Препоръки за разработване и избор на търговска марка, LLC - Intella
ПРЕПОРЪКИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И ИЗБОР НА ТЪРГОВСКА МАРКА
(ЗА ДИЗАЙНЕРИ И БИЗНЕСМЕНИ)
Препоръки за изпълнение на изискванията при избор на търговска марка:
1. Законови изисквания:
- уверете се, че избраната търговска марка (наименование) отговаря на
законови изисквания (вкл. чл. 1483 от Гражданския кодекс на България - виж приложението);
2. Изисквания за чистота:
- извършване на търсене за чистота на избраната търговска марка (наименование) в
по отношение на сертификати и заявки за търговски марки, включително международни
регистрации по отношение на България;
- уверете се, че знакът е лесен за произнасяне, четене, запомняне;
- уверете се, че знакът няма неблагоприятен превод в основния
езици (английски, немски, италиански, испански).
Препоръчителен курс на действие за минимизиране на разходите:
Проверка на дума или фраза за чистота във връзка с регистрирани търговски марки и приложения.
Разработване на дизайн на знаци.
Регистрация на търговска марка.
Член 1483 от Гражданския кодекс на Руската федерация. Основания за отказ на държавна регистрация на търговска марка
1. Не се допуска държавна регистрация като търговски марки на обозначения, които нямат отличителна способност или се състоят само от елементи:
1) влизат в обща употреба за обозначаване на стоки от определен вид;
2) са общоприети символи и термини;
3) характеризиране на стоките, включително посочване на техния вид, качество, количество, свойства, предназначение, стойност, както и времето, мястото и начина на тяхното производство или продажба;
4) представяне на формата на стоката, която се определяизключително или предимно от свойството или предназначението на стоките.
Тези елементи могат да бъдат включени в търговската марка като незащитени елементи, ако не заемат господстващо положение в нея.
Разпоредбите на този параграф не се прилагат за знаци, които са придобили отличителен характер в резултат на тяхното използване.
2. Съгласно международния договор на България държавна регистрация като търговски марки на обозначения, състоящи се само от елементи, които са:
1) държавни емблеми, знамена и други държавни символи и знаци;
2) съкратени или пълни имена на международни и междуправителствени организации, техните емблеми, знамена, други символи и знаци;
3) официален контрол, гаранция или отличителни знаци, печати, награди и други отличия;
4) обозначения, объркващо подобни на елементите, посочени в параграфи 1-3 от този параграф.
Такива елементи могат да бъдат включени в търговската марка като незащитени елементи, ако има съгласието на съответния компетентен орган.
3. Държавна регистрация като търговски марки на обозначения, които са или съдържат елементи на:
1) които са неверни или могат да заблудят потребителя относно продукта или неговия производител;
2) противоречащи на обществените интереси, принципите на хуманността и морала.
4. Държавна регистрация като търговски марки на обозначения, които са идентични или сходни до объркване с официалните имена и изображения на особено ценни обекти от културното наследство на народите на България или обекти на световната култура или природанаследство, както и изображения на културни ценности, съхранявани в колекции, събрания и фондове, ако се иска регистрация на името на лица, които не са техни собственици, без съгласието на собствениците или упълномощени от собствениците лица, за регистриране на такива означения като търговски марки.
5. Съгласно международния договор на България не се допуска държавна регистрация като търговски марки на наименования, които са или съдържат елементи, които са защитени в една от държавите-участнички в този международен договор като наименования, които позволяват идентифициране на вина или спиртни напитки като произхождащи от нейна територия (произведени в границите на географска особеност на тази държава) и притежаващи специално качество, репутация или други характеристики, които се определят основно от техния произход, ако търговската марка е предназначена за обозначаване на вина или спиртни напитки които не произхождат от територията на този географски обект.
6. Обозначения, които са идентични или объркващо подобни на следните, не могат да бъдат регистрирани като търговски марки:
2) марки на други лица със закрила в България, включително по международен договор на България, по отношение на еднородни стоки и с по-ранен приоритет;
3) марки на други лица, признати за общоизвестни марки в България по реда на този кодекс, по отношение на еднородни стоки.
Регистрацията като търговска марка по отношение на хомогенни стоки с наименование, което е объркващо подобно на някоя от търговските марки, посочени в тази клауза, е разрешено само със съгласието на притежателя на правото.
7. Не може да бъде регистриран катотърговски марки по отношение на всякакви стоки, обозначения, които са идентични или объркващо подобни на наименованието за произход на стоки, защитени в съответствие с този кодекс, с изключение на случая, когато такова обозначение е включено като незащитен елемент в търговска марка, регистрирана на името на лице, което има изключително право върху такова име, ако регистрацията на търговска марка се извършва по отношение на същите стоки, за индивидуализацията на които е регистрирано наименованието за произход на стоките.
8. За еднородни стоки не могат да се регистрират като марки по отношение на еднородни стоки означения, които са идентични или сходни до объркване със защитено в България търговско наименование или търговско наименование (отделни елементи от такова наименование или наименование) или с наименование на селекционно постижение, регистрирано в Държавния регистър на защитените селекционни постижения, правата върху които в България са възникнали от други лица преди приоритетната дата на регистрираната марка.
9. Обозначения, които са идентични, не могат да бъдат регистрирани като търговски марки:
3) промишлен дизайн, знак за съответствие, име на домейн, правата върху които са възникнали преди датата на приоритета на регистрираната търговска марка.
10. По съображенията, посочени в този член, правна закрила не се предоставя и на знаци, признати за търговски марки съгласно международните договори на България.
К.Д. Werkman правилно отбеляза, че "добрият знак трябва да бъде асоциативен", в противен случай "той е като добре облечен, но неспособен да поддържа разговор спътник".
Трябва обаче да се има предвид, че не е задължително търговската марка да съдържанаименование и местонахождение на предприятието.
Трябва да внимавате, когато използвате географско име, т. нар. топоним, в търговска марка. За големи страни като България въпросът за включването или невключването на топоними в броя на регистрираните търговски марки е доста труден проблем.
Когато се използва топоним като търговска марка за предприятие, разположено в съответния конкретен регион, това означава, че други предприятия, разположени в този регион, са лишени от възможността да използват топонима в конкуренция. За предприятия, които не се намират в посочения регион, такъв топоним не може да бъде регистриран като търговска марка, т.к. такова решение може да подведе потребителите.
Кандидатите много често се „спъват“ по този критерий. Търговски марки (знаци) като Sorrento, Holland House, Hollywood, които подвеждат потребителите относно мястото на производство на стоки (услуги), могат да се нарекат неуспешни от гледна точка на защита. Въпреки че потребителят, това обозначение на мястото може да се оцени много положително. Може да се каже, че в тези ТЗ критерият за асоциативност не е обвързан с изискванията за защита на ТЗ. В резултат на това собствениците на подобни табели не получават изключителното право в България върху дадените имена, което означава, че е невъзможно ефективно да се предотврати появата на „Холандски къщи“ или „Соренто“ в други градове.
Така Веркман отбелязва, че търговските марки „трябва да са прости, в противен случай ще се превърнат в пъзели за купувача“. Това твърдение може да се припише не само на изобразителни, но и на словесни, както и на комбинирани търговски марки. Разбира се, по-кратките думи се запомнят по-лесно, но възможностите за образуване на нови думи в такива случаи са по-ограничени.Анализът на големи масиви от знаци, извършен върху търговски марки на местни производители в четири страни: Франция, Германия, Великобритания и САЩ показа, че въпреки някои характеристики в различни индустрии (автомобили, цигари, парфюми, сутиени), търговските марки, състоящи се от 5-7 букви, са най-често използваните.
Например търговските марки ВИОЛА, ЕЛЕГИЯ, ВАЛЦ са хармонични. Неестетично - знаци OSRAM, UNITAS.
В този критерий изкуството на дизайнера на търговска марка е много силно проявено. Но в словесните и комбинираните ТЗ първостепенна е ролята на думата. И тук, както се казва, какафонията е смъртоносна. Желателно, а за фирми, работещи на външния пазар - задължителна проверка за благозвучие по отношение на най-разпространените езици (английски, немски, френски, италиански, испански).
Този критерий е тясно свързан с благозвучието. Разликата между двете е, че благозвучието се отнася предимно до приятен звук, докато произношението се свързва с лекота на произношението. Буквосъчетания, които нямат словесен характер (например РТЗ, УЗППВ и др.), не отговарят на критерия за произношение. Признакът за произношение се свързва и с признака за сбитост. Кратките думи обикновено са по-лесни за произнасяне и по-трудни за допускане на грешка при ударение.
Повечето търговски марки или маркови продукти имат определена избрана комбинация от цвят или цвят, например червеният цвят на автомобилите Ferrari, характерните бургундски тонове на Coca-Cola, зеления цвят на спрайт и др. Така приетите цветове в първата версия на корпоративната идентичност на JSC Avtovaz са цветове според панталона „Pantone: Pantone“, "Pantone".
Това означава, че непромените в името на фирмата, номенклатурата и асортимента на стоките не трябва да засягат значително марката.
Това обаче не означава, че търговските марки трябва да останат непроменени.