Приложение на преюдициите в съдебния процес - Български вестник
В правната наука и практика има такова правило, че за всички съдилища се приемат без проверка и доказване фактите, установени от друг съд с влязло в сила съдебно решение. Такива факти се наричат предразсъдъци, а самото понятие "предразсъдък" в буквален превод от латински означава "предишна присъда" или "предразсъдък". Увреждащите факти не само не се нуждаят от повторно доказване, но също така е невъзможно да бъдат опровергани в друг процес.
Българското законодателство няма фиксирана дефиниция на това понятие, но самото правило се използва отдавна, макар и с някои нюанси. Съветското наказателно-процесуално законодателство придава преюдициално значение на решенията, постановленията и определенията на съда по граждански дела, които са влезли в законна сила само частично, само при установяване на факта - наистина ли е имало някакво събитие или действие (член 28 от Наказателно-процесуалния кодекс на RSFSR)?
Приетата по-късно първа редакция на чл. 90 от Наказателно-процесуалния кодекс България донякъде разширява тази рамка, като разпорежда обстоятелствата, установени с влязлата в сила присъда, да се признават от съда, прокурора, следователя и дознателя без допълнителна проверка, но само ако тези обстоятелства не будят съмнение у съда. В същото време законът изрично посочва, че никоя присъда не може да предреши вината на лица, които преди това не са участвали в разглежданото наказателно дело. В правната среда тази разпоредба, която придава преюдициално значение само на присъдите, дълго време беше обект на ако не критика, то поне оживена дискусия. Обсъждайки въпроса за необходимостта от придаване на преюдициално значение на всички съдебни решения, включително постановените в граждански и административни производства,доведе до нови изменения.
Въпреки това, ако например има влязло в сила решение на арбитражен съд, тогава правоприлагащият орган няма право да образува наказателно дело срещу генералния директор или други служители на компанията за тези обстоятелства, които арбитражът не е признал за признаци на престъпно нарушение на законодателството за данъците и таксите. На практика обаче такова на пръв поглед просто и законно решение се среща изключително рядко и не без проблеми.
На примера на една компания от ИТ сектора, обслужваща няколко големи представители на суровинната и финансовата индустрия в България, можете да видите стандартния модел на събитията. След данъчна проверка (а всички големи или подобни компании със сигурност ще попаднат на вниманието на фискалните власти), компанията получава многомилионни допълнителни такси, както и наказания и глоби. В редица случаи подобни данъчни искове са неоснователни: във всеки случай в конкретната фирма, за която говорим, има редица документи, потвърждаващи нейната невинност. Въпреки това, по подозрение за извършване на престъпление (укриване на данъци), в средата на 2010 г. е образувано наказателно дело срещу ръководителя на компанията. Несъгласна с обвиненията на данъчните и правоприлагащите органи, компанията обжалва решението на данъчната инспекция пред арбитражния съд и за да прекрати наказателното дело възможно най-скоро, погасява изцяло задълженията си към бюджета. През пролетта на 2011 г., след множество претърсвания, разпити и конфискации, наказателното дело все пак беше прекратено, а през лятото на 2011 г. арбитражен съд издаде решение, което напълно отказа да признае факта и признаците на данъчно нарушение, извършено от тази компания.
Но проблемът все още не е напълно разрешен. Въпреки очевидността на всичкиюридически факти, прокуратурата продължава да търси основания за отмяна на решението за прекратяване на наказателното дело срещу дружеството. Може да се предположи, че по време на процеса на организацията са нанесени значителни щети на репутацията, тъй като по случая са разпитани основните клиенти, което доведе до отказ от по-нататъшно сътрудничество с компанията; това от своя страна е причинило материални щети, които е нереално да бъдат доказани и възстановени у нас.
Важно е също така, че такива съдилища отнемат много усилия, внимание и време. В нашия случай целият процес отне повече от две години - през това време е възможно напълно да се съсипе бизнесът, както се видя в нашумялото дело на известна компания за парфюмерия и козметика: данъчната честност беше доказана от съда, но от най-голямата верига не остана нищо освен името. Какво ще кажете за по-малките компании?