Понятието тежест в гражданското право
Гражданско право на SNK
Аз. Понятието за тежест в гражданското право1. Съгласно чл. 1 от Федералния закон „За държавната регистрация на права върху недвижими имоти и сделки с тях“ ограниченията (тежести) се разбират като „наличието на условия, установени със закон или упълномощени органи по начина, предвиден от закона, ограничаващи притежателя на правото да упражнява правото на собственост или други вещни права върху конкретен обект на недвижим имот (сервитут, ипотека, доверително управление, лизинг, концесионно споразумение, изземване на имущество и др.)“. Анализът на тази статия разкрива следното: а) понятията „ограничение“ и „обременяване“ са идентични; б) основанията за възникване на тежест са закон, акт на упълномощен със закон орган, споразумение (отбелязваме, че тук регламентът противоречи на член 55, част 3 от Конституцията на България и възпроизвеждащия го параграф 2 на параграф 2 на член 1 от Гражданския кодекс на Руската федерация, според който гражданските права могат да бъдат ограничени въз основа на федерален закон само до степента, необходима за защита на основите на конституционния ред, морала , здравето, правата и законните интереси на други лица, осигуряващи отбраната на страната и сигурността на държавата); в) тежестта (ограничението) се характеризира с ограничение на носителя на правото да упражнява правото; тежестта не е свързана с оттегляне на правомощия от лицето, чието право е обременено. 2. Под условията, ограничаващи собственика при упражняване на неговото право, законодателят разбира субективните права на лицето, в чиято полза е учредена тежестта, правните задължения, включително тези с публичноправен характер, на субекта на обремененото право, както и забраните за упражняване на определени правомощия, поради което може да се посочи, че в редицаслучаи правата на трети лица възникват върху обекта на обремененото вещно право (сервитут, аренда), а в други - не (запор върху вещ). 3. Собственикът, който е сключил и регистрирал договор за продажба на жилищни помещения, както и собственикът, който е прехвърлил недвижим имот в изпълнение на договора, в периода преди държавната регистрация на прехвърлянето на собствеността (по време на съществуването на така нареченото право на изчакване) също е ограничен при упражняване на правомощия за разпореждане. 4. Съгласно действащите норми относно ипотеката, тежест може да възникне и при липса на права на трети лица върху имуществото на собственика и следователно може да бъде установено не в полза на определено лице.
III. Понятието тежест и нейните признаци1. Тежестите като субективни права имат за предмет вещ, но обременяват (в смисъл на ограничение при осъществяването) самото право на собственост. 2. Разбирайки тежестите като ограничени вещни права, кръгът от основания за тяхното възникване може да се определи по следния начин: това са юридически факти, определени в закон, административен акт, споразумение. 3. При установяване на тежест не се извършва прехвърляне на индивидуални правомощия на собственика на трети лица. Последствието от установяването на тежест е ограничаването или лишаването на собственика от възможността да упражнява каквито и да е правомощия, което се изразява в необходимостта да се подложи на въздействието на трети лица върху обекта на собственост заедно с упражняването на същото въздействие от собственика или без него. На тази основа следва да се прави разлика между тежести и ограничения: ограниченията лишават собственика от възможността да упражнява правомощията си, без да предоставят такава възможност на трети лица. 4. Установяването на допълнителни активни задължения на собственика не следвасе считат за тежест на правото му, тъй като не касаят съдържанието на правото на собственост и не пречат на неговото осъществяване. 5. Правото на очакване по същество не пречи на собственика да упражнява правото си, тъй като не предоставя на собственика си възможност да извършва каквито и да било действия по отношение на вещта с неговата воля, следователно не трябва да се счита за тежест. 6. Изглежда възможно да се определи тежестта, както следва: тежестта на право на собственост или друго право на собственост се разбира като ограничено право на собственост, което ограничава субекта на обремененото право при упражняване на неговите правомощия.
IV. Предложения за промяна на законодателството1. Отказ да се употребяват понятията "обременяване" и "ограничаване" на права като синоними със запазване на понятието "ограничение" на смисъла, вложен в Конституцията на България и чл. 1 от Гражданския кодекс на Руската федерация. 2. Промяна на легалната дефиниция на понятието тежест с добавяне към списъка на основанията за възникване на тежест на договора заедно с обстоятелствата, посочени в закона и административния акт, както и изключване на запора на имущество от приблизителния списък на тежестите като несъответстващ на естеството на тежестта. 3. Връщане към предишната уредба на ипотеката, която предполага възникване на ипотека като тежест от момента, в който ипотекарният кредитор има право на залог. 4. Отказ за вписване на договора за покупко-продажба значението на факт, който ограничава собственика да упражнява правата си.
Въпроси за обсъждане:1) Могат ли да се признаят за тежести случаите на ограничаване на собственика в упражняването на правото му, без да възникват права на трети лица върху собствеността? 2) Възможно ли е да се разшири списъкът с тежести, така че да включва повече от ограничени вещни права? 3) Има линеобходимостта от промяна на действащото законодателство?
Анна Иванова, 3 г. д.о.
(37350 прочетено. Последна актуализация 2009-04-28)