – „Неблагодарница!“ – рекъл й тук дъбът, – Ако можеше да вдигнеш муцуната си нагоре, щеше да видиш, че тези жълъди ми растат. Невежата, също в слепота, Той се кара на науката и учението И всички научни трудове, Без да усети, че яде плодовете им.
Камък и червей
"Колко шумно тук! Какъв невежа! - Камъкът, легнал, говори за дъжда. - И всички му се радват, може би - виж! И те чакаха като скъп гост, И какво направи той? Беше само два-три часа Нека питат за мен! където и да ме хвърлят, И никога не се чух да благодаря. Нищо чудно, наистина, те оклеветявам света: Изобщо не виждам справедливост в това. - "Млъкни!", каза му Червея. Този дъжд, колкото и кратък да беше, Лишен от сила от сушата Напоих обилно нивата, И той съживи надеждата на земеделеца; И ти си само празно бреме в това поле." Така друг се хвали, че е служил четиридесет години, Но няма полза от него, както от този камък.
Петел и перлено семе
Разкъсвайки купчина тор, Петелът намери бисерното зърно И той казва; „Къде е? Какво празно нещо! Не е ли глупаво, че е толкова високо ценено? И наистина бих се радвал много повече Ечемичното зърно: не е толкова видимо, Да, задоволително.“ Невежите отсъждат точно така: Какъв е смисълът да не разбират, тогава всичко е дреболия за тях.
Една неделя собственикът на земята получил подарък от своя съсед. Това беше някакво растение, което, изглежда, дори не съществува в Европа.Собственикът го засади в оранжерия; Но тъй като той самият не се занимаваше с това (Той беше зает с нещо друго: Той плетеше коремите на своите роднини), тогава той вика градинаря при себе си и му казва: „Ефим, внимавайте особено за това растение; Оставете го да вегетира добре." Междувременно дойде зимата.Собственикът на земята си спомня своето растение И така Ефима пита: „Какво? Растението вегетира ли добре?“ „Доста добре“, отговори той, „вегетира напълно!“
Нека всеки си наеме такъв градинар, Който разбира какво означава думата "расти".
Който го боли тила, Не му чеши петите!“ Съседът ми беше твърде пламенен.“ Живееше на село, в пустошта.
Много навици са гадни, Но не можеш да намериш гадни неща, Да се хващаш за петите напразно!