Полицаите са отгледани
Свикнали сме да отписваме проблемите на пътя за всичко: издълбаването на други шофьори, местоположението на планетите, надзора на комуналните услуги, пътните работници, пътните полицаи, накрая. Да, за всеки, но не и за себе си. И напразно, между другото.
Чудовищни неща се случват по българските пътища. Миналата година 36 000 души са загинали при пътни инциденти. Политиката на КАТ и други структури, предназначени да се занимават с превенцията и борбата с произшествията обаче остава същата. Това не надхвърля обучението на децата в училище (те казват, че червената светлина означава, че няма път) и масовите обиколки на всички подред, които се организират от „продавачи на раирани пръчки“, най-вече за да се увеличи „разкриваемостта“ в края на тримесечието. Автошколите от своя страна също не са далеч от училищната програма. Добавяйки към него като цяло само уменията за превключване на предавките и управление.
В резултат на това цялата система на автомобилния транспорт в областта на пътната безопасност е изключително неефективна. Тази неефективност се проявява просто: системата не може да даде отговор как ефективно да повлияе на водача, така че той да не наруши. Освен репресия под формата на наказание с глоба, слугите като че ли не мислят за нищо друго. И тогава никой никога не е повдигал въпроса: защо шофьорът е нарушил правилата за движение? В крайна сметка зад всяко нарушение се крие грешка, допусната от човек. Защо човекът е направил грешка? Дали е искал да се самоубие или да убие някой друг? Разбира се, че не. Или се е случило независимо от него? Никой никога не повдига тези въпроси, когато разследва произшествие. Следователно цялата днешна превенция се основава на факта, че нарушителят е идентифициран (понякога погрешно), който трябва да плати глоба или да компенсира причинените щети. Но хората често остават в неведение защоНаправих грешка и всъщност каква грешка направих.
Дайте пари за учен по мозъка
Ясно е, че не можете да назначите мъдър пътен полицай на всеки и още повече психолог. Това обаче не оправдава военнослужещите, за които винаги е много лесно да се оплакват от несъвършената (да се чете - неудобната за тях) законодателна рамка и постоянната липса на финанси. Като, ние ще се радваме, но не давайте, знаете ли, да се обърне. И кой сега, извинете, лесно ли му е? Всеки има малко пари. Затова имаме право да изискваме от КАТ ако не индивидуален (твърде много сме), то поне диференциран подход. Със сигурност сред униформените ще има специалисти с интересни мисли и предложения, които не се ограничават, както сега, до глупаво лобиране за идеята за повишаване на глобите.
И какво, вижте, става в автошколите? Хората, седнали зад волана, изобщо не разбират какво е автомобилът като средство за придвижване. Без това е невъзможно да се разберат напълно мерките за сигурност, които трябва да се вземат.
„Автомобилът е специално средство, което осигурява живот в съвсем различни условия“, ни светнаха експертите от Фонда за безопасност на дейността „Човешки фактор“. - Менят се бързината, мирогледът, взаимоотношенията. И хората трябва да предадат всичко това в най-достъпна форма. Автошколите, от друга страна, основно обучават начинаещи да движат умело лостове. Това, разбира се, е добре и дори необходимо, но човекът зад волана е длъжен (!) коренно да промени съзнанието си адекватно на превозното средство, което използва. Самотна кола, която се движи по празна магистрала преди 50 години със скоростта на вагон, изобщо не е същата като сегашните 150-200 км / ч по натоварена магистрала. Всички подходи трябва да се променят драстично, тъй като психологията вече е различна. И е крайно време тази психология да се формира не в скъпо и далеч достъпноне всички автошколи, а в най-обикновени масови общообразователни и автошколи. Може би няма нужда да повтаряме още веднъж, че програмите за обучение на водачи не само са остарели, но просто са се разложили като изкопаеми ръкописи от времето на кръстоносните походи.
Междувременно разбиването на старата и формирането на нова съвременна психология на шофьора са два паралелни процеса. Ако целта е да се разбие старото и след това да се изгради ново, то този път също е грешен. Да кажеш на човек, че той прави всичко погрешно, докато шофира, и да го намушкаш в „верния отговор“ означава незабавно да събудиш антагонизъм у него. Всеки повече или по-малко квалифициран психолог ще потвърди това. И ако първо обясните на водача мотивацията на собствените му действия при злополука и изясните на кой етап е настъпил повредата, тогава той най-вероятно ще направи необходимите промени в своя подкортекс в бъдеще. При условие, разбира се, че изобщо съществува.
И така, възможно ли е да се извърши превенция на пътнотранспортни произшествия, без изобщо да има психологическа теория за развитието на пътнотранспортно произшествие, както и последващият му анализ? Поради какви сили ситуацията на пътя изведнъж се превръща в извънредна ситуация? Без отговори на тези и други въпроси няма да можем да спрем „войната“ по нашите пътища.
И КАТ, както и преди 50 години, ще продължи да се основава на наказателни методи за превенция.
Ако полето е неразорано, тогава трябва да го изорете. А откъде да вземем плуг, кон и орач? Психолозите, които задълбочено са проучили работата на „оператора“: работата на пилоти, машинисти, навигатори и др., Тук могат да бъдат полезни и да окажат огромна помощ. Психологията на дейността на човек, който контролира така наречената динамична система, е основата за започване на положителни промени на пътя. Според Валери Козлов,професор, доктор на медицинските науки, президент на „Фонд за безопасност на дейността на човешкия фактор“, такива специалисти, анализирайки състоянието на цялата система на автомобилния транспорт, могат да видят нейните слаби звена и да им дадат пълна характеристика. Както се оказа, специалисти от този профил, чиято работа се използва днес само в изключителни случаи (при подробен анализ на действията на пилотите при въздушни катастрофи, в случай на аварии в железопътния транспорт, в морето и т.н.), са готови да дадат много отговори, които се изискват от живота и дори смъртта. Има само един проблем - няма кой да задава въпроси. А накъде гледа пропрезидентският Съвет за сигурност? На запад? А в това време точно там, под носа ни, умират десетки хиляди наши.