Поет и поезия в творчеството на Б
Когато едно чувство диктува реплика, Изпраща роб на сцената, И тогава свършва изкуството, И почвата и съдбата дишат. Б. Пащърнак
Поезия! Гръцка гъба във вендузи Бъди ти и между лепкава зеленина Бих те сложил на мокра дъска Зелена градинска пейка.
Това е пращенето на смачкани ледени късове, Това е нощта, смразяваща листата, Това е двубой между два славея.
Аз пия горчивината на туберозите, горчивината на есенните небеса, И в тях твоето предателство е горящ поток. Пия горчивината на вечери, нощи и многолюдни събирания, Пия сурова горчивина на изключителни строфи.
Какво означава поезията за хората? На този въпрос Пастернак уверено отговаря, че в него се крие правото ни на безсмъртие: „И рокът умира в рими“. В римите се ражда онази истина, която е невъзможна в света на ежедневието, онази истина, с която в този живот навлизат „несъзвучните светове“. Поезията има своя източник в самия живот – във всичките му проявления. И точно както самият живот, според Пастернак, е трайно чудо, поезията е „и творчество, и чудотворство“. Поезията създава „образа на света в словото разкрито”. Изкуството отваря очите на човека за света, за неговото прекрасно битие - това е неговата морална задача, това е утвърждаването на принципите на доброто и красотата. Изкуство и простота - тема, която вълнува Пастернак. Самият той често е упрекван в ненужната, прекомерна сложност на образите и техниките. И затова в стихотворението „Вълни“ той решава веднъж завинаги да определи природата и границите на поетичната простота. Поезията има достъп до специално познание, тя е свързана „с всичко съществуващо“, познава се „с бъдещето в ежедневието“ и затова светът се явява пред нея в своята изначална простота. Поетът обаче няма право да носи тази истина в чист вид, той трябвасъздайте по-сложен свят: простотата в този случай вероятно е като същност, която трябва да бъде разредена, за да бъде използваема:
Но ние няма да бъдем пощадени, Когато не го крием. Хората имат най-голяма нужда от това, Но комплексът им е по-ясен.
Изпратен съм от Бог да измъчвам себе си, роднините и онези, които грехът измъчва.
В края на краищата животът също е само миг, Само разтварянето на самите нас във всички останали Сякаш са дар.
Следователно съдбата на поета е пълна с изпитания и трудности:
. линии с кръв - убийте, Избуйте гърлото и убийте!
Пастернак смята за цел на творчеството себеизразяването, себеотдаването. Той не е просто привлечен от човешката слава: поетът трябва да твори така, че да спечели любовта към космоса. Този свят чака както работата на художника, така и работата на орача. Поетът трябва да изпълни своята съдба на земята, независимо от всичко: съдбата е измислила график на действията за него и той няма право да откаже да играе ролята си. Самият Пастернак през целия си живот потвърждава своята лоялност към провъзгласените от него принципи на поетичната съдба. Всичко, което той създава, носи отпечатъка на онези духовни идеали, които той проповядва в стиховете си. Той се опитваше да „достигне до самата същност“ във всичко, той беше взискателен към себе си, към своето умение: известно е, че той внимателно и дълго време редактира творбите си (Маяковски говори за това с ирония в стихотворението „Тамара и демонът“: „И нека Пастернак пише за това, след като стана жесток от петна.“). Борис Пастернак не беше склонен да приписва конкретни, практически цели на поезията, както правеше до известна степен Маяковски. Поетът само отчасти заимства идеи за предназначението на поезията от класическата традиция и й дава ново определение - поезия-гъба. Тя поглъща целия свят, така че по-късно, като бъде изцедена,да го разкрие пред хората, да им го разкрие - това е неговата висока мисия, защото поетът има особено, пълно и първично познание за света. Личността на самия Пастернак е пример за много от неговите събратя: например А. Ахматова пише в стиховете си за желанието да „пренаправи Пастернак Пастернак“. Пастернак е свещено явление за българската литература: той е Поет.
Препоръчваме ексклузивни произведения по тази тема, които се изтеглят на принципа„по едно есе на училище“:
„Да си известен не е хубаво. "(образът на поета в текстовете на Б. Л. Пастернак) Темата за поета и поезията в текстовете на Б. Пастернак