По приложението на чл.77 – Запор върху имущество – от Данъчния кодекс на България
Относно прилагането на член 77 "Изземване на имущество" от Данъчния кодекс на България
G.V. Черних, Държавен съветник на данъчната служба, ранг III
Е.А. Пръсти, Съветник на данъчната служба, II ранг, Краснодарски край
Данъчният кодекс на България (НК РФ, Кодекс) за първи път от въвеждането на данъчната система в България и функционирането на данъчните власти включи прокуратурата в събирането на данъчни задължения. Редът, който урежда процедурата за изземване на имуществото на предприятието длъжник със санкцията на прокурора, е уреден в чл. 77 от Данъчния кодекс на Руската федерация. Тази разпоредба се отнася до глава 11 от Данъчния кодекс на Руската федерация, която се занимава с начините за гарантиране на изпълнението на данъчно задължение.
Наред със залог на имущество, поръчителство, неустойки, спиране на операции по банкови сметки, запорът на имущество на данъкоплатеца е начин за обезпечаване на данъчно задължение. Въпреки това, както данъчните власти, така и данъкоплатците, когато използват разпоредбите на този член на практика, се сблъскват с проблеми при тълкуването на неговите норми.
В съответствие с чл. 77 от Данъчния кодекс на България имуществото се запорира, ако данъкоплатецът-организация не изпълни задължението си за плащане на данък в установените срокове и ако данъчните власти имат достатъчно основания да смятат, че посоченото лице ще предприеме мерки за укриване или укриване на имуществото си.
Така възниква въпросът какво има предвид законодателят под „достатъчно основание“? Основанията да се смята, че длъжникът ще предприеме мерки за укриване на имуществото си, трябва да включват конкретни доказателства за такива намерения под формата на писмено докладване от гражданин или длъжностно лице.формуляр до ръководителя на данъчния орган. На практика данъчните власти нямат институцията на информатори, които да докладват за действията на данъкоплатеца по укриване на имущество.
Органите, които извършват държавна регистрация на сделки за продажба на недвижими имоти и превозни средства, не уведомяват данъчните власти за намерението на страните да сключат сделка, тъй като такива действия не са пряко предвидени от закона. Освен това платецът може да сключи договор за залог, според който в случай на неизпълнение на условията за изплащане на заема, правото на собственост на платеца-длъжник се прехвърля на трето лице.
По този начин, по изложените съображения, за да се приложат на практика общоустановените принципи за „достатъчност на основанията“, заложени в чл. 77 от Данъчния кодекс на Руската федерация е трудно. Следователно е необходимо да се подобри.
Според нас отнемането на имущество на основание чл. 77 от Данъчния кодекс на България може да се извърши, ако има задължение за плащане на данъци (такси) от юридическо лице. Това само по себе си вече е „достатъчно основание“ да се счита, че данъкоплатецът може по всяко време да използва правото си да се разпорежда с имущество в ущърб на интересите на бюджета или да се укрие.
Едно от съществените условия за задържане на имущество със санкция на прокурора е възможността да не се нарушава основната стопанска дейност на предприятието, независимо дали арестът е частичен или пълен. Частичен арест е такова ограничение на правата на данъкоплатеца по отношение на нейното имущество, при което притежаването, използването и разпореждането с това имущество се извършва с разрешение и под контрола на данъчния орган. В случай на пълен арест, лицето няма право да се разпорежда с конфискуваното имущество, както и с притежаването и използването на това имуществоизвършва само с разрешение и под контрола на данъчния орган.
Както се вижда, въз основа на концепцията на тази статия, "пълнотата" на ареста е доста условна. Разликата между тези режими е в различния обем на правата за разпореждане с отнето имущество. При пълен арест правото на разпореждане с имущество се спира безусловно, а при частично разпореждане с арестуваното имущество е възможно под контрола и със съгласието на данъчния орган. Следователно, за да използва запорираното имущество, предприятието трябва да получи писмено разрешение от данъчния орган.
И двата механизма за задържане, предвидени в този член, позволяват в много случаи да се избегне събирането на данъчни плащания за сметка на имуществото на длъжника в съответствие с чл. 47 от Данъчния кодекс на Руската федерация, тъй като те са насочени към установяване на режим на контрол върху имуществото на данъкоплатеца и допринасят за доброволното погасяване на дълга от длъжника. При прилагането на нормите на този член от Данъчния кодекс на България читателите трябва да обърнат внимание на противоречията в разпоредбите на клаузи 4 и 5 от този член, според които, от една страна, запорът може да бъде наложен върху цялото имущество на данъкоплатеца-длъжник, от друга страна, е предвидена възможността за арест и част от имуществото, което е достатъчно за изпълнение на задължението за плащане на данък.
Според нас цялото имущество на длъжника трябва да бъде запорирано (дори ако стойността му надвишава размера на дълга) само ако е отделен комплекс (производствена технологична линия, отделна сграда и др.) или дългът на предприятието към бюджета е по-голям или равен на стойността на цялото имущество. В останалите случаи трябва да се запорира имущество, което е достатъчно за изпълнение на задължението за плащане на данък.
Параграф 3 на чл. 77 НКБългария предвижда, че "запорът може да се прилага само за осигуряване събирането на данъка за сметка на имуществото на организацията-данъкоплатец в съответствие с член 47 от този кодекс." Според нас е необходимо концептуално да се обвърже ал.3 на чл. 77 от кодекса с процесуални действия по прилагането на чл. 47 Данъчен кодекс България с оглед различните правни режими на собствеността.
Процедурата за изземване на имущество със санкцията на прокурора (член 77 от Данъчния кодекс на Руската федерация) и изземването на имущество от съдебни изпълнители (член 47 от Данъчния кодекс на Руската федерация) имат различен правен характер. Освен това процедурните стъпки, предхождащи всеки вид арест, са различни. В първия случай (член 77 от Данъчния кодекс на Руската федерация) те са насочени към доброволно погасяване на съществуващия дълг от самия длъжник, във втория случай (член 47 от Данъчния кодекс на Руската федерация) имуществото се конфискува с цел по-нататъшната му продажба и принудително изплащане на просрочените задължения.
Така, ако приложението на чл. 77 от Данъчния кодекс на България не осигури доброволното плащане на данъчни задължения, данъчните власти могат да отменят решението си за задържане за по-нататъшно прилагане към длъжника на мерките, предвидени в чл. 47 от Данъчния кодекс на България при спазване на всички процедури, предвидени в Кодекса. При несъгласие на данъкоплатеца с проведената на основание чл. 77 от Данъчния кодекс на България чрез задържане, той има право, съгласно чл. 22 АПК България се обръща към арбитражния съд със съответния иск.