Принципи на неврорехабилитация с последствията от травматично увреждане на мозъка
В бившия СССР са регистрирани около 800 хиляди инсулта годишно, сега в България те са около 400 хиляди. Бързата тенденция на нарастване и "подмладяване" на пациентите с инсулт се отбелязва в цял свят. Сред лицата с мозъчен инсулт - 30% в трудоспособна възраст. Статистически значима при инсултите е възрастта, започваща от 18-30 години (най-голям брой пациенти получават инсулт след 60 години). Съотношението мъже и жени е 1: 1,5-3,0.
При разглеждането на редица статистически, структурни и клинични фактори е интересно да се сравнят общите данни за травматичното мозъчно увреждане и данните, налични в Московския център за патология на речта и неврорехабилитация (MTsPRiN), който има дългогодишен опит в неврорехабилитационната работа с пациенти с последиците от фокални мозъчни лезии от съдов и травматичен произход.
Този сравнителен анализ е важен и защото индиректно отразява редица показатели за състоянието на проблема с черепно-мозъчната травма.
Наблюдаваме почти пълно съвпадение на възрастовите показатели на острата ЧМТ в България и пациентите на лечение и неврорехабилитация в МЦПРиН.
Сравнението на разпределението на черепно-мозъчната травма при мъже и жени, подложени на лечение и неврорехабилитация в MTsPRiN, показва значително несъответствие с данните от материалите на Изследователския институт по неврохирургия. Н.Н. Бурденко RAMS (съответно 8:1 и 3:1).
Такава разлика между честотата на травматичното мозъчно увреждане при мъжете и жените и броя на мъжете и жените, подложени на рехабилитация в MTsPRiN, може да се обясни с резултатите от нашето проучване на 100 жени с последствията от травматично мозъчно увреждане и техните роднини,което показа, че те имат значително по-високи адаптивни възможности в рамките на ежедневното търсене и следователно са по-малко заинтересовани от хоспитализация в специализирано отделение.
Това е специална група пациенти, подложени на лечение и неврорехабилитация в Центъра, които са получили черепно-мозъчна травма по време на служба в армията, включително по време на военни действия в Афганистан, Чечня и др.
Пациентите с последствия от черепно-мозъчна травма, преминали неврорехабилитация в Центъра, са разпределени както следва:
По естеството на нараняването:
- открит непроникващ - 21,95%;
- отворено проникване - 21,9%.
По тип вътречерепен хематом:
По видове двигателни нарушения:
- липса на пареза - 50%.
По тежест на двигателните нарушения:
- пирамидна недостатъчност - 41,4%;
75-80% от пациентите, които са получили тежка черепно-мозъчна травма и са оцелели, напълно губят работоспособността и професионалните си умения. По правило пациентите, които не могат да се грижат за себе си, дезорганизират живота на цялото семейство, тъй като се нуждаят от постоянен надзор и грижи от своите близки, отклонявайки значителна част от населението, което всъщност също става зависимо от обществото.
По предварителни данни в семейства, в които има пациенти с фокално мозъчно увреждане, грижите за тях се извършват само в 6% от случаите от лица в пенсионна възраст, в останалите - от работещи членове на семейството. В 63% от случаите членовете на семейството са принудени да напуснат работа: за период от седмица до месец - 17%, от 1 до 6 месеца - 25%, напълно напуснат работа - 21%. Приблизително 85% от роднините не могат да използват своите редовнинапускат, както трябва да бъдат с болните.
Ето защо голяма част от тези пациенти се нуждаят от спешни организационни мерки за създаване на специализирана служба в Българската федерация, която да отговаря на съвременните изисквания на науката и практиката.
Неврорехабилитацията на пациенти с последствия от инсулт и черепно-мозъчна травма се различава от рехабилитацията в кардиологията, хирургията, травматологията и други области. Освен това, дори в една и съща нозологична група от съдов или травматичен генезис, клиниката на разстройствата, целите и задачите на рехабилитацията стават много по-сложни и изискват специални методи и организационни мерки.
Елиминирането на последствията от инсулт и травматично мозъчно увреждане в случай на увреждане на доминантното полукълбо е невъзможно без прилагането на система от комплексни мерки, изградени според индивидуални програми за възстановяване.
Клиниката, диагностиката, лечението и неврорехабилитацията на такива пациенти представляват особена трудност, тъй като те изискват цялостен анализ и въздействие, специално изградена система от лечебни и рехабилитационни мерки със задължително участие на специалисти от различни области. Освен това в този процес е необходимо да се вземе предвид доминирането на изключително трудоемки, медико-психологически и медико-педагогически аспекти на работа, както и физиотерапевтични упражнения и масаж, които изискват от специалистите не само интелектуални, но и огромни физически и психически усилия.
Практическият опит и изследователската работа на редица местни специалисти послужиха като теоретична и практическа основа за съвременната концепция за неврорехабилитация. По време на Великата отечествена война голяма група лекари и психолози (Б. Г. Ананиев, Е. С. Бейн,Блинков, А. В. Запорожец, В. М. Коган, А. Н. Леонтиев, А. Р. Лурия, Н. Н. Траугот, А. В. Ярмоленко и др.) са работили в болници, изучавайки фокални мозъчни лезии и възстановявайки висши психични функции.
Фундаменталните изследвания на А.Р. Лурия, очертани в основните му трудове, а именно: учението за динамичната локализация на висшите психични функции, тяхната системна многостепенна структура, йерархична организация на висшите психични функции, характеристики на междухемисферното взаимодействие, класификация на афазиите, мислене и психични процеси; принципи на възстановителна работа и модели на компенсация за нарушени функции. Тези произведения остават класика и до днес. В същото време в специализираната литература, включително признатите насоки за лечение и рехабилитация на инсулт и черепно-мозъчна травма, проблемите на висшите психични функции, включително речта, се разглеждат твърде тясно.
Започвайки от 1956 г. в Ленинград, а след това в Москва от 1968 г., започнахме да извършваме изследователска и практическа работа, както и организирането на специализирана неврорехабилитационна служба. Този дългогодишен опит позволи да се разработи концепцията за неврорехабилитация на пациенти с нарушени висши психични функции с фокални лезии на доминантното полукълбо в резултат на инсулт и травматично мозъчно увреждане на различни етапи от заболяването.
А.Н. Коновалов, Л.Б. Лихтерман, А.А. Потапов