Прочетете Малки приказки онлайн от Ръдиард Джоузеф Киплинг - RuLit - Страница 1
Как е написана първата буква?
Как е изобретена азбуката
Как китът получи гърлото си
Как носорогът получи кожата си
Как камилата получи гърбицата си
Как леопардът получи петната си
Приключението на старото кенгуру
Как ракът си играеше с морето
Как котката ходеше където иска
Като нощна пеперуда
В древността, мили мои, слонът не е имал хобот. Имаше само черен дебел нос, колкото ботуш, който се клатеше насам-натам и слонът не можеше да вдигне нищо с него. Но на света се появи един слон, млад слон, малко слонче, което се отличаваше с неспокойно любопитство и постоянно задаваше някакви въпроси. Живял е в Африка и е покорил цяла Африка с любопитството си. Той попитал високия си чичо щрауса защо има пера на опашката си; високият чичо щраус го удари с твърдата си, твърда лапа за това. Той попита високата си леля жирафа защо кожата й е на петна; за това високата леля на жирафа го би с твърдото си, твърдо копито. И все пак любопитството му не стихна!
Той попита дебелия си чичо хипопотам защо очите му са червени; за това дебелият чичко хипопотам го биеше с широкото си, много широко копито. Той попита косматия си чичо павиан защо пъпешите имат този вкус, а не друг; за това косматият чичо павиан го биеше с рошавата си, рошава ръка. И все пак любопитството му не стихна! Задаваше въпроси за всичко, което видя, чу, вкуси, помириса, почувства и всички чичовци и лели го биеха за това. И все пак любопитството му не стихна!
Една хубава сутрин преди пролетното равноденствие неспокойното слонче зададе странен нов въпрос. Попита той:
Какво обядва един крокодил?
Всички извикаха силно „шшт“.и започнал да го бие продължително, без да спира.
Когато най-после го оставили на мира, малкото слонче видяло птица камбанка, седнала на трънлив храст, и рекло:
- Баща ми ме биеше, майка ми ме биеше, чичовците ми и лелите ми ме биеха за "неспокойно любопитство", но все пак искам да знам какво има крокодил за вечеря!
Птицата коло-коло мрачно изкряка в отговор на него:
- Отидете до бреговете на голямата сиво-зелена кална река Лимпопо, където растат трескавите дървета, и се уверете сами!
На следващата сутрин, когато равноденствието вече беше приключило, неспокойното слонче взе сто фунта * банани (малки с червена кора), сто фунта захарна тръстика (дълги с тъмна кора) и седемнадесет пъпеши (зелени, хрупкави) и каза на скъпите си роднини:
- Довиждане! Отивам до голямата сиво-зелена кална река Лимпопо, където растат трескавите дървета, за да разбера какво обядва крокодилът.
Той си тръгна, леко зачервен, но не и изненадан. По пътя ядеше пъпеши, а корите хвърляше, защото не можеше да ги вземе.
Вървял и вървял на североизток и ял пъпеши, докато стигнал до брега на голямата сиво-зелена кална река Лимпопо, където растат трескави дървета, както му казала птицата кололо-коло.
Трябва да ви кажа, мили мои, че до същата седмица, до същия ден, до този час, до тази минута неспокойното слонче никога не беше виждало крокодил и дори не знаеше как изглежда.
* Фунт се равнява на приблизително 454 грама, така че малкото слонче взе със себе си над 45 кг банани и над 45 кг захарна тръстика.
Първото нещо, което привлече вниманието на слончето, беше двуцветен питон (огромна змия), увит около скалист блок.
- Извинете - учтиво каза слончето, - виждали ли сте крокодил по тези места?
- Виждал ли съм крокодил? -— ядосано възкликна питонът. - Какъв въпрос?
"Извинете", повтори слончето, "но можете ли да ми кажете какво има крокодилът за вечеря?"
Двуцветният питон моментално се обърна и започна да бие малкото слонче с тежката си, тежка опашка.
- Странно! - забеляза слончето. - Баща и майка, собственият ми чичо и собствената ми леля, да не говорим за другия чичо хипопотам и третия чичо павиан, всички ме биеха за "неспокойно любопитство". Вероятно и сега получавам същото за него.
Той учтиво се сбогува с питона, помогна му отново да се увие около скалистия блок и продължи, малко развълнуван, но не и изненадан. По пътя ядеше пъпеши, а корите хвърляше, защото не можеше да ги вземе. На самия бряг на голямата сиво-зелена кална река Лимпопо той стъпи върху нещо, което му се стори дънер.
- Няма нужда! Пусни ме!
Той дърпа в неговата посока, а крокодилът в неговата. Двуцветен питон припряно плува, за да помогне на слончето. Черното петно вдясно представлява бреговете на голямата сиво-зелена тинеста река Лимпопо - не ми е позволено да оцветявам картината. Растение с жилави корени и осем листа е едно от трескавите дървета, които растат тук.
Под снимката са сенките на африкански животни, които се отправят към африканския Ноев ковчег*. Виждате два лъва, два щрауса, два бика, две камили, два овена и още няколко животни, които приличат на плъхове, но аз мисля, че са зайци, сложих ги така, за красота. Щяха да изглеждат още по-красиви, ако ми беше позволено да ги оцветя. >
* Библията разказва, че Бог, ядосан на хората за лошото им поведение, решил да изпрати потоп на земята; той пощади само едно семейство - праведния Ной, който по заповед на Бог построи голям дървен кораб - ковчег - и, като взе със себе синяколко от всички животни затворени в него. Четиридесет дни и нощи валял дъжд. Цялата земя беше наводнена. Тогава дъждът спря и всички обитатели на ковчега излязоха на сухо. От тях са произлезли нови поколения хора и животни.
В действителност обаче това беше крокодил. Да, мили мои. И крокодилът намигна с окото - така.
- Извинете - учтиво каза слончето, - срещали ли сте някога крокодил по тези места?