Понятието - земя - и връзката му с подобни термини (Тоточенко Д

връзката

СМ. Сагитов и А.Е. Шараф вярва, че земята (земите) е съвкупност от индивидуализирани парцели. Според тях, когато определен парцел земя не е индивидуализиран, тогава може да се използва понятието "земя" или "земя", като това понятие се използва и по отношение на земите, които съставляват фонда на природните ресурси. И ако възникнат правни отношения по отношение на определен парцел с посочване на неговите характеристики, трябва да се използва понятието "земя парцел". -------------------------------- Сагитов С.М., Шараф А.Е. За разграничението между понятията "земя" и "земя" // Вестник ТИСБИ. 2008. N 3.

Съгласявайки се със становището на Е.А. Groom относно целесъобразността на включването на понятието "земя" в Кодекса за земята на Руската федерация, ние смятаме, че този термин може да се формулира по следния начин: земята е част от земната повърхност, състояща се от набор от индивидуализирани парцели, които са държавна и общинска собственост, както и парцел земя, който не е индивидуално определен. Ние вярваме, че горното определение отразява двойствената същност, вложена в понятието "земя" от законодателя. Така че, от една страна, земята трябва да се разбира като част от земната повърхност, която не е индивидуално определена и съответно, за разлика от поземлен имот, не може да бъде обект на граждански правоотношения. От друга страна, като обект на държавно и общинско управление земята се разбира като съвкупност от индивидуално определени поземлени имоти, които са държавна и общинска собственост. Ползването на поземлен имот в по-голямата част от случаите включва използването на повърхносттапочвен слой (почва). В същото време действащото поземлено законодателство не прави разлика между понятия като "земя" и "почва". Често тези понятия се идентифицират и използват като синоними, което е грешка. В България научната дефиниция на почвата е предложена за първи път от В.В. Докучаев през 1886 г., който го определя като самостоятелен природно-исторически обект, който е продукт на комбинираната дейност на основната скала, климата, растителните и животинските организми, възрастта и отчасти терена. -------------------------------- Докучаев В.В. Избрани произведения / Ред. Б.Б. Полинова. М., 1949.

Според L.A. Мелник, почвата е повърхностният слой на земята, който е естествено образувание (компонент на природната среда), което има естествено или придобито в резултат на стопанска или друга дейност плодородие, пространствени и качествени характеристики и изпълнява екологични, санитарно-хигиенни и стопански функции. -------------------------------- Мелник Л.А. Правна защита на почвите: Дис. . канд. правен науки. М., 2006. С. 23.

Нерегламентирано отнемане и преместване на плодородния почвен слой най-често става при строителство, копаене на кариери и изкопи, изграждане на линейни съоръжения, както и с цел незаконна продажба. В същото време щетите, причинени от неоторизирано отстраняване и изместване на плодородния слой на почвата, са много значителни, тъй като плодородният слой се възстановява много бавно. И така, за образуването на 1 cm чернозем с положителен баланс на биогенни елементи и слънчева енергия са необходими около 100 години. -------------------------------- Виж: B.P. Akhtyrtsev, A.B. Почвената покривка на среднобългарската черноземна област. Воронеж, 1993.

Приложено къмпонятието "земя" O.I. Красов пише, че в съвременното законодателство този термин отразява вида на функционалното използване на поземлен имот, дължащ се на неговите природни свойства и наличието на определени природни ресурси върху него. С помощта на този термин се уточнява правният режим на отделните поземлени имоти. -------------------------------- Виж: Красов О.И. Правното понятие "земя" // Екологично право. 2004. N 2. С. 12.

Подчертаваме, че земите не са самостоятелен обект на правото на собственост, те са само неразделна част от земята. Съответно обектите не са индивидуализирани чрез местоположение и граници. Индивидуализацията на земята може да се извърши само чрез индивидуализация на целия поземлен имот. В законодателството и правната практика често се използват понятия като "съседен поземлен имот" и "съседен поземлен имот". Често, особено в съдебната практика, тези понятия дори се използват като синоними, което не е съвсем вярно. В речника на S.I. Ozhegov "съседен" означава разположен непосредствено до, имащ обща граница. Значението на понятието "съсед" в речника се тълкува като намиращ се близо до, до някого или нещо. Лесно е да се види, че лексикалното значение на тези термини не е едно и също и има свои собствени характеристики. По този начин съседен поземлен имот, за разлика от съседен поземлен имот, има задължителна обща граница със съседен поземлен имот. Съседният поземлен имот, като по-широко понятие, може да няма обща граница с поземлен имот, разположен наблизо. -------------------------------- Виж: Ожегов С.И., Шведова Н.Ю. Тълковен речник на българския език. 4-то изд. М., 1999. С. 734. Пак там. С. 750.

В поземленото законодателство терминът "съседен поземлен имот" се използва по отношение на поземлен имот, който има обща граница с близък поземлен имот. И така, в чл. 11.6 "Обединяване на поземлени имоти" от КТ България гласи, че при сливане на съседни поземлени имоти се образува един поземлен имот и се прекратява съществуването на такива съседни поземлени имоти. По този начин в кодекса по отношение на поземлени имоти с обща граница законодателят използва термина "съседни парцели". Въпреки това, в някои случаи тези термини се използват, без да се вземат предвид техните специфики. Например, в съответствие с чл. 274 от Гражданския кодекс на България собственикът на поземлен имот има право да поиска от собственика на съседен поземлен имот и, ако е необходимо, от собственика на друг поземлен имот (съседен парцел) да предостави право на ограничено ползване на съседния парцел (сервитут). Както се вижда, в тази правна норма законодателят не отчита спецификата на разглежданите термини. В тази връзка считаме, че действащото законодателство, регулиращо поземлените отношения, трябва да бъде приведено в еднакво състояние, като се вземе за основа позицията на законодателя, отразена в Кодекса на земята на Руската федерация, според който терминът „съседни парцели“ се прилага за парцели, които имат обща граница.

Библиографски списък

Ахтирцев Б.П., Ахтирцев А.Б. Почвената покривка на среднобългарската черноземна област. Воронеж, 1993. Давыдова Е.И. Парцел. Към въпроса за разграничението на понятията „земя” и „земяпарцел" // Млад учен. 2012. N 12. Докучаев V.V. Избрани произведения / Под редакцията на B.B. Polynov. M., 1949. Groom E.A. Обезщетение за щети, причинени от земни престъпления: гражданскоправен аспект: Дис. понятието "земя" // Екологично право. 2004. N 2. Мелник L.A. Правна защита на т.н. ils: Dis.. кандидат на юридическите науки. М., 2006. Ожегов С.И., Шведова Н.Ю. Тълковен речник на българския език. 4 изд. М., 1999. Сагитов С.М., Шараф А.Е. За разграничаване на понятията "земя" и "парцел" // Бюлетин на ТИСБИ, 2008. N 3. Starodumova S. Yu. Концепцията за недвижими имоти в гражданското право // Legal World, 2015. N 5.