Прочетете книгата Един ден на Иван Денисович, автор Александър Солженицин онлайн страница 2 на сайта
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
Цялата 104-а бригада видя как отведоха Шухов, но никой не каза дума, нямаше смисъл и какво ще кажете? Майсторът можеше да се намеси малко, но го нямаше. И Шухов също не каза никому дума, не закачаше Татарин. Запазете закуската, познайте.
И двамата си тръгнаха.
Слана беше с мъгла, спираща дъха. Два големи прожектора удариха района напречно от далечните ъглови кули. Светнаха зоновите и вътрешните лампи. Толкова много от тях бяха набодени, че напълно осветиха звездите.
А татаринът, в старото си палто с мазни сини илици, вървеше стабилно и мразът като че ли изобщо не го поемаше.
Минали край висок дъсчен сал около БУР[6] - каменен вътрешнолагерен затвор; покрай тръна, който пазеше лагерната пекарна от затворници; покрай ъгъла на щабната казарма, където, закачена за дебела тел, на стълб висеше изтъркана релса; покрай друг стълб, където в затишие, за да не се покаже твърде ниско, целият покрит със скреж, висеше термометър. Шухов погледна с надежда млечнобялата си лула: ако покаже четиридесет и едно, не бива да ги пращат на работа. Само по никакъв начин днес не дръпна четиридесет.
Влязохме в щабната казарма и веднага в стаята на началника. Там беше обяснено, както Шухов разбра още по пътя: за него няма наказателна килия, а просто подът в стаята на надзирателя не е измит. Сега Татарин обяви, че прощава на Шухов и му нареди да измие пода.
В стаята на пазача печката гореше жестоко. След като се съблекоха на мръсните си гимнастички, двама пазачи играха дама, а третият, както беше, в палто от овча кожа с колан и филцови ботуши, спеше на тясна пейка. В ъгъла имаше кофа с парцал.
Шухов се зарадва и каза на татарина за прошка:
- Благодаря ти,гражданин началник! Сега никога няма да заседна.
Законът тук беше прост: завършиш ли, си тръгваш. Сега, след като Шухов го назначиха, май кръшкането спря. Той взе кофа и без ръкавици (набързо ги забрави под възглавницата си) отиде до кладенеца.
Бригадирите, които отидоха в PPCH [7] - плановото и производственото звено, се скупчиха около стълба, а един, по-млад, бивш Герой на Съветския съюз, се качи на стълба и избърса термометъра.
- Дишаш само настрани, иначе ще се вдигне.
- Фуимеця! - ще се издигне. не влияе.
Тюрин, бригадирът на Шухов, не беше сред тях. Като остави кофата и пъхна ръце в ръкавите, Шухов гледаше с любопитство.
И каза дрезгаво от стълба:
— Двадесет и седем и половина, по дяволите.
И след като видя повече за по-сигурно, той скочи.
„Да, той греши, той винаги лъже“, каза някой. - Десният ще бъде ли обесен в зоната?
Бригадирите се разотидоха. Шухов хукна към кладенеца. Под спуснатите, но не завързани наушници скрежът счупи ушите му.
Рамката на кладенеца беше покрита с дебел лед, така че кофа едва можеше да влезе през дупката. И въжето стоеше на кол?
Без да усети ръцете си, с димяща кофа, Шухов се върна в стаята на пазача и пъхна ръцете си в кладенческата вода. Пот?
- Дръпни вратата, копеле! Дует! един от тях се дръпна.
Сега Шухов се досети за това: той бързо излезе от филцовите си ботуши, сложи ги в ъгъла, хвърли кърпата си (лъжицата издрънча на пода; колкото и бързо да влезе в наказателната килия, не забрави лъжицата) и бос, щедро наливайки вода с парцал, се втурна под ботушите към пазачите.
- Вие! копеле! Бъди тих! — каза един, вдигайки краката си на един стол.
- Ориз? Оризът върви с различна скорост, не се сравнява с ориз!
„Колко вода получаваш, глупако?“ Кой мие така?
- Гражданин шеф! Аиначе не можеш да го измиеш. Влезе мръсотия...
- Виждал ли си как твоята жена мие подовете, прасе?
- Бях уволнен от жената, граждански началник, през четиридесет и първата година. Не помня каква жена е.
- И така? Е, те се мият ... Нищо, копелета, те не знаят как да направят и не искат. Хлябът не струва това, което им дават. Храни ги с лайна.
- Защо, по дяволите, го миеш всеки ден? Влагата не се превежда. Ти, слушай, осемстотин петдесет и четвърта! Избърсваш го внимателно, така че да е само мокро и се махай оттук.
- Ориз! Просо с ориз не приравнявате!
Шухов се справи умно.
Работата е като тоягата, има два края: ако я вършиш за хората, давай качество, ако я вършиш за шефа, покажи се.
Иначе всички отдавна да са измрели, това е всеизвестно.
Шухов избърса дъските, за да не останат сухи петна, хвърли неизцеденият парцал зад печката, на прага навлече валенките, наплиска вода по пътеката, по която вървеше началството - и накриво, покрай банята, покрай тъмната охладителна сграда на клуба, я изля в столовата.
Трябваше и да стигнем навреме за медицинското звено, всичко отново се счупи. Освен това беше необходимо да не бъдете хванати от пазачите пред трапезарията: имаше строга заповед от началника на лагера - да се хващат самотни изостанали и да се поставят в наказателна килия.