Приказка Вълк и овца - естонска народна приказка - прочетете текста онлайн безплатно
Приказка "Вълкът и овцата"
Живял вълк и живеела овца. Овцете се отклонили от стадото, изгубили се в гората и останали да живеят там. А гората е домът на вълка. Срещнаха се вълк и овца и добре, станаха приятели помежду си. Лапите на вълка са студени, опашката на овцата се тресе от студ. Така овцата казва: -Хайде, вълко, да си направим къща. Ще затоплим печката в къщата, зимата в топлината на зимата. И вълкът е мързелив. Той казва: - Ти си, овце, хората са свикнали да живеят под покрив. И така се чувствам добре. Овцата си направи колиба, с печка, с пейка. И зимата сега не е ужасна за нея. Топла овца. И вълкът броди, броди гората и вие. Сланата става все по-силна всеки ден и няма къде да се скрие. Колкото и да сме мързеливи, трябва да построим поне някаква къща. Вълкът изгреба снега на купчина, стъпка го с лапите си, помете го с опашката си, някак си построи ледена колиба. Да, тук, сякаш нарочно, слънцето излезе и леденият покрив се стопи над вълка, снежните стени се сринаха. Отново вълк без дом. Какво да правя? Какво да прави? Вълкът отишъл при овцата, застанал пред колибата и казал: - Овце, овце, отвори малко вратата. Навън скрежът трещи, носът и ушите ми са замръзнали. Позволете ми поне да стопля лицето ви. Овцата се смили над вълка и отвори вратата на колибата. Вълкът пъхнал муцуната си в цепнатината, постоял, постоял и пак казал: - Овце, овце, измръзнаха ми предните лапи, дай да стъпя на прага. Овцата отвори по-широко вратата, позволи на вълка да стъпи на прага. Да, всичко не е достатъчно за вълка. - Чуваш ли, агънце, как вятърът вие? - казва вълкът. - Страните ми са напълно замръзнали. Нека и аз си стопля страните. Агнето има меко сърце, като овцата. .-Е, - отговаря тя, - топлината ми няма да намалее, стопли страните си, вълк. Вълкът се качи вхижа до самата опашка и казва: - Благодаря ти, овце, сега е много добре. Само ме е страх да не замръзне опашката. Без опашка цялата ми вълча красота ще се загуби! - О, вълк - казва овцата, - добре, ти си майстор на просията! Ще трябва да обикаляте селата с торба. Добре, загрей и опашката Вълкът има нужда само от това. Той скочи в колибата, огледа се и скочи до печката. Той се сви и няма да си тръгне. Така той лежа до вечерта. Стопли се, изпари се и му се яде. И казва на овцата: - Овце, овце, не е ли време за сън? Качете се на печката, аз ще се преместя - и ще имате достатъчно място. Овцата погледна към вълка. Гласът е нежен, но очите са ядосани, гладни. - Не, вълк - отговаря овцата - Все още нямам време. Моите лъжици не са измити, брашното не е пресято. Ще се справя, после ще заспя. Лежал вълкът, лежал, чакал, чакал и задрямал Събудил се през нощта. Леле, какво искаш да ядеш! Корем и отпуснат. Бръкна с лапа - няма овца на печката. Вълкът скочи на пода и да търсим овцете. Само овцата е хитра: тя се скри от вълка в кофата за боклук. Вълкът не я намери. На сутринта овцата се смее: - Защо не спа през нощта, кого, сивото, търси? Той бръкна с носа си във всички ъгли, но не намери, сива, овца. Вълкът лежеше на печката цял ден. До вечерта искаше да яде още повече. Пак вика овцата: - Качи се, агънце, на печката. Тук е топло, тук е добре. Овцата му отговаря: - Чакай, вълко. Още не съм сложил тестото за хляб, дървата не са нацепени. Ще се справя - ще се кача на печката. Вълкът отново не изчака, той заспа. Събуди се през нощта ядосан и гладен. Така, изглежда, той виеше, но се страхуваше да не изплаши овцете. Разрови с лапа - пусто. Овцата не дойде до печката да прекара нощта - той знае навиците на сивото. Вълкът скочи на пода. Подскача напред-назад в тъмното. Няма никъде овца. На сутринта овцата пак се смее на вълка: - О, вълко, защонощем бродиш, кого търсиш по ъглите? Седях под закваската, гледах те, сивата. И така, третата вечер дойде. Пак вълкът вика овцата на пещта, а овцата се оправдава: - Какво си ти, вълк! Рано е за сън. Подовете ми не са пометени, килимите не са изтърсени. Вълкът заспа. Събудих се през нощта и започнах да търся овца Обърнах кофата за боклук, обърнах закваската - никъде нямаше овца. Вълкът е напълно гладен, дори трака със зъби от глад. Овцата вижда, че делото няма да свърши добре. На сутринта тя избяга от колибата. Тя започна да върви през гората, ровейки в снега с копитата си. Намерих червена боровинка. Събрах това зрънце на купчина и започнах да го карам. Цялата вълна беше намазана с червен сок. Тогава тя грабна дълга пръчка и изтича обратно към колибата. Тя застана под прозореца. Той чука с прът по рамката, вика със страшен глас: - Има ли вълк в колибата, има ли сив на печката? Убих седем вълка и ще стигна до това! Вълкът погледна през прозореца. Вижда, има страшен, рошав звяр, целият в кръв, трябва да е вълчи? Той се скри в пустинята и не показва носа си оттам. И овцата изми със сняг червената червена боровинка от вълната си и се излекува спокойно в топла колиба.
Прочетете и народни приказки:
Вълкът и еленътЕленът вървял през гората и изведнъж чул тъжен вой. Отиде на гласа, вижда - вятърът п.
Вълшебни възлиВеднъж рибари отишли на остров Хиумаа да ловят риба. Духаше попътен вятър и те.