Пощенска картичка (плейкаст) „Как Непознато беше художник“
До:Приключенията на Незнайко и неговите приятели - Николай Носов
Тубе беше много добър художник. Той винаги се обличаше в дълга блуза, която наричаше "качулка". Заслужаваше си да погледнем Тюб, когато, облечен в халата и отметнал назад дългата си коса, той стоеше пред статива с палитра в ръце. Всички веднага видяха, че пред него стои истински артист.
След като никой не иска да слуша музиката на Незнайкин, той решава да стане артист. Той дойде до тръбата и каза:
- Слушай, Тубе, аз също искам да съм артист. Дай ми бои и четка.
Тръбата изобщо не беше алчна, той даде на Dunno старите си бои и четка. По това време приятелката му Гунка дойде при Незнайко.
- Седни, Гунка, сега ще те нарисувам.
Гунка се зарадва, седна бързо на един стол и Незнайко започна да го рисува. Искаше да изобрази Гунка по-красиво, затова му нарисува червен нос, зелени уши, сини устни и оранжеви очи. Гунка искаше да види колкото се може по-скоро портрета му. От нетърпение той не можеше да седи на един стол и продължаваше да се върти.
„Не се обръщай, не се обръщай“, каза му Незнайко, „в противен случай изглежда, че няма да се получи.
- Сега така ли изглежда? – попита Гунка.
- Много подобно - отговори Незнайко и му добави мустаци с лилава боя.
- Хайде, покажи ми какво стана! — попита Гунка, когато Незнайко завърши портрета.
- Аз такъв ли съм? — извика уплашено Гунка.
- Разбира се, че такива. Какво друго?
Защо си нарисува мустак? нямам мустаци.
Е, някой ден ще пораснат.
Защо носът му е червен?
- По-красиво е.
- Защо косата ти е синя? Имам ли синя коса?
- Синьо - отговориНе знам. - Но ако не ти харесва, мога да направя зелени.
— Не, това е лош портрет — каза Гунка. - Нека го счупя.
Защо да унищожавате произведение на изкуството? - отговори Незнайно.
Гунка искала да му отнеме портрета и започнали да се бият. Знайка, д-р Пилюлкин и останалите деца се затичаха към шума.
- Какво се карате? - те питат.
„Ето, викаше Гунка, вие ни съдете: кажете кой е нарисуван тук? Наистина ли не съм аз?
„Разбира се, че не ти“, отговориха децата. - Има нарисувано някакво градинско плашило.
- Не познахте, защото тук няма подпис. Сега ще подпиша и всичко ще стане ясно.
Взе молив и се подписа под портрета с печатни букви: „ГУНКА“. После окачи портрета на стената и каза:
- Нека виси. Всеки може да гледа, на никого не е забранено.
- Все пак - каза Гунка, - когато си легнеш, ще дойда и ще унищожа този портрет.
„А аз няма да си лягам вечер и ще пазя“, отговори Незнайно.
Гунка се обиди и се прибра, но Незнайко всъщност не си легна вечерта.
Когато всички заспаха, той взе боите и започна да рисува всички. Нарисувах толкова дебела поничка, че дори не се побираше в портрета. Той нарисува Торопижка на тънки крака и по някаква причина добави към него кучешка опашка отзад. Ловецът Пулка беше изобразен да язди Булка. Доктор Пилюлкин нарисува термометър вместо нос. Знайка не знае защо е нарисувал магарешки уши. С една дума, той изобрази всички по смешен и нелеп начин.
До сутринта той окачи тези портрети на стените и направи надписи под тях, така че се получи цяла изложба.
Пръв се събуди д-р Пилюлкин. Видя портретите на стената и започна да се смее. Толкова ги хареса, че дори ги сложи на носа сипенсне и започна много внимателно да разглежда портретите. Той се приближаваше до всеки портрет и се смееше дълго.
- Браво, не знам! – каза д-р Пилюлкин. - Никога през живота си не съм се смял толкова силно!
Накрая спря до портрета му и попита строго:
- А кой е този? Наистина ли съм аз? Не, не съм аз. Това е много лош портрет. По-добре го свали.
- Защо да стрелям? Нека виси, отговори Незнайно.
Д-р Пилюлкин се обиди и каза:
- Ти, Незнайко, явно си болен. Нещо се е случило с очите ти. Кога видя, че имам термометър вместо нос? Ще трябва да ти дам рициново масло за през нощта.
Незнайно не харесваше много рициновото масло. Той се уплаши и каза:
- Не не! Сега виждам сам, че портретът е лош.
Той набързо свали от стената портрета на Пилюлкин и го скъса.
След Пилюлкин се събуди ловецът Пулка. И той харесваше портретите. Той едва не им избухна в смях. И тогава видя портрета си и настроението му веднага се влоши.
„Това е лош портрет“, каза той. - Не прилича на мен. Ти го свали, иначе няма да те взема на лов с мен.
Непознат и ловецът Пулка трябваше да бъдат премахнати от стената. Така беше с всички. Всеки харесваше чуждите портрети, но не харесваше своите.
Последна се събуди Тубе, която както обикновено спа най-дълго. Когато видя портрета си на стената, той страшно се ядоса и каза, че не е портрет, а посредствена, антихудожествена мазка. После откъсна портрета от стената и взе боята и четката на Незнайко.
На стената остана само портретът на Гункин. Незнайно го свали и отиде при приятеля си.
- Искаш ли, Гунка, да ти подаря твоя портрет? И ще се компенсираш с мен за това “, предложи Незнайно.
Гунка взепортрет, разкъса го на парчета и каза:
- Добре, мир. Само ако рисуваш поне още веднъж, никога няма да го търпя.
„И никога повече няма да рисувам“, отговори Незнайно. - Рисуваш, рисуваш, и никой дори не казва благодаря, всички само ругаят. Не искам повече да съм художник.