Портал Ромоданово на Мордовия

Ромоданово
Ромоданово - българско, работническо селище на Ромодановския работнически съвет и окръг. Намира се на река Инсар. В "Списъка на населените места на Пензенска губерния" (1869 г.) Ромоданово (Николское) е собствено село от 128 домакинства в Саранска област. Име-антропоним: от „Хартата, предоставена от цар Михаил Федорович, дадена на управителя княз Иван Иванович Ромодановски за предоставени земи“, става ясно, че през 1622 г. Ромодановски получава 200 двойки земя в село Кош-Помра, област Алатирски.
Географско положение.Ромоданово се намира в лесостепните ландшафти на централната част на басейна на Инсара в близост до жп гара Красни Узел. През селото минава магистралата с републиканско значение Саранск - Болшое Игнатово.
Териториални аспекти на развитие.Територията на планиране Ромоданова река Инсар и железопътната линия е разделена на три района - западен, централен и източен. Всяка от тях има жилищна и промишлена зона. Селото е застроено предимно с едноетажни къщи. Многоетажните сгради са съсредоточени в западната зона, където исторически се е развил центърът на селото.
Инженерно-геоложки процеси.По време на икономическото развитие на ландшафта в местните райони се забелязва активиране на свлачищни и ерозионни процеси, в населените места - наводнения. По степен на опасност преобладават средно и слабо свлачищни райони.
Подземни водни ресурси и водоснабдяване.На територията на областта се експлоатира горнокарбонов водоносен хоризонт. Според прогнозната оценка оперативните ресурси на подземните води за Ромодановски район са 39,1-79,6 хиляди m3 / ден, които включват прясна вода (30,3-51,7) и със соленост 1-1,5 g / dm3(8,8-27,9 хил. м3/ден). Съвременното водовземане от големите потребители не надвишава 3,2 хиляди m3/ден. Текущата потребност от вода за битови и питейни нужди е 2,9 хил. м3/ден. Прогнозното търсене на големите потребители е 3,9 хил. м3/ден, разпръснатите - 5,7 хил. м3/ден. m3/ден Минерализацията на добитите води нараства от запад на изток. По химичен състав водите са сулфатно-хлоридно-хидрокарбонатни, хлоридно-хидрокарбонатно-сулфатни, хидрокарбонатно-хлоридно-сулфатни, хлоридно-хидрокарбонатно-сулфатни калциево-натриеви, калциево-магнезиево-натриеви, магнезиево-калциево-натриеви, калциево-натриево-магнезиеви. Общата твърдост е 5,2-10,9, подвижната твърдост е 3,7-7,4 mmol/dm3. Съдържание на флуор 2,0 mg/dm3.
Повърхностни водни ресурси. Хидрологично река Инсар в разглеждания участък не е напълно проучена, има откъслечни сведения за нейния режим, но всички те са краткотрайни. Водосборният басейн на реката в района на проучването е 2213 km2. Средният многогодишен годишен отток се характеризира със следните характеристики: Q0 = 10,8 m3/s; W0 = 340,8 милиона m3 годишно; коефициент на вариация Cv = 0,22; коефициент на асиметрия Сs = 0,44. Основното количество годишен отток е през пролетта. Ограничаващият период е лятно-есенното и зимно маловодие, оттокът на реката през тези периоди, т.е. нейните количествени характеристики, е минимален, което усложнява работата на промишлените и селскостопанските предприятия, влошава екологичната ситуация.
РОМОДАНОВО, селище, районен център, до революцията, село в Сарански район на Пензенска губерния. Българското село Ромоданово, в миналото наследство на князете Ромодановски, има около 400-годишна история. През това време бяха сменени няколко храма. Един от последните беше преместен на друго мястопоради свлачища на река Инсар, но скоро изгоря. През 1893 г. Ромодановците започват изграждането на каменна църква, завършена през 1901 г. и осветена в чест на св. Николай Чудотворец. Енорията включваше и селата Тарбеевка, Каменка, Зоринка, а от началото на 20 век и жителите на гаровото селище Темирязево (Червения възел), общо около 1500 души. Храмът е разрушен по съветско време. Възобновената енория възобнови службата в адаптирана сграда (бивше кино), осветена като Казанската църква. В областната болница през 2000 г. е осветена домашна църква в името на св. Лука (Войно-Ясенецки). Завършен е строежът на нова каменна църква на площада на входа на селото (2011 г.).
Литература: Пензенска епархия: Историческо и статистическо описание. - Пенза, 1907, с. 274.
БАХМУСТОВ Сергей Борисович ПРАВОСЛАВНИ ЕНОРИЙСКИ ЦЪРКВИ НА МОРДОВИЯ, Речник-справочник, 2015 г.