Погребението на Ленин
Приеха ни за пионери, но в Музея на бойната слава. Затова започнах през сълзи да моля майка ми да ме заведе до мавзолея. Мама ми обясни, че има диви опашки (видях го с очите си), но явно това беше най-интригуващото и исках да стигна още повече. Все пак самият Ленин е бил там.
Мама обеща нещо нелепо като „когато станеш на 12, ще те взема“. И заживях с надеждата в сърцето си, че този дългоочакван момент ще дойде. Но точно в годината на моя 12-ти рожден ден вярата в светлото бъдеще свърши в цялата страна и СССР сдаде властта си. И разбрах, че Ленин може да не дочака моето посещение.
Не, чаках. Изглежда, че това беше след пълнолетието ми. Вървяхме с приятел, заведе ни на централния площад, виждаме, че заветната врата е отворена и няма опашка. И си помислихме, че може би това е последният ни шанс.
И така, леки, без вратовръзки, значки, цветя и поздрави, бавно и мълчаливо минахме покрай този, на когото бяхме принудени да гледаме, за когото бяхме принудени да бълнуваме и чиято биография бяхме принудени да изучаваме.
И той лежеше там, толкова малък, малко като водача на световния пролетариат. И единствената реакция, която това свиващо се тяло предизвика у мен: първо настръхване (все пак мъртвецът), а после истеричен смях. Не, разбира се, трудно се сдържахме вътре, но побързахме да избягаме оттам и да дадем воля на емоциите си. Смехът не спря дълго време (ще кажа веднага, че не взехме нищо).
Не знам какво конкретно предизвика такава реакция: може би цялата тази самонадеяна процедура, може би глупавата ситуация на човек, около когото всеки ден някой минава и той лежи така ден след ден и няма къде да отиде. Или може би това вече не е нашият свят. Всичко, идолопоклонството свърши, булото е премахнато от очите и може би по-добреотмина, но дойде друга ера. И сега тази друга епоха избухна в старата крипта с бурен смях.
Лично за мен не беше приятно да гледам мъртвец, чието лице и тяло вече са се променили доста от многократното балсамиране. И ми стана жал за него. Мисля, че той наистина е уморен от всички тези тълпи от хора.
Всички имаме различно отношение към историята и заслугите на Ленин. Лично аз смятам, че той съсипа велика сила. И някой друг ще каже, че е създал също толкова голяма сила. И едното, и другото мнение има право на съществуване. Но чисто човешки, колкото и лидер да е, колкото и педя да има в челото, той вече си е преизпълнил идеологическата мисия, нека си почива човека.
И тогава, има ли малко светли глави в страната бяха и са? Може би всеки трябва да постави крипти на Червения площад. Всеки ще може да види своя идол. Е, не е ли лудост?
В крайна сметка защо да не направим крипта на Червения площад за всички лидери и съвременна България. Нека тогава да се поклоним на Путин, да го поставим до Ленин. И какво, същият популярен лидер. Забавен? И сигурно не му е смешно да лежи сам. Защо не закачите съсед с него?! И управляващите ще са доволни, и опозицията не се обиди.
Всичко това е нелепо. Наистина миналия век. Затова аз лично подкрепям нашия министър на културата, аз лично съм за препогребването. А ти?