приказка вълшебна роза
В древни времена е живял един цар. В двореца той имаше розова градина. В градината расте вълшебен розов храст. Колкото и да се опитваше царят, както и да пазят тази роза кралските градинари, те не можаха да я спасят. Веднага щом започна да цъфти, унищожителен червей я нападна. И така едно и също нещо се повтаряше година след година. Кралят нямал търпение да получи вълшебната си роза. Веднъж млад градинар дошъл при царя и казал: - Наемете ме, аз ще спася вашата роза от червея. Щом цъфне, ще го откъсна и ще ти го донеса. „Млади човече – казва царят, – колко градинари съм имал, нито един не я спаси, къде ще се справиш?
Дойде пролетта, новият градинар взе лък и стрела, покатери се под един храст и започна да пази розата. Той пази ден, два дни, три дни, седмица. Най-после розата започнала да цъфти, но тогава градинарят заспал. Междувременно един червей изпълзя, нападна розата, изяде я и изпълзя. Градинарят се събуди, вижда - няма роза на храста. Отишъл при царя и казал: - Цяла седмица, ден и нощ, пазих розовия храст и когато розата започна да цъфти, аз задрямах. Отварям очи, а червеят вече е изял розата. Този път, имайте милост, догодина ще се справя с червея.
Мина една година. Пролетта дойде, кралският градинар отново отиде да пази храста. Веднага щом розата започна да цъфти, червеят отново пълзи към розата, градинарят просто искаше да стреля по него със стрела, изведнъж от нищото долетя славей, кълве червея и отлетя. Розата остана непокътната. Градинарят се зарадва, откъсна роза и я занесе на царя. - Господарю - казва той, - донесох ти роза. И сега червеят искаше да погълне розата, но от нищото долетя славей, който клъвна червеяи отлетя - Нищо - казва царят - и славеят няма да отиде напразно.
Мина още една година. През пролетта градинарят отново отива да пази розовия храст, седи под него ден и нощ. Розата тъкмо почнала да цъфти, червеят пак изпълзял, искал да изяде цветето, пак миналогодишният славей долетял отнякъде, искал да кълве червея, но в този момент изпод храстите изскочил змей и начаса погълнал славея с червея. И отново розата остана непокътната.
Градинарят се зарадва, откъсна розата и я занесе на царя. „Господине“, казва той, „сега, както и миналата година, един червей изпълзя, искаше да погълне розата, от нищото долетя славей и тъкмо искаше да повика червея, когато изпод храстите изскочи дракон, нападна славея и червея и ги погълна и двамата. Ето една роза за теб - цяла и здрава - Нищо - казва царят - и драконът няма да бъде напразен.
Мина още една година. Пролетта дойде, градинарят отново отиде да пази розата. Време й е да цъфти. Червеят се появи отново и запълзя към розата, от нищото долетя славей и тъкмо искаше да клъвне червея, когато изпод храстите изскочи змей и погълна и славея, и червея. Градинарят дръпна връвта и стрелна със стрела в дракона, драконът се завъртя, прокърви и умря. Градинарят откъснал роза и я занесъл на краля.
- Господарю, - каза той, - червеят се появи отново, искаше да погълне розата, славеят долетя, искаше да кълве червея, драконът изскочи изпод храстите, нападна славея и червея и погълна и двамата наведнъж. Щом видях това, дръпнах тетивата и поставих дракона на място. „Е, това е добре - каза кралят, - само че няма да го преживееш напразно. Градинарят се изненада и си помисли: каква гатанка, защо кралят казва това през цялото време?
Градинарят мисли, мисли – нищо не му идва на ум. И го е страх да попита царя: ами ако царят се разгневи? Градинарят решиизчакайте и вижте какво ще се случи след това. В розовата градина царят имаше мраморен басейн, където кралят и кралицата понякога се къпеха. Веднъж градинар се покатерил на дърво, което растяло до басейна, и искал да отреже изсъхналите клони. Изведнъж той вижда: кралицата с нейните прислужници отидоха в басейна да плуват. Градинарят се изплашил и останал на дървото. „Ще почакам“, мисли си той, „кралицата ще се изкъпе, ще си тръгне, след това една сълза.“ Царицата се съблекла, влязла в басейна, изкъпала се, излязла, започнала да се облича, погледнала нагоре и видяла градинаря. Тя не каза нито дума, отиде в двореца и разказа всичко на краля.
„Знаете ли, отидох в басейна да плувам, потопих се, облякох се и вече исках да отида, когато изведнъж видях градинар на едно дърво, Знаеш ли, той се качи на едно дърво предварително, искаше да ме надникне. Когато царят чу за това, той побесня като лъв. Веднага извика: - Палач, палач, палач! Появиха се палачите, поклониха се на царя. - Господарю, какво заповядвате? питат те. „Веднага доведете градинаря и му отрежете главата!“
Палачите довели градинар. Градинарят разбра какво го очаква. — Господарю, позволете ми да кажа две думи, а след това правете с мен каквото искате. — Добре, кажете го. — Спомняте ли си, когато ме наехте през първата година, дойдох при вас и ви разказах как червеят изяде розата, вие ми казахте: „Нищо, няма да отиде при него напразно.“ На следващата година отидох да пазя розата. Той дойде при вас и каза: „Долетя славей и кълва червей“. Още тогава ти ми отговори: „Нищо и няма да отиде напразно за него.“ На третата година, когато дойдох при вас и казах, че изпод храстите е изскочил змей и е погълнал славей и червей, вие пак казвате: „Нищо и това няма да остане незабелязано за него“. На четвъртия дойдох и ти казах: „Убих змея“. И ти ми казваш: „Нищо и няма да ти отиде напразно“. И наистина, не мина напразно, думите ти се сбъднаха,ако искаш да ми свалиш главата за нищо. Днес ви казвам: дори на краля няма да му се размине. Царят чул мъдрия отговор на градинаря и се смилил над него.
Прочетохте приказката (стих) Вълшебната роза, ако ви е харесала, можете да я споделите в социалните мрежи. мрежи: