Презентация на тема учение за епидемичния процес
Подобни презентации
Презентация на тема: "Учението за епидемичния процес. Класификация на инфекциозните болести. Насоки в борбата с инфекциозните болести. Проф. Н.А. Василиева." — Препис:
1 Учение за епидемичния процес. Класификация на инфекциозните болести. Насоки в борбата с инфекциозните заболявания. проф. НА. Василиев
2 ЕПИДЕМИОЛОГИЯ (epi - on, demos - хора, logos - наука) - учението за появата и разпространението сред населението на някакъв вид масови явления. наука за закономерностите на епидемичния процес, мерките за предотвратяването и преодоляването му.
3 Д. Самойлович ( ) От Черниговска област. Участва в ликвидирането на чумните епидемии в България: оказва помощ на болните; предложени карантинни мерки за чума, доказаха значението на ранното откриване на първия болен от чума и незабавната му изолация. Той доказа, че болните от чума придобиват резистентност към тази инфекция и ги привлече да работят в огнищата. Основните научни трудове на Д. Самойлович бяха публикувани в чужбина и оказаха значително влияние върху по-нататъшното развитие на епидемиологията. Д. Самойлович ( )
4 През 1796 г. английският лекар Е. Дженър ( ) открива изключително ефективен начин за предпазване от особено опасно заболяване – едрата шарка, като предлага инокулация (ваксинация) на човек срещу кравешка шарка. Благодарение на този метод с течение на времето едрата шарка беше елиминирана по целия свят. Е. Дженър ( )
5 L. Pasteur ( ) L. Pasteur е първият, който формулира заключението, че всички инфекциозни заболявания се причиняват от живи патогени, специфични за всяка болест. Той предложи да се получат ваксини от лишенитевирулентност на патогени, създаде високоефективна ваксина против бяс.
6 Р. Кох разработи техниката за отглеждане и изолиране на патогенни микроорганизми. Те откриват причинителите на туберкулозата, антракса, холерата и др., установяват пътищата за проникването им в човешкия организъм. Р. Кох ( )
7 I.I. Мечников ( ) Класически трудове върху чувствителността и имунитета при инфекциозни заболявания. Основава в Одеса първата бактериологична станция на територията на тогавашна България, за първи път формулира фагоцитната теория за имунитета, за което е удостоен с Нобелова награда (1908 г., заедно с П. Ерлих).
8 Открива и изучава Vibrio cholerae. Той извършва редица фундаментални изследвания върху епидемиологията, микробиологията и имунологията на туберкулозата, антракса, холерата, едрата шарка, тифа и възвратната треска, а също така въвежда в науката термина "дезинфекция". Н.Ф. Гамалея ( )
9 Д.К. Заболотни ( ) През 1911 г. той експериментално доказва ролята на тарбаганите като един от източниците на чума в природата. За първи път той определи епидемиологията като самостоятелна наука, откри първата в света катедра по епидемиология в Одеския медицински институт, публикува първия домашен учебник „Основи на епидемиологията“. Той основава Киевския изследователски институт по микробиология, който сега носи неговото име.
10 E.N. Павловски и неговите ученици, използвайки широко експедиционни методи на работа, изучават редица паразитни заболявания, техните източници и носители и развиват оригинална теория за естествените огнища на зоонозните заболявания. Е.Н. Павловски ( )
12 Агапит Печерски (XI век).
14 Епидемичен процес - разпространение на инфекциозни болести сред хората, епизоотологичен процес - разпространение на инфекциозни болести сред животните.
15 ВРЪЗКИ НА ЕПИДЕМИЯТАПРОЦЕСИ I Източник на патоген II Механизъм на предаване на патоген III Чувствителен организъм
16 ЗАКОНИ НА ЕПИДЕМИОЛОГИЯТА I закон Източникът на патогена е заразен (болен или носител) организъм на човек или животно (обект, който служи като място за естествено пребиваване и размножаване на патогени и от който патогенът може да зарази здрави хора по един или друг начин) В процеса на еволюция патогенът се е приспособил да съществува в жив организъм, където има определена температура, хранителни вещества и др.
17 ИЗТОЧНИЦИ НА ПАТОГЕНИТЕ ЧОВЕК - болен или носител (край на инкубационния период; продром; пик на заболяването; реконвалесценция, докато патогенът продължава да е изолиран) - антропоноза Биологични агенти Структура на паразитната система при антропонози
18 ИЗТОЧНИЦИ НА ПАТОГЕНИТЕ ЖИВОТНИ (домашни, диви) - зоонози Структурата на паразитната система при зоонозите
19 ИЗТОЧНИЦИ НА ПАТОГЕНИТЕ ВЪНШНА СРЕДА - сапроноза Структурата на паразитната система при сапронозата
20 ПАТЕНТОНОСИТЕЛ - човек или животно, в чийто организъм паразитират патогенни микроорганизми без клинични прояви на заболяването, освобождавайки патогена известно време, а понякога и хронично. Много по-трудно е да ги идентифицираме от болните, защото такива хора се смятат за здрави. КАТЕГОРИИ ИНФЕКЦИЯ 1) здрави (без предишно заболяване) 2) реконвалесцентни 3) преходни
21 ЗАКОНИ НА ЕПИДЕМИОЛОГИЯТА II закон Локализацията на патогена в тялото и механизмът на предаването му от един индивид на друг ... образуват непрекъсната верига,осигуряване на запазването на вида на патогена в природата и непрекъснатостта на епидемичния процес при всяко инфекциозно заболяване.
22 МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ВЪЗБУДИТЕЛ, фази (диаграма) I. Отстраняване на патогена от заразения организъм II. Престоят на патогена във външната среда ІІІ. Въвеждане на патоген в здрав (чувствителен) организъм I III II
23 МЕХАНИЗМИ НА ПРЕДАВАНЕ НА ПАТОГЕНИТЕ Фекално-орален (a) Въздушно-капков (прах) (b) Трансмисивен (c) Контактен (рана) (d) Вертикален (майка - плод - дете)
24 ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ ЗАКОНИ ІІІ закон Специфичната локализация на патогените на инфекциозните заболявания в организма, съответният механизъм на предаване и определената от тях сума от основните биологични свойства на патогените е сложен обективен признак, който може да се използва като основа за рационална класификация на инфекциозните болести: чревни инфекции инфекции на дихателните пътища кръвни инфекции инфекции на външните обвивки
25 ЗАРАЗНОСТ Механизми на предаване Фекално-орален Въздушно-капков Преносим Контакт (рана) Вертикален (майка - плод) Класификация на инфекциозните болести (по L.V. Gromashevsky) Чревни инфекции Инфекции на дихателните пътища Инфекции на кръвта Инфекции на външните обвивки
26 ЗАКОНИ НА ЕПИДЕМИОЛОГИЯТА Закон IV Епидемичният процес възниква и се поддържа само при комбинираното действие на три основни движещи сили: наличието на патогенен източник; изпълнение на трансмисионния механизъм; чувствителност на населението към тази инфекция Ако поне един от тези фактори е изключен, епидемичният процес спира
28 Ефектът на природните фактори (географски, климатични) върху механизма и факторите на предаване - условията за съществуване на вектори (маларийни комари, комари), естествен резервоар (гризачи вестествени огнища на чума, кърлежи при лаймска болест и кърлежов енцефалит), който причинява ендемични заболявания. върху чувствителен организъм (намалена устойчивост през студения сезон или, обратно, в топлината).
31 ИНТЕНЗИТЕТ НА ЕПИДЕМИЧНИЯ ПРОЦЕС 1. Спорадични заболявания - нивото на заболеваемост, обичайно за дадена инфекция в даден район за определен период от време. 2. Епидемична – заболеваемостта е в пъти по-висока от спорадичната. 3. Пандемията е изключително интензивен епидемичен процес и далеч надхвърля епидемията. Ендемични инфекции - обвързани с определена област. Екзотични инфекции - заболявания, които не са характерни за района, но могат да бъдат внесени от други страни.
32 ЕПИДЕМИЧЕН ФОКУС - местоположението на източника на патогена със заобикалящата го територия до степента, в която той е в състояние да предаде инфекциозния принцип на другите. Епидемичното огнище съществува във времето (максималния инкубационен период на дадено инфекциозно заболяване) и пространството (определено от механизма на предаване)
33 ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИ МЕРКИ НА ФОКУС Въздействие върху източника на патогена Диагностика на заболяването Регистрация Изолиране на болния (носител) Етиотропно лечение
34 Система Meltzer Кутия A - вход за персонала, B - вход за пациента I - врата за персонала, I I - врата за пациента I I I - отделение, 1 - легло, 2 - прозорец за сервиране на храна, 3 - мивка за персонала, 4 - стълбище, 5 - съблекалня, 6 - място за мръсно бельо и съдове, 7 - вентилационен канал, 8 - тоалетна, 9 - баня, 10 - умивалник за пациента
35 ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИ МЕРКИ НА ФОКУС ДИАГНОСТИКА НА ЗАБОЛЯВАНЕТО Епидемиологична – епидемиологична анамнеза, епидемиологичен анализ Клинична лаборатория
36 ЕПИДАНАМНЕЗАзаболяване Контакти със заразно болни Разпитване за възможни механизми на предаване на тази инфекция Предишни инфекциозни заболявания, ваксинации Използване на епидемиологични данни - сезонност, честота, възрастово разпределение на заболелите, професионален състав, териториално разпределение
37 ПРИНЦИПИ НА ЛАБОРАТОРНА ДИАГНОСТИКА Откриване на патогена (микроскопия, посявка (бактериологична, вирусологична), откриване на антигени (ELISA, IF), откриване на генетичен материал (метод на ДНК сонда, PCR, генотипиране) Отговор на организма към патогена (специфични антитела, клетъчно-медиирани имунни реакции със специфичен антиген) Алергични тестове Биологичен тест върху лабораторни животни
38 ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИ МЕРКИ В ФОКУС Изолация на болния (носител) - в домашни условия или хоспитализация Показания за хоспитализация Клинична тежест на състоянието Наличие на тежки придружаващи заболявания (неблагоприятен преморбиден фон) Възраст (малки деца, стари хора)
39 ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИ МЕРКИ НА ФОКУС Показания за хоспитализация Епидемиологични всички особено опасни инфекции редица заболявания, при които хоспитализацията е задължителна (коремен тиф, дифтерия, лептоспироза и др.)
40 ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИ МЕРКИ В ОБХВАТА Влияние върху механизма на предаване Дезинфекция Дезинсекцията е съвкупност от мерки, средства и методи за борба с насекомите, сред които има и преносители на заразни болести (кърлежите също са източник на инфекция). дератизация - набор от мерки, насочени към унищожаване на вредни гризачи, които могатбъде източник (I връзка на епидемиологичния процес) носител (II връзка на епидемиологичния процес) на инфекциозни агенти.
41 Дезинфекцията е набор от мерки, насочени към унищожаване или отстраняване на патогенни микроорганизми (бактерии и техните токсини, вируси, рикетсии, протозои, гъбички) от обекти на околната среда. Стерилизацията е унищожаване на всички видове микроорганизми, включително и непатогенни.
42 ДЕЗИНФЕКЦИЯ Фокален ток се извършва в непосредствена среда на пациента или носителя, за да се предотврати разпространението на патогена на инфекциозни заболявания в околната среда. Окончателното унищожаване на патогени на инфекциозни заболявания в епидемичния фокус след хоспитализация, възстановяване, напускане или смърт на пациента. Превантивно - провежда се независимо от наличието на инфекциозни заболявания. Целта е да се унищожат патогените върху онези обекти на околната среда, където те могат да се появят и да доведат до заразяване на хората.
43 ФИЗИЧНИ МЕТОДИ ЗА ДЕЗИНФЕКЦИЯ Механични - почистване, мокро почистване, пране, разклащане Термични и радиационни Горещ въздух или суха топлина Кипяща водна пара Изгаряне и пържене Пастьоризация Тиндализация Слънчева светлина, ултравиолетови лъчи.
44 ХИМИЧЕСКИ МЕТОДИ ЗА ДЕЗИНФЕКЦИЯ Въз основа на използването на химикали или тяхната комбинация с детергенти. Основни изисквания разтворимост във вода или образуване на емулсия в нея; ефективност при експозиция на определена концентрация (време на лечение); дезинфекционен ефект дори при наличие на органични вещества; определена температура достатъчна стабилност при съхранение и нетоксичност за хората.
45 КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА ДЕЗИНФЕКЦИЯТА Визуален контрол Химичен контрол Бактериологичен контрол на дезинфекцията се извършва в огнищата на чревни инфекции чрез откриванеcoli (санитарно-показателна флора) върху обработени изделия. Дезинфекцията се счита за качествена, ако няма растеж на микроорганизми.
46 ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИ МЕРКИ В ОБХВАТА Мерки за контактни лица хигиенизиране медицинско наблюдение лабораторни изследвания специфична профилактика
47 ИМУНОПРОФИЛАКТИЧЕН ИМУНИТЕТ ВРОДЕН, ПРИДОБИТ АКТИВЕН ИМУНЕН След преболедуване След ваксинация Възниква 2-6 седмици след ваксинацията, продължава няколко месеца - години - за цял живот -4 седмици
48 ВАКСИНИ Живи убити анатоксини Химически рекомбинантни Изчерпателни имунизации по график и според епидемичните показания
49 ИМУНОПРОФИЛАКТИКА Рутинни ваксинации (Календар) срещу: туберкулоза - 3-7 ден от живота, 7 и 14 години хепатит В - 1 ден, 1 и 6 месец. DTP - 3-4-5, 18 месеца, 6, 14, 18 години, възрастни - на всеки 10 години полиомиелит - 3-4-5, 18 месеца, 6 и 14 години морбили, рубеола, паротит - 12 месеца, 6 и 15 години на хемофилна инфекция - и 18 месеца.
50 НАПРАВЛЕНИЯ НА БОРБАТА СРЕЩУ ЗАРАЗНИТЕ БОЛЕСТИ Рязко намаляване на инфекциозната заболеваемост, свеждането й до спорадична (елиминирана е само едрата шарка) Надеждна профилактика сред хората при запазване на патогена в природата („контролирани“ инфекции): Специфична профилактика (рутинна ваксинация на населението по Календар и ваксинации по епидемиологични показания) Подобряване на населеното място s внос (карантинни инфекции)