Прочетете книгата Позитивна неврология Валерий Рижков онлайн четене - страница 9
Представеният фрагмент от произведението е поставен в съгласие с разпространителя на легално съдържание LLC "LitRes" (не повече от 20% от оригиналния текст). Ако смятате, че публикуването на материал нарушава нечии права, моля, уведомете ни.
Платихте, но не знаете какво да правите?
Автор на книгата: Валерий Рижков
Жанр: медицина, наука и образование
Текуща страница: 9 (общата книга има 10 страници) [достъпен откъс за четене: 7 страници]
Мултидисциплинарната грижа за пациенти с инсулт се извършва от мултидисциплинарен екип. Специалисти от Катедрата по неврология на Санкт Петербургския държавен медицински университет и други изследователски екипи участваха в изпълнението на програмата на доброволни начала.
Нарушаването на жизнената дейност се причинява от епизодично възникващи нарушения в контрола на пациент, претърпял инсулт, върху неговото поведение, ориентация, способност за справяне със ситуацията (изпълнение на служебни задължения) във връзка с двигателни, речеви, вестибуларни, зрителни и други прояви на неврологичен дефицит и церебрални симптоми. В допълнение, ограничаването на живота се дължи на клиничните прояви на дисциркулаторна енцефалопатия.
Всички пациенти, прекарали инсулт в ранните стадии, са временно инвалидизирани. Продължителността на периода на инвалидност зависи от тежестта на инсулта, неговия вид, динамиката на възстановяване на нарушените функции, общото състояние на пациента, предимно сърдечно-съдовата система, както и ефективността на лечението, включително неврохирургично.
В случай на лек или лек инсулт, субарахноидален кръвоизлив, очакваният период на временна неработоспособност е 2,5-3 месеца с продължителност на стационарно лечение от най-малко 25-30 дни.
При инсулт с умерена тежест стационарното лечение е около един месец, а общата продължителност на временната нетрудоспособност е 3-4 месеца.
При благоприятна трудова прогноза след изтичане на приблизителните периоди на временна нетрудоспособност, въпросът за целесъобразността на продължаване на лечението в отпуск по болест трябва да бъде решен с решение на експертната комисия. В тези случаи условията на временна неработоспособност се определят, като се вземе предвид възможността за пълно връщане на работа (или с ограничения по препоръка на експертна комисия) или, ако е необходимо, определяне на III група инвалидност. Като се има предвид ефективността на рехабилитационните мерки и перспективата за възстановяване на способността за самообслужване, в някои случаи е необходимо да се продължи временната нетрудоспособност, за да се определи групата на инвалидността.
За такива пациенти се определят противопоказни видове и условия на труд, а именно общи: значителни физически и нервно-психически натоварвания, работа при ниски и високи температури, с излагане на вибрации и токсични вещества, с продължително принудително положение на главата и торса, при определен темп на работа. Индивидуално: в зависимост от основния синдром, който определя трудовите възможности на пациента, или комбинация от няколко значими синдрома - пареза на крайниците, като се вземат предвид тежестта и локализацията, екстрапирамидни и координационни нарушения, вторични епилептични припадъци, психични разстройства, нарушени когнитивни функции.
През тези години разработихме методологичните основи за съставяне на рехабилитационни програми за пациенти и хора с увреждания с мозъчно-съдови заболявания, усложнени от инсулти.
При подготовката на монография за инсулта през 2010 г. стигнахме до извода, че трябваразглеждат последствията от инсулт не като „Живот след инсулт“, а според методологията определят различна позиция на пациента към последствията от инсулт като „Друг живот след инсулт“.
На примера на експертната оценка при инсулти видяхме, че и при този вариант на увреждане на централната нервна система е необходим мултидисциплинарен подход за решаване на проблемите на пациента.
Това изисква оценка на състоянието след инсулт, определяне на обема и нивото на рехабилитация и адаптиране към други условия на живот.
Пълна рехабилитация може да настъпи и след периода, когато пациентът е бил инвалид от III група, тоест след няколко години.
Частичната рехабилитация предвижда връщане на пациента към работа по професията му с ограничаване на обема на производствените дейности, извършвани през работния ден или на непълно работно време, работна седмица или прехвърляне на друга работа с намаляване на квалификацията. Възможна е преквалификация на пациентите по метода на индивидуалното обучение на работното място. В тези случаи комисията установява трета група инвалидност на пациента след 4 месеца временна неработоспособност или след продължително лечение. За млади пациенти, ако е необходима преквалификация, се препоръчва обучение в учебни заведения за хора с увреждания.
При определяне на възможното ниво на рехабилитация лекарят определя тежестта на инсулта. Най-благоприятна клинична и трудова прогноза се отбелязва при леки инсулти - в тези случаи се постига пълна рехабилитация. По правило това се комбинира с благоприятен ход на основното заболяване: хипертонията се проявява с ниски стойности на кръвното налягане, редки цереброваскуларни кризи; атеросклерозата на мозъчните съдове е слабо изразена;хронична цереброваскуларна недостатъчност I-II степен.
Работоспособен пациент има леки нарушения на централната нервна система: пареза, пирамидна недостатъчност, елементи на афазия, леко изразена хипестезия и леки психопатологични разстройства от типа на астеноневротичен синдром. По правило пациентите имат положително отношение към работата.
При неврофизиологични изследвания, според показатели на реоенцефалография, доплерография, дуплексни или триплексни изследвания на церебралните съдове на мозъка, при пациентите се откриват признаци на компенсация на съдовия процес.
Ако има противопоказани фактори в трудовата дейност на пациенти с последствия от инсулт, дори и в лека степен, програмата за рехабилитация трябва да посочи необходимостта от рационално трудово подреждане, за периода на който се установява III група инвалидност.
Абсолютни противопоказания за работа на хора с мозъчно-съдови заболявания, особено тези, усложнени от инсулт, както знаете, са тежък физически труд, прекомерен нервно-психичен стрес, работа с излагане на токсични невротропни вещества, под въздействието на микровълнови токове, работа с чести командировки и нощни смени.
За да се предотврати по-нататъшното прогресиране на мозъчно-съдовата болест, повтарящите се мозъчно-съдови нарушения и следователно да се предотврати прогресирането на инвалидността, е необходимо да се включат диспансерно наблюдение и систематични курсове на патогенетично и симптоматично лечение в амбулаторни и санаториални условия в индивидуална програма за рехабилитация.
Оптимизирането на лечението се крие във факта, че е възможна пълна рехабилитация дори и с последствиятаинсулт с умерена тежест, когато след предприетите мерки за медицинска рехабилитация пациентите изпитват умерени нарушения на централната нервна система и няма професионални рискове в тяхната трудова дейност. Тази теза трябва да се разбира в тесния смисъл на думата и при решаването на проблем е необходимо да се разгледа подробно всяка позиция и след това да се състави рехабилитационна програма за всеки пациент индивидуално с мултидисциплинарен подход.
Въпреки това, най-често при умерени инсулти се постига частична рехабилитация, тъй като заетостта на повечето пациенти с умерени нарушения на централната нервна система често е свързана с намаляване на квалификацията или необходимостта от създаване на значително по-леки условия на труд за тях и често това води до различен вид дейност и промяна на мястото на работа.
Основните клинични критерии за постигане на ниво на частична рехабилитация са благоприятен ход на хипертония и атеросклероза на мозъчните съдове, мозъчно-съдови кризи с умерена честота и тежест, хронична цереброваскуларна недостатъчност от II степен с тежък астеноневротичен или умерено изразен психоорганичен синдром, умерена хемипареза, частична афазия, хемианопсия, умерена атаксия , съпътстващи сърдечни заболявания (исхемична болест на сърцето с хронична коронарна недостатъчност I-II степен). Показателите за реоенцефалография, ядрено-магнитен резонанс в съдов режим при пациенти разкриват признаци на пълна или относителна компенсация на съдовия процес.
Трябва да се отбележи, че повечето пациенти имат положителна нагласа да продължат да работят. В случаите, когато пациентите не са в настроение за работа, програматарехабилитацията трябва да включва използването на методи на индивидуална и групова психотерапия.
Експертният лекар не само разработва рехабилитационна програма за лице с увреждания, но и активно участва в нейното прилагане, по-специално препоръчва и контролира рационалната организация на работа. Съвместно с лекуващия лекар се изготвя допълнителна програма от повторни курсове на функционално и възстановително лечение, насочена към постигане на пълна рехабилитация при редица пациенти.
С оглед на трудната прогноза по отношение на възстановяването на нарушените функции, основните мерки трябва да бъдат насочени към предотвратяване на прогресията на основното съдово заболяване (повторни курсове на етиопатогенетична и симптоматична терапия). При прегледа на пациентите неврологът определя и медицински показания за осигуряване на транспортни средства на лице с увреждания.
Рехабилитационната прогноза е изчислената вероятност за реализиране на рехабилитационния потенциал.
При съдова патология на мозъка се развиват нарушения на основните функции на човешкото тяло:
нарушения на психичните функции (възприятие, памет, мислене, интелект, висши кортикални функции, емоции, воля, съзнание, поведение, психомоторни функции);
езикови и говорни нарушения - нарушения на устната и писмена, вербална и невербална реч, които не са причинени от психични разстройства, нарушения на формирането на гласа и речеви форми (заекване, дизартрия, афазия);
нарушения на сетивните функции (зрение, слух, обоняние, допир, вестибуларна функция, тактилна, болка, температура и други видове чувствителност, синдром на болка);
нарушения на статично-динамичните функции (моторни функции на главата, тялото, крайниците, статика, координация на движенията);
висцерална иметаболитни нарушения, хранителни разстройства (кръвообръщение, дишане, храносмилане, отделяне, хемопоеза, метаболизъм и енергия, вътрешна секреция, имунитет).
За да се определи степента на увреждане, е необходимо да се съпоставят специфичните функционални нарушения на основното заболяване с характеристиките на клиничните данни.
При цялостна оценка на различни качествени и количествени показатели, характеризиращи постоянно нарушение на функциите на тялото, се разграничават главно четири степени на нарушения:
1-ва степен - леки дисфункции;
2-ра степен - умерено функционално увреждане;
3-та степен - тежко функционално увреждане;
4-та степен - значително изразена дисфункция.
Според тези критерии се определя рехабилитационна програма за пациент след мозъчен инсулт.
Болестта е тесен начин на живот. Състоянието след инсулт е ограничение в движението, в пространството, но не и във времето. А това е определящ фактор за оптимизиране на рехабилитационното лечение след инсулт.
От опита на невролог и ръководител на мултидисциплинарна служба за ранна рехабилитация на пациенти с инсулт можем да кажем следното: инсултът е заболяване, свързано с висок риск за човешкия живот и пълното възстановяване е възможно с помощта на мултидисциплинарен екип. В момента този модел на висококвалифицирана грижа с мултидисциплинарен подход допринася за ранната рехабилитация на пациенти с инсулт без усложнения.
Представеният фрагмент от произведението е поставен в съгласие с разпространителя на легално съдържание LLC "LitRes" (не повече от 20% от оригиналния текст). Ако смятате, че публикуването нарушава нечии права, моля, уведомете ни.ни за това.