ПОДГОТВИТЕЛНА КОМИСИЯ какво е ПОДГОТВИТЕЛНА КОМИСИЯ определение
ПОДГОТВИТЕЛНА КОМИСИЯ
към конференцията за разоръжаване - учредена на 12.XII 1925 г. на 37-ата сесия на Съвета на Обществото на народите в съответствие с резолюцията на VI-то събрание на Обществото на народите от представители на 21 държави (Великобритания, Франция, Италия, Япония, Чехословакия, Белгия, Швеция, Испания, Бразилия, Уругвай, Полша, Югославия, Румъния, България, Финландия, Холандия, Аржентина и Чили и три държави които не са били членове на Обществото на нациите - СССР, САЩ и Германия). Впоследствие Турция е включена в P. to.
Женева е избрана за седалище на P. to. Съветското правителство прие поканата на Съвета на Обществото на нациите да участва в работата на П. до., но поради съветско-швейцарския конфликт около злодейското убийство през 1923 г. на съветския дипломат Воровски в Лозана (виж) не участва в заседанията на I, II и III сесии на П. до.
Първата сесия на P. c., след поредица от закъснения, започва на 18 май 1926 г. и продължава до 26 май 1926 г. По предложение на френския представител Пол-Бонкур, бившият холандски пратеник в Париж Лудън е избран за председател на P. c.; Първата сесия на П. в., чиито всички сесии бяха посветени на обсъждане на програмата на П. в., показа наличието на сериозни англо-френски противоречия по въпросите на сигурността и разоръжаването, които по същество не бяха преодолени през цялото съществуване на П. в.
Британската и френската програма бяха последователен план за разоръжаване на реални или потенциални конкуренти и противници. По този начин британският план предлага да се намали голямата сухопътна армия на Франция и да се ограничат нейните военновъздушни сили. Френският план е насочен срещу морската хегемония на Англия и предлага установяване на международен контрол върху военния потенциал на Британската империя.
II сесия П. до. имаше само две срещи, 22 и27. IX 1926 г. и се занимава само с организационни въпроси. Той определя правомощията и реда за работа на подкомисиите и създава координационен комитет.
Третата сесия на КП (21 март - 26 април 1927 г.) отхвърли пътя за изготвяне на програма за бъдеща конференция и започна обсъждането на английския и френския проект на договор за разоръжаване. Така целият досегашен труд на различните подкомисии и комисии беше напразен.
Третата сесия на П. до. прие за основа контрапроекта на Пол-Бонкур, но към повечето от членовете и разделите му бяха приложени различни резерви, изменения и предложения. Проектът имаше три версии на преамбюла (френски, британски и немски). Подобна ситуация се наблюдава и в други раздели на този проект. Документът не съдържа нито една лимитна цифра за този или онзи вид въоръжение, нито един цифров коефициент за намаляване на въоръжението. Така, вземайки този проект за основа, П. к. не направи нито една крачка напред.
На 14 април 1927 г. в Берлин е сключено споразумение за ликвидиране на съветско-швейцарския конфликт, което позволява на представители на СССР да участват в следващата, IV сесия на P. to.
В навечерието на откриването на сесията ръководителят на съветската делегация направи изявление пред представители на съветската и чуждестранната преса, в което посочи, че Съветският съюз ще продължи да „настоява за необходимостта от пълно и общо разоръжаване“. Съветското правителство предупреждава, че ще предложи своя собствена програма на Комунистическата партия и ще се бори за създаването на твърди и ефективни гаранции за мир, срещу опитите за отклоняване към треторазредни въпроси и абстрактни решения.
Още на първото заседание на четвъртата сесия на ПК (30. XI-Z. XI 1927 г.) беше прочетена съветската декларация за основните принципи на пълно и всеобщо разоръжаване. Специфични иясните предложения на съветската делегация призовават „незабавно да се започне изработването на подробен проект на конвенция за пълно и всеобщо разоръжаване“.
След опити да се отложи обсъждането на съветското предложение за неопределено време, съветската делегация настоява то да бъде обсъдено на следващата, V сесия на П. до.
Четвъртата сесия на ПК сформира нов орган, Комитет по арбитраж и сигурност, който автоматично включва всички членове на ПК. Делегацията на САЩ отказа да участва в работата на този нов орган, не желаейки да се подлага на каквато и да е степен на контрол от Обществото на нациите. Съветската делегация, отбелязвайки, че създаването на Комитета за арбитраж и сигурност отклонява ПК от обсъждането на проблема за разоръжаването, като цяло отхвърли зависимостта на проблема за разоръжаването от гаранции за сигурност и отказа да участва в комитета. Съветското правителство намери за възможно да изпрати само наблюдател в комитета. Комитетът за арбитраж и сигурност функционира 21/2 години, до май 1930 г. Дейността на този орган е безплодна.
На 15 февруари 1928 г. съветската делегация в Петроград изпраща на генералния секретар на Обществото на народите текста на „проект на конвенция за незабавно, пълно и всеобщо разоръжаване“.
Съветският проект предлага разпускане на личния състав на сухопътните, морските и въздушните въоръжени сили, унищожаване на всички боеприпаси и оръжия, ликвидиране на всички военноморски и въздушни кораби, забрана на военна служба, унищожаване на крепости, военноморски, въздушни бази, ликвидация на военни заводи, прекратяване на отпускането на средства за военни цели; разпускането на военноморските и въздушните министерства, премахването на генералните щабове и всички видове военни администрации и образователни институции, прекратяването на патентоването на военни изобретения и т.н. Съветският проектопредели 4-годишен срок за изпълнение на тази цялостна програма.
Въпреки убедителните аргументи на ръководителя на съветската делегация, мнозинството от делегациите на петата сесия на П. до., проведена на 15-24. III 1928 г. отхвърля съветския проект на конвенция за общо, пълно и незабавно разоръжаване. Централна фигура в лагера на противниците на съветското предложение е английският представител лорд Кашендън.
Тогава съветското правителство реши да предложи на П. до нов проект на конвенция за намаляване на въоръженията, чието приемане би довело до намаляване на опасността от въоръжени конфликти и би облекчило бремето на бремето на въоръженията и данъчното потисничество върху народите по целия свят. Съветският проект на конвенция за съкращаване на въоръженията се основава на принципа на постепенно намаляване на всички видове въоръжения в съответствие със състава и числеността на въоръжените сили на различните държави. Проектът предлага намаляване на въоръженията наполовина, с една трета и с една четвърт в пряка зависимост от размера на въоръженията (наземни, морски и въздушни) на отделните държави. Военните бюджети също бяха обект на пропорционални намаления в съответствие с коефициентите на намаление на сухопътните, морските и военновъздушните сили. Съкращаването на въоръженията трябваше да се извърши в рамките на две години. За да се контролира прилагането на конвенцията, се предвиждаше да се създаде Международна постоянна контролна комисия от представители на всички държави, участващи в конвенцията; съгласно него трябваше да бъде сформиран Международен постоянен комитет от експерти.
Новото съветско предложение предизвика вълнение сред делегациите на капиталистическите държави. Те категорично отказаха да го обсъдят на петата сесия на П. до.
Година и половина по-късно се откри последната сесия или, както беше официално наречена, втората половина на VI сесия на П. до. (6.XI-9. XII 1930). Той приключи второто и третото четене на проектоконвенцията, която беше просто обобщение на разногласията между великите сили.
В резултат на дългата работа на П. беше приет проектът на конвенцията, който дори не предвиждаше пряко намаляване на въоръженията. Проектът на конвенцията, разработен от P. to., се състоеше от 60 члена; повечето от тези статии бяха придружени с толкова много квалификации, че напълно загубиха смисъла си.
„Резултатите от работата на последната сесия на подготвителната комисия по разоръжаване, изразени в изготвения от нея проект и обяснителен доклад“, каза В. М. Молотов, „се свеждат до отхвърлянето на всякакви ограничения на някои видове оръжия и до оправданието за поддържане и увеличаване на други видове оръжия.