Приказна история - Студиопедия
След тези три букви ще трябва да напишете приказка за живота си, използвайки езика на приказките и приказните герои. В тази приказка вие ще бъдете малка принцеса или нежен принц, който е живял в двореца на зъл и ужасен крал и кралица, или с ужасни чудовища и дракони в тъмна гора, или в разрушен замък. В една приказка кръвосмешението ще бъде чумата, или бурята, или краят на радостта, или каквото и да е нещастие, което можете да си представите. Тази приказка е единственият документ, който ви моля да напишете в трето лице: използвайки "той" или "тя" вместо "аз". Това ще ви помогне да видите собствения си вътрешен свят от различен, по-обективен ъгъл, а също така ще ви помогне да установите известна дистанция между вас и вашите детски травми. Обръщайки се към това момиче с „тя“ вместо с „аз“, острата болка от травмата ще започне да се разсейва. Когато изобразявате събитията от живота си със символи, ще имате достъп до тях на ниво, което преди е било недостъпно за вас. След това преживяване ще имате ново и по-ясно разбиране за случилото се.
Единственото условие, което поставям като задължително, е обнадеждаващ и положителен край на приказката, въпреки тъжното начало. В крайна сметка тази приказка е алегория за вашия живот, а в живота винаги има надежда. Може да сте скептични, когато започнете тази работа, но когато измислите оптимистичен край, ще започнете да си представяте положителна картина на бъдещето. Това е особено важно за онези хора, които не могат да си представят щастливо бъдеще. Представяйки си щастлив живот, вие ще започнете да си поставяте конкретни и постижими цели, а когато имате тези цели, ще има средства за постигането им.
Никога няма да забравя този денкогато Трейси, жена, която е била малтретирана от баща си, продавач на застраховки, прочете своята приказка на глас. Това беше дълга история, така че ще я направя накратко тук, но истината и надеждата, които Трейси откри чрез това упражнение, промениха драстично нейния възглед за собствения й живот:„В самотна долина, заобиколена от високи планини, живееше бръшлян, наречен Айви (игра на думи и акроним за „жертва на кръвосмешение“, т.е. „жертва на кръвосмешение“). Тя беше толкова нещастна, че често плачеше, гледайки реката и тайно мечтаейки да избяга от това място. В ъгъла на света, където живееше Еви, управляваше зъл крал на име Морис Лестър с прякор "Мо" (Мо Лестър, на английски mo-lester, означава сексуален агресор). Мо обожаваше младите растения и когато Еви започна да цъфти, той започна да я наблюдава, хипнотизиран от свежестта на младата й зеленина. След това започна да хвърля едно след друго заклинания върху Еви, но независимо от всичко, Еви продължи да се обръща към него с благоговение, както трябва да се държи с крал. Въпреки че Мо нямаше абсолютно никакъв срам или съвест, Еви повече от компенсира това, което му липсваше. Бедното същество беше напълно оттеглено от света и в ужасната си самота нямаше никого, освен единствения си другар, Слюн-Тай, отвратително същество, което лигавеше Еви от главата до петите, като хапеше листата, стъблото и корените й. Слюн-Тай и злият крал Мо Лестър държаха бедната Еви прикована към тази самотна долина. Но един ден Еви беше много изненадана да види, че някой е дошъл да я освободи. Тя попита кой е. „Аз съм твоята фея кръстница, Сюзън от Северната страна“, беше отговорът. „Бързо, опаковайте си нещата, ще ви изтръгна оттук.“ — Но не можем да прекосим реката — изскимтя Еви. „Можем, на крилете на гнева“, изпя триумфално Сюзън. -„Отведоха ме далеч и ще отведат и теб. Вкопчена в гняв, за който дори не беше чувала преди, Еви излетя като самолет и така успя да напусне тази долина на тъга.
В допълнение към дълбокото разбиране на случилото се от психологическа гледна точка, въображението и чувството за хумор позволиха на Трейси частично да възстанови духа на играта, толкова жестоко потъпкан в нея в детството.
Когато помоля моите клиенти да напишат приказка, мнозина протестират, че не ги бива в писането на приказки или че ги моля за някакви несериозни неща. От практиката на груповата терапия обаче знам, че писането на приказка е упражнението, което най-много мобилизира и насърчава възстановяването.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: