Правило за поверителност (лекарска тайна)
Правилото за конфиденциалност (лекарска тайна) - раздел Медицина, Биомедицинска етика Ако правилото за истинност осигурява откритост при взаимодействието на лекаря и П.
Ако правилото за истинност гарантира откритост във взаимодействието между лекаря и пациента, то правилото за поверителност е предназначено да защити системата лекар-пациент от неразрешено влизане отвън.
Под формата на "лекарска тайна" правилото за поверителност е фиксирано в много етични кодекси, като се започне с "Хипократовата клетва". В Основите на законодателството за опазване на здравето .., чл. 61. Използването на термина лекарска тайна е оправдано от традицията, но не е вярно по същество, т.к. става дума за задълженията не само на лекаря, но и на всички други медицински работници, както и длъжностни лица, на които тази информация е предадена или получена при изпълнение на техните задължения.
Предмет на конфиденциалност е: самият факт на търсене на медицинска помощ, диагнозата на заболяването, здравословното състояние, прогнозата и цялата информация, която лекарят получава по време на прегледа, при изслушване на оплаквания. Немедицинската информация за пациента на неговите роднини, станала известна на лекаря, също трябва да бъде поверителна. Законодателството стриктно определя тесен кръг от ситуации, при които информацията за медицинска поверителност може да бъде разкрита без разрешението на пациента: тези лица, които не могат да изразят волята си поради увредено съзнание, непълнолетни. Освен това в последния случай има възрастова граница, съответстваща на 15 години, т.е. пчелен мед. информация за пациенти на възраст над 15 години не може да бъде разкривана без разрешението на последния. 2. При опасност от разпространение на инфекциозни заболявания и масови отравяния. 3. Ако лекарят има основание да смята, чеувреждането на здравето на пациента е резултат от незаконни действия.
1. Конфиденциалността в системата "лекар-пациент" е желателна, защото е потвърждение, защита на друга фундаментална ценност - личния живот. Всеки човек има зона от вътрешния свят, която е затворена за другите: неговите мисли, преживявания и др. Лекарят в процеса на диагностика понякога се нуждае от най-интимната информация. Гаранцията за безусловна конфиденциалност позволява на пациента да бъде напълно откровен, без да се страхува, че такава интимна и дори язвителна информация ще бъде разкрита по някакъв начин.
3. Правилото за поверителност също защитава икономическите интереси на пациентите. Разкриването на медицинска информация може да попречи на повишение или изборна длъжност. Ограничете броя на клиентите, например с адвокат, ако външни хора научат за неговата ХИВ инфекция.
4. Поверителността на отношенията е необходима, за да се гарантира откровеността на комуникацията между лекаря и пациента. Пациентът, излагайки се телесно и духовно, трябва да е сигурен, че това няма да доведе до нежелани последствия. Само доверието на пациента в стриктното спазване на лекарската тайна осигурява откровеност, без която нормалната професионална дейност е невъзможна. Не бива да забравяме, че успехът на един професионалист има значение не само от финансовото му възнаграждение, но и от личната му реализация. Следователно, като защитава поверителността, лекарят защитава не само интересите на пациентите, но и собствените си интереси като индивид.
5. Техният престиж, имидж, популярност, престижът на лекарството като цяло пряко зависи от това колко ефективно лекарят защитава поверителността. Действащото законодателство дава правомощияпациентът сам да избере лекар, здравно заведение, разбира се, в тази ситуация ще се даде предимство на някой, който освен високи професионални качества, демонстрира достатъчно високи морални качества.
6. Като защитава поверителността, медицинският специалист осигурява доверие в отношенията с пациентите. Концепцията за доверие е много по-широка от концепцията за откровеност. Доверието означава да вярваме, че лекарите във всяка ситуация ще се ръководят от интересите на пациента. Особено когато пациентът е в критично състояние. В същото време контролът върху състоянието му е изцяло в ръцете на лекарите.
7. Спазването на правото на конфиденциалност е от съществено значение за реализацията на правото на автономия на пациента – ефективен контрол върху това какво и как се случва с живота му.
Въпреки важността на правилото за поверителност обаче, има редица ситуации, в които прилагането на това правило е изключително проблематично. Обхватът на подобни ситуации е доста широк и едва ли някога ще бъдат разрешени със закон.
Една от най-острите дилеми възниква, когато информацията за даден пациент се отнася до други. Типичен пример е, че при медико-генетично изследване пациентът има предразположеност към сериозно заболяване, което се предава по наследство. Тази информация е от съществено значение и за лица, които са генетично свързани или женени за него. Или друг пример - лекар диагностицира епилепсия на шофьор. Разкриването със сигурност ще доведе до отстраняване от поста и последваща преквалификация, т.к. такъв пациент, при изпълнение на задълженията си, излага живота си и здравето на другите на сериозна заплаха. Тук има конфликт на интереси или конфликт на ценности. Подобен конфликт на ценности може да възникне впсихиатрия или психотерапевтична практика. Да кажем, че лекарят по време на разговора е осъзнал желанието на пациента да се разправи физически с някого. Трябва ли лекарят да предупреди за опасността? Ако трябва, лекарят рискува да загуби доверие и по този начин да усложни процеса на лечение. Без предупреждение той рискува да застраши живота и здравето на друго лице.
В литературата е описан класически случай, който се случи в САЩ, в Калифорния, през 1969 г. и се нарича делото Татяна Тарасова. Психотерапевтът, след като научи от пациента, че иска да убие Татяна Тарасова, не уведоми нея или нейните роднини за тази заплаха, а само се опита да убеди пациента. Пациентът устно се съгласи с лекаря, но след известно време той уби момичето. В особено мнение съдът нареди на лекарите да предупреждават трети лица за опасността, за която са разбрали в процеса на работа с пациента. Това решение предизвика сериозни възражения от страна на видни представители на медицинската професия, тъй като. без пълно доверие в лекаря медицинската практика е невъзможна.
Как да разрешите подобна ситуация? Първо, не бързайте. Ситуацията трябва да се обсъди подробно със самия пациент, полезно е подобен проблем да се обсъди с колеги. Възможно е отказът на пациента да сподели информация да се дължи на факта, че той или подценява опасността в обстоятелствата, или преувеличава трудностите, които може да има в резултат на разкриването.
В случаите, когато не е възможно да се убеди пациентът, лекарят трябва сам да вземе решение и да носи цялата отговорност за решението. Няма готови рецепти за всички поводи.
Значителни проблеми възникват във връзка с прогресивното разделение на труда на медицинските работници и активното въвеждане на компютъризация вхранилище за данни. Затова опазването на лекарската тайна се превръща в морално задължение не само за отделния лекар, но и за медицинския екип.
Спецификата на дискусията за конфиденциалността у нас се състои в това, че в съветска България, а и сега, традиционно има приоритет на държавния интерес пред частния. Дори Българската православна църква, в резултат на реформите на Петър I, се превърна в част от държавния апарат (реформата узакони задължението свещениците да разкриват на властите това, което се отнася до тайната на изповедта). При съветската власт тези тенденции само се засилиха. Според Семашко лекарската тайна е буржоазна реликва и затова трябва да отмре. От 60-те години обаче това отношение към лекарската тайна се промени. Министерството на здравеопазването издава съответните документи. Задължението за спазване на лекарска тайна е включено в „Клетвата на лекаря на Съветския съюз“. Но поради пълната зависимост на лекарското съсловие от партийно-държавен контрол, нормата за конфиденциалност остава само на хартия. Спомнете си поне задължението на лекаря да информира пациента на работното място за наличието на венерическа болест. Също така проблематична и до днес е традицията да не се информира пациентът (в случай на рак), а да се предоставя надеждна информация на членовете на семейството. Обсъждането на медицинска информация с членове на семейството зад гърба на пациента трябва да се счита за нарушаване на поверителността.
Започвайки прегледа и разпита на пациента, лекарят трябва да установи на кого пациентът признава правото на достъп до информация, свързана с неговото здраве. Всички тези обстоятелства трябва да бъдат взети под внимание, ръководени на практика от правилото за поверителност.
Тестови въпроси за проверка на крайното ниво на знанияученици:
1. Какви видове информация включва лекарската тайна?
б) За интимния и семейния живот
в) За бизнес и финансови фактори
г) за това, което обичате
2. В компетенциите на лекаря ли е да избира между консервативни и хирургични методи на лечение?
3. Как трябва да се дава информация на неподготвен пациент?
а) Необходимо е да се разкажат всички варианти за курса, лечението и възможните
б) Не е необходимо лекарят да дава избор на пациента.
в) Пациентът трябва да поиска от лекаря цялата необходима информация.
г) Да предаде информация по такъв начин, че да разбере това, което трябва да разбере.
4. Ако пациентът не иска да знае цялата истина за своето заболяване - в този случай лекарят трябва:
а) Дайте цялата информация
б) Не казвайте нищо
в) Кажете на близките си за всичко
г) Консултирайте се с психолог
а) Зависи от характеристиките на пациента
б) Няма да кажа нищо
г) Ще се консултирам с роднини
6. Може ли защитата на общественото здраве да зависи от задължението за опазване на лекарската тайна?
7. Пациентът има ли избор между различни възможности за лечение?
8. Лекарят получава информация от пациентка в безсъзнание и съобщава на нейните близки. Правилно ли е постъпил?
а) Той нямаше избор
б) Не, отнася се до лекарска поверителност
в) Трябваше да докладва всичко на главата. отделение или главен лекар
г) Трябваше да се свърже с адвоката на пациента
9. Какво ни ръководи, когато не можем да получим информирано съгласие при спешен случай?
а) Консултираме се с адвоката на жертвата
б) Консултираме се с тесенспециалисти
в) Основният интерес на пациента е да оцелее
г) Съвети от роднините на жертвата
10. Кога се появи понятието „лекарска тайна”?
а) Европа от началото на 19 век
б) В средата на 3 век в Китай
в) С появата на първия шаман
г) През 1 век пр.н.е. в Египет
Примерни отговори: 1-а, б; 2-б; 3-d; 4b, d; 5-а; 6-б; 7-а; 8-б; 9-инча; 10 век