Причини за пристрастяване

Синдром на дефицит на удовлетвореност

Сигурно сте забелязали, че на един човек му трябва много малко, за да се чувства щастлив – любима песен, книга или просто слънчево време. Нищо не радва другия: всичко изглежда наред, но животът не носи удоволствие и понякога е просто непоносим. Той често се натъжава, тормози близки за дреболии и се отдава на празни мечти. И което е най-интересното, дори да стане приказно богат, да срещне голяма любов или да се премести да живее в слънчева страна на брега на морето, едва ли ще се оправи. Оказва се, че това не са странности на лош характер, а характеристики на генетичния код.

Така казва известният учен и лекар, президент на Американското дружество по човешка генетика, Дейвид Къмингс. Неговото изследване върху примера на десетки хиляди хора показа, че имайки по природа определени комбинации от гени, е трудно човек да се чувства комфортно. Експертите го наричат ​​– синдром на дефицит на удовлетвореност (англ. Reward deficiency syndrome)*. В основата на синдрома е нарушение на метаболизма на невротрансмитера допамин в мозъка, в структурите, включени в така наречената "система за удовлетворение".

Според водещи чуждестранни изследователи именно синдромът на дефицит на задоволство е основната причина за увеличаването на случаите на алкохолизъм и наркомания.

Подобно мнение е изразено от местни нарколози:

„Проведените молекулярно-биологични и генетични изследвания показват, че индивидуалната предразположеност към алкохолизъм и наркомания е генетично обусловена, изразяваща се в особеностите на функциите на „системата за удовлетворение“ на мозъка.

(Професор, член-кореспондент на Руската академия на медицинските науки, директор на Научноизследователския институт по наркология N.N.Ivanets)

Някои деца са много неспокойни от много ранна възраст.(хиперактивен). Други, напротив, са постоянно затворени, трудно усвояват училищната програма, бързо се уморяват, понякога просто не се интересуват от учене, трудно се принуждават да правят това, което възрастните изискват от тях. Не става въпрос само за образование!

Оказва се, че всички тези поведения могат да бъдат проява на синдрома на липсата на удовлетворение. Тези, които страдат от дефицит на удовлетворение, несъзнателно търсят от много ранна възраст начини да компенсират тази липса чрез различни поведения. Често това е предизвикателно поведение с цел привличане на внимание. Много от така наречените „трудни деца“ спадат към тази група.

Въпреки това, един от най-значимите и в същото време вредни начини за компенсиране на недоволството е яденето на сладкиши. Тъй като яденето на сладкиши при деца под 20-годишна възраст предизвиква много по-ярки усещания, отколкото при възрастни, първо усещане за „сладко блаженство“ (приятни нежни преживявания), а след това състояние на психически дискомфорт, понякога дори депресия и меланхолия. Обикновено депресивните състояния, които възникват в резултат на консумация на сладкиши, никога не се свързват с диетата.

Тази характеристика на промените в настроението се дължи на факта, че усвояването на сладкиши от тялото, както при хората, така и при бозайниците, първо е придружено от рязко повишаване на концентрацията на метенкефалин (вещество, отговорно за състоянието на психически комфорт), а след това рязкото му падане под средното ниво. По този начин, компенсирайки недоволството от сладка храна и постигайки временни състояния на комфорт, хората плащат с още по-голям дискомфорт, от който се опитват да се отърват или чрез следващото приемане на сладка храна, или по други начини.

Дете с дефицит на удовлетворение, което трябва да живее при ниски нива на комфорт (вкопнеж), вижда света около себе си по напълно различен начин от своите по-щастливи и стабилни родители. Когато човек има добро сърце, дори рутинната работа е радост, ако се чувства зле, само особено приятни видове поведение могат да му доставят удоволствие.

Всичко останало предизвиква отхвърляне, причинява душевна болка и става отвратително. „Щастливите” родители отглеждат „нещастни” деца, налагат правилното (според тях) поведение и начин на мислене.

„Нещастните“ деца обаче не са „напушени“ и затова са отвратителни. Освен това децата не могат да изразят себе си и да обяснят душевното си състояние на възрастните. Приблизително същото, както се казва в поговорката: „Ситият не разбира гладния“. Ето защо съвременните деца около половин час преди пристигането на родителите си от работа се опитват да избягат от апартамента в двора. Там те срещат себеподобните си, с които лесно успяват да намерят общ език. В улична компания децата търсят изход от болезнено душевно състояние. Нека обърнем внимание на разликите в методите за избор на поведение на хората, които са постоянно щастливи, и хората, които постоянно се опитват да се отърват поне за известно време от духовния дискомфорт. Ако за стабилните и щастливи хора моралните принципи са основната ценност при избора, то за групите от нещастни хора най-ценна е стръмността на изкачването по скалата на удовлетвореността.

Нищо чудно, че младите хора въведоха думата „готино“ в своя речник, колкото „по-готино“ толкова по-ценно е това поведение или вещество, което променя състоянието на ума. Лекарството е най-готиното и следователно най-ценното вещество, което може повече от да покрие разстоянието между липсата на метенкефалин и неговия излишък. Неслучайно при първото използване на лекарството те казват: това е, което съм търсил цял живот. Тогава вече младежта не обръща внимание на факта, че„Министерството на здравеопазването предупреждава...“. За да бъде приет във вътрешния кръг на дворната общност, „щастливият” новодошъл е принуден да приеме идеалите на по-възрастните си другари. Те вече са намерили своя „лек“ за душевна болка и живеят според принципите си, като считат за „готино“ употребата на наркотици, както и пиенето, пушенето, хулиганството или извършването на престъпления. Правейки това, вие ставате ваши.

Така се формира младежка субкултура. Тези хора слушат музиката си, гледат филмите си, ходят в клубовете си, четат книги, които в най-добрия случай карат другите да ги разбират погрешно. И така, несъзнателно, в търсене на лек за душевния дискомфорт, младите хора стигат до употребата на „улични наркотици“ (на английски „street drugs“), тоест наркотици.

Забележка:

Форма на наркоманията е от гледна точка на съвременната медицина и алкохолизма! Занапред, когато говорим за наркотици и наркомании, имаме предвид и алкохол, алкохолизъм!

Разбира се, недоволството е различно. Известно вътрешно недоволство насочва към пътя на развитие и самоусъвършенстване. Те започват активно да търсят своето място в живота. Но в повечето случаи хората с дефицит на удовлетворение в гените започват да го лекуват с „улични лекарства“. Както показва опитът, в 80% от случаите сред младите хора хората от рисковата група предпочитат хероина пред самоусъвършенстването, тъй като хероинът е най-точното лекарство за тях.

Трябва да се отбележи, че в допълнение към синдрома на дефицит на удовлетворение има и други предразполагащи фактори за появата на наркотична зависимост, например неблагоприятна среда в семейството и училището. Тези фактори могат да бъдат и наличието на психологическа и физическа травма, силен стрес. Един от основните фактори е биологичната предразположеност, т.кпоказано от класическите произведения на академик I.P. Анохина (Изследователски институт по наркология) и други изследователи.