Прочетете книгата Любушки-Любки, автор Кукла Роузи онлайн страница 60 в сайта
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
бучки от следи от нейните сокове, подобни на кефир, се плискаха по стените на пазвата.
Навлажнявам пръстите си със слюнка и бавно ги докосвам в средата на открехнатата дупка, която изкусително тъне в безброй гънки, закръгляния и малки вълнички в пазвата си. Бавно натискам с два пръста и внимателно ги вкарвам в горещата ямка на утробата, усещам съпротива и вътрешна топлина, влага в тъканите.
В момента на докосване с пръсти забелязвам реакцията на моя приятел, който опъва тъканите, които отделих, след което те бавно се отпускат, прониквайки в пръстите ми.
Палецът на другата ръка, потъващ в цепнатината на кифлите, лежи в центъра на изпъкнал кръг, напрегнат от очакване на по-нататъшните ми действия. С пръста си усещам напрежението по краищата на тази плътно притисната дупка. Отчаяно чакам. Приятелката бавно и рязко освобождава ръбовете и аз, използвайки нейната искрена лековерност, натискам със сила палеца си в нея. Лежим замръзнали за секунда. Усещам накъсаното й дишане и движението на тялото й, което протестира срещу такова проникване. Пръстът ми е плътно притиснат от всички страни в дупката.
Двата ми пръста на едната ми ръка започват да се движат в утробата й, докосвайки горещите и мокри стени. Играя за минута и усещам как напрежението на плътта около другата, палеца ми, втората ръка утихва с резки движения. Навеждам се и отделям слюнка, докато то бавно си проправя път надолу по вдлъбнатината на дупето й към този пръст. Необходимо е да се навлажни добре, за тази част от тялото е особено важно да се спазва свободното движение. Накрая усещам почти пълно отпускане на тъканите й.
Започвам да играя с пръстите на двете си ръце, последователно ги пъхам и вадя ту от утробата, ту от тесен отвор. Играта ме завладява и се задълбочавам ипо-дълбоко алтернативно потопете пръстите на ръката ми, след това отпред, след това отзад.
Анджела, след като лежа неподвижно няколко минути, започва да ми подиграва, повдигайки бедрата и дупето си към пръстите си.
Скоро усещам как пръстите ми започват да се плъзгат свободно отпред, в утробата й. Усещам гореща и хлъзгава влага, идваща от утробата.
Издърпвайки двата си пръста, мокри и хлъзгави от нейната влага, насочвам ги и ги притискам към палеца си и натискам с три пръста тесен отвор.
Анджела стиска силно пръстена на дупката и аз замръзвам, докосвайки ръба й с пръсти. За секунда се борим на ръба на нейната девствена дупка. За да си помогна, започвам нежно да докосвам устните си и да целувам вълшебните хълмчета на дупето. По отслабването на задните й части разбирам, че протестните й действия са към края си.
Тя се отпуска и аз натискам пръстите си на забраненото място. Има малко смазване и усещам как дупето ми отново е напрегнато, вече от болка и дискомфорт. Веднага отдръпвам пръстите си и страстно целувам вълнуващите кифли на дупето си.
Анджела се надига на ръце, обръща глава и пита разтревожено.
- Ти какво? Наистина ли искаш да отидеш там?
- А ти? Искаш ли да те заведа там на ръце?
„Скъпа, изпитвах толкова много болка. Искаш ли да ме вземеш от там?
Не искам, но много исках да опитам. ще ме пуснеш ли
Гледаме се в очите. Накрая тя се извръща и, свеждайки се, иска главата си.
„Просто направете нещо, което не ме боли твърде много.“ Глоба?
Приятелката ми е сломена и без да се съпротивлява се предава без бой, оставяйки се на мое разположение. Точно това исках. Би било възможно да свърша до тук, но аз познавам себе си.
Имам половинкиНяма нужда. Само сега изцяло.
Отново проработиха уменията на ловеца и паяка.
Без да спирам да говоря с нея, намирам буркан с гел за коса, който, между другото, повече от всякога е под ръка.
Намазвам обилно, с пръсти и нежно целувайки нанасям гел върху дупето й на правилното място.
Анджела лежи с лице, заровено във възглавницата, и чака. Виждам го по начина, по който диша учестено, повдигайки тялото си. Моля я да се отпусне и за да се уверя, прокарвам пръсти между релаксиращите й кифли. Сега мисля, че можем да започнем.
От приготовленията и чакането много се вълнувам и яде се сдържах. Внимателно сменям местата наблизо и помагайки с една ръка, притискам два пръста едновременно към магическата дупка. Усещам, че за първи път секунди, краищата се свиват, а след това се отпускат и пръстите ми, стиснати от всички страни, бавно влизат в нея отзад. Правя няколко движения и издърпвам пръстите си. Пак ги започвам и така продължавам докато усетя как всичките й мускули се отпускат там. Отново намазвам всичко много обилно и пръстите, и дупката на дупето. Нарочно замръзвам и не правя нищо. Чакам.
Анджела лежеше, без да мърда, и след това обърна глава към мен, търсейки следа. Какъв е проблема?
Става въпрос само за мен.
Все още не мога да контролирам похотта си и да се сдържа, каквото и да атакува тялото й наведнъж с цялата китка.
Явно моето състояние се предава на нея и тя, бавно се извръща, прошепва.
„Ще те взема отзад, ще опитам, любов моя.
Дъхът ми спира и сълзите ми се стичат.
Господи, какво правя?
Защо я измъчвам толкова много?
Защо аз и тя?
Какво друго очакваш и искаш от нея?
Тя изцяло твоя ли е? Всичко това е, всичко без следа!
Облягам се на тялото й отгоре и, несдържайки се, ридая.
Анджела бързо се надига, тревожно търси просълзените ми очи и без да разбира за какво става дума, започва да оплаква и да се извинява. Това ме кара да плача още повече.
Тя търси причина в себе си и започва да се извинява, казва, че не е могла да се справи със себе си и се обвинява, че не е успяла веднага да се отпусне и да се предаде.
Аз, с всяка нейна нова фраза, плача все по-силно и се изкачвам до нея, прегръщам, без да забелязвам, хлъзгавите си ръце и се вкопчвам в големите и меки гърди.
Накрая, обгърнат отвсякъде от нейното едро и топло тяло, пригладен от нежните й ръце, се успокоявам и се успокоявам.
Тя внимателно ме покрива, притиска ме към топлото си и меко тяло. Падам в празнотата, моментално заспивам в ръцете й. Просто усещам ръцете й нежно да галят косата и раменете ми.
Всичко. Най-накрая тръгвам!
През вечната нощ смътно усещам нейното горещо и меко тяло, после отново падам. И така няколко пъти. В същото време й шепна нежни и нежни думи през булото на съня. Търси и прегръща ръце.
Глава 40. Истината
Отварям очи. Вече е сутрин, светло. Аз съм сам на леглото, нея я няма. Викам я, отначало тихо, после все по-силно и по-силно. Тишина. Скачам и бягам. Никой.
Почти се задушавам от негодувание и делириум унило в кухнята.
Какво стана? Защо напусна? Защо не се събуди?
Може би още не си е тръгнала? И сега ще я спра?
Хвърляйки халат, бързо излизам на площадката и се натъквам на нашия съсед.
Поздравяваме се и тя веднага ми казва, че сутринта, когато излязла с куче, се натъкнала на