Причини за международната търговия, икономика
Международната търговия, тоест търговията между страните, възниква в древността. Такива понятия като внос и износ са свързани с международната търговия.Внос е покупката от граждани на дадена страна на стоки, произведени в други страни.Експорт — продажба на стоки местно производство на граждани на други страни. Има три основни причини за международната търговия.
Първо,природните ресурси на Земята, използвани от човека, са разнообразни и неравномерно разпределени. Затова в едни държави има едни ресурси, в други – други, в трети – трети. Някои страни са богати на природни ресурси, други не. Всички хора обаче се нуждаят от приблизително еднакво, за да поддържат прехраната си. Всичко това поражда необходимостта от обмен на ресурси между държавите. Така че, ако едната страна е богата на петрол, а другата е богата на риба, тогава първата ще купува риба и ще продава масло, а втората ще продава риба и ще купува масло.
Втората причина за съществуването на международна търговия може да се наречепринципът на абсолютното предимство. Предполага се, че е по-изгодно да се произвеждат определени продукти в определена страна. Тук производството му ще бъде по-евтино. Причините за това обикновено са климатичните условия. Например в България през зимата могат да се отглеждат зеленчуци в оранжерии. Цената на ресурсите обаче ще бъде по-висока, отколкото в страни, където климатът е топъл през цялата година. Използването на принципа на абсолютното предимство в търговията води до факта, че ресурсите на Земята се използват по най-ефективния начин.
Третата причина за международната търговия епринципът на относителното предимство. В развитите страни производството е по-наукоемко, технологично, а персоналът е по-професионален. Следователно производствените разходи са по-ниски, продуктиизлиза по-евтино. Например ръчното отглеждане на една култура прави производството й неефективно дори при благоприятен климат. Докато използването на технологията позволява да се намалят разходите за отглеждане на култура дори при неблагоприятен климат. В резултат на това продуктите могат да бъдат изнасяни в онези страни, които сами биха могли да произвеждат и произвеждат тези продукти. Но вносните стоки са по-евтини и затова завладяват пазара. Това е изгодно за страната износител, тъй като цената на продукта в нея е по-ниска, отколкото в други страни. Ако например у дома може да продаде единица продукция за $1, то в чужбина може да продаде за $2. Ясно е, че при такива условия компанията ще се ориентира към износ.
Можем да кажем, че принципът на относителното предимство е следствие от неравномерното развитие на страните, съществуването на бедни и богати страни. И в много отношения това води до факта, че богатите страни стават още по-богати, а бедните държави още по-бедни.
За да осигурят своето развитие, страните се опитват да увеличат износа на своите продукти, да защитят пазарите си от прекомерен внос. За това се използват различни методи: подкрепа за местната индустрия, определяне на мита и квоти за вносни стоки.
В днешната световна икономика преговорите между държавите до голяма степен са свързани с правилата за внос и износ. Намирането на правилния баланс между вносни и местни продукти във всяка страна стимулира развитието на самата страна. Изкривяването в една или друга посока може да доведе до негативни последици. Например увеличаване на безработицата, ако за хората е изгодно да купуват вносни стоки; или по-високи цени и загуба на качество, ако вносът е прекалено ограничен.
Цялата световна икономика и международна търговия могат да се развиват успешно само в условията на специализация.страни в производството на специфични продукти, които в тази страна се произвеждат с по-малко природни ресурси, отколкото в други страни.