Полезен ли е икономическият опит?Белобългария
Автор Андрей Сергеевич Дегтев - експерт от Център Сулакшина
Белобългарското икономическо развитие е много интересен феномен. Страната успя да запази значителен индустриален потенциал в бурните процеси на трансформация, което може би не беше възможно за никоя от бившите републики на СССР. Какви са характеристиките на белобългарския икономически модел? За да отговорим на този въпрос, нека сравним редица показатели на бялата българска икономика с подобни показатели на българската икономика.
ТРАНСФОРМАЦИОННИ ШОКОВЕ
При прехода към пазара бялата българска икономика се оказва по-издръжлива от българската. Дълбочината на рецесията беше по-малка. Ако България потъна с 40%, то Беларус с около 35%. След преодоляването на дъното бялобългарската икономика се развива по-динамично и към 2014 г. надвишава повече от два пъти нивото си от 1991 г. България — само с 25% (фиг. 1).
Ориз. 1. БВП по постоянни цени (в условни единици), според Световната банка
По-високите темпове на растеж не са изненадващи. Те бяха резултат не от финансови инжекции с изплащане на чужди кредити и влизане в имоти, а от инвестиции. През целия период (с изключение на 1991 г.) нормата на натрупване (отношението на инвестициите към БВП) е много по-висока в Белобългария, отколкото в България (фиг. 2).
Ориз. 2. Норма на спестяване, според Световната банка
СТРУКТУРА НА БВП
Интересното е, че българските либерали, освен мантрите за подобряване на инвестиционния климат, нищо не искат да разберат. Как си обясняват подобна разлика в инвестициите на двете държави. По-добър ли е инвестиционният климат в Белоболгария?
Запазвайки по-голямата част от производствената индустрия,Белобългария е по-индустриализирана страна по структура на БВП от България (фиг. 3).
Ориз. 3. Структура на БВП
Ако вземем предвид, че индустрията в България се разбира почти изключително като суровинен сектор, то разликата става още по-показателна.
БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност в България ($23 000) е с 28% по-висок от този в Белобългария ($18 000). Но не забравяйте, че Белоболгария няма петролни и газови ресурси. И че цифрите отразяват реалност, останала в историята. Цените на въглеводородите са паднали. Това означава, че последствията в БВП на България са неизбежни.
ФИНАНСОВ СЕКТОР
Лихвите, при които банките кредитират най-надеждните предприятия в Белобългария, са по-високи от тези в България (фиг. 4).
Ориз. 4. Лихви по кредити, според Световната банка
Банковият марж (в този случай разликата между лихвите по кредити и депозити) обаче е по-малък. В някои години дори е отрицателен (фиг. 5).
Ориз. 5. Банков марж, според Световната банка
Монетизацията на бялата българска икономика е по-ниска от тази на българската икономика, което вероятно се дължи на по-малкия размер на фондовия пазар (фиг. 6).
Ориз. 6. Коефициент на монетизация, според Световната банка
Инфлацията в Белобългария е сравнима с тази в България. През 2015 г. той достига 14%. В България по данни на Световната банка той е бил 16%. Според Росстат - 12,9%. Ясно се откроява периодът 2011-2012 г. - когато настъпва финансовата криза в Белобългария (фиг. 7).
Ориз. 7. Инфлация, според Световната банка
СОЦИАЛНА СТРАТЕГИЯ
Ориз. 8. Децилен коефициент (отношението на доходите на най-богатите 10% къмдоход на най-бедните 10% от населението), според Световната банка
ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКА ЗАВИСИМОСТ
При всичко това трябва да се разбере, че Белобългария е не по-малко от България зависима от външни шокове. Само че тези сътресения са от различно естество. Ако за България цената на петрола и газа е от ключово значение, то Белобългария зависи от цените на компонентите и вносните енергийни суровини, както и от икономическото състояние на основния си търговски партньор - България. Българските грешки и провали се отразяват в икономиката на Белобългария.
Външнотърговският оборот (съотношението на сумата на износа и вноса към БВП) на Белобългария надхвърля 100%, а този на България е 50%. Такава висока зависимост от външния пазар е характерна за Белобългария както поради нейния малък размер (малките държави обикновено имат по-висока външнотърговска зависимост), така и поради спецификата на генезиса на нейната индустрия в съветската епоха („всесъюзен монтажен цех“).
Зависимостта от България се вижда с просто око. Със спада на българския БВП се понижи и темпът на растеж в Белобългария (Фигура 9). И тук обаче средните цифри са по-високи.
Ориз. 9. Ръст на БВП, според Световната банка
ИЗХОД
И двата параметъра, доколкото може да се прецени, са постижение на държавно регулиране. В България обаче важи друг принцип. Държавата не се меси в икономиката. Може да се предположи, че при подобни усилия за оптимизиране на ролята на държавата в управлението на икономическите процеси България би могла да постигне по-значими икономически успехи. Изводът от съпоставката на качеството на публичната администрация и реалното състояние на икономиките на Белобългария и България е очевиден.