Прочетете Неразкрито от Ян Флеминг онлайн страница 11 на уебсайта
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
изстрели от пушката си, но Гонзалес стреля доста точно. Един по един куршумите пробиха клена и парчета кора заваляха в лицето на Бонд. Той стреля два пъти и видя мъртвото тяло на пазача да потрепва — твърде ниско! Бонд презареди пушката си и отново се прицели. Клон, отсечен от куршум, засечен в дуло на пушка. Докато Бонд се отърсваше, Гонзалес скочи на крака и се втурна към мястото, където стояха градинските мебели, преобърна метална маса и се скри зад нея точно когато два куршума, изпратени от Бонд, изстреляха фонтани от пръст в краката му. Криейки се зад такова добро прикритие, Гонзалес откри огън по-точно, изстрелвайки патрони от дясната страна на масата, след това от лявата страна на масата, продължавайки да се блъска в кленовото дърво, докато Бонд отговори с единични изстрели, които уцелиха боядисаната в бяло градинска мебел или изсвистяха над поляната. Беше доста трудно да се хване целта в оптичния мерник от едната страна на масата, после от другата страна на масата и Гонзалес ловко смени позицията. Отново и отново куршумите му се забиваха в цевта близо или точно над мястото, където беше Бонд. Наведе се и хукна надясно. Сега той щеше да може да стреля, докато стоеше, през откритото пространство на поляната и да се опита да хване Гонзалес от изненада. Вече по време на бягство той забеляза, че Гонзалес се втурна иззад масата, като също реши да прекрати безплодния дуел - очакваше да се промъкне през язовира, да стигне до гората и да се опита да измъкне Бонд оттам. Бонд стана на крака и вдигна пушката си, но Гонзалес го видя в този момент, коленичи на бента и стреля залпове по Бонд. Той, под свистенето на куршуми, хладнокръвно улови гърдите на Гонзалес в мерника на мерника и дръпна спусъка. Гонзалессе олюля, опита се да се задържи на крака, размаха ръце и все още стискайки картечницата, бълваща огън към небето, падна тежко по очи във водата.
Бонд не помръдна, наблюдавайки дали на повърхността не се е появило лице. Не се появи. Бонд бавно свали пушката си и прокара опакото на ръката си по лицето си.
Множество ехота, ехо от кървавото зрелище, се носеха из долината. От дясната си страна, на голямо разстояние, с крайчеца на окото си видя момичета да тичат към къщата. Скоро, ако камериерките още не са го направили, ще разкажат всичко на полицията. Време е да тръгваме.
Бонд се върна през поляната до един самотен клен, където Джуди вече го чакаше. Тя стоеше с гръб към него, облегната на ствола на едно дърво, обхванала главата си с ръце. Кръвта, която се стичаше по дясната му ръка, капеше на земята, а на ръкава на тъмнозелена риза, почти до самото рамо, се виждаше тъмно петно. В краката й лежаха арбалет и колчан със стрели. Раменете на Джуди се разтрепериха.
Бонд се приближи зад нея, прегърна я през раменете и каза с мек, успокояващ тон:
- Не се тревожи, Джуди, свърши. Наранихте ли ръката си?
- Дреболиите - отговори тя тъпо, - боли малко. Колко ужасно беше! И. Не мислех, че всичко ще се получи така.
Бонд стисна ръката й, опитвайки се да я утеши.
- Трябваше да стане, иначе щяха да те хванат. Това са професионални убийци, едни от най-подлите. Но ти казах, че това е мъжка работа. Сега нека погледнем ръката ви. Трябва да отидем от другата страна на границата - полицията ще дойде скоро.
Тя се обърна. Пот и сълзи се стичаха по красивото й диво лице. Сега в сивите очи имаше мекота и примирение.
- Толкова съм ви благодарен за вашето добро отношение към мен. След това, което направих. И. как ще кажете. толкова се развълнувах, каза тя.
Тя протегна ръка. Бонд извади ловен нож, който висеше на колана й, разряза ръкава на ризата й близо до рамото й и видя синя кървяща дупка от куршум, ударил мускула на рамото. Бонд извади носна кърпа в цвят каки от джоба си, разряза я на три части и ги съедини в краищата, изми добре раната със смес от уиски и кафе, извади дебело парче хляб от раницата си и го превърза към раната. Той направи превръзка от ръкава на ризата на Джуди и се опита да я завърже около врата й. В този момент устните им бяха само на няколко сантиметра една от друга. Топлината на диво животно лъхаше от тялото й. Бонд докосна леко устните й, след което отново я целуна силно. Завърза краищата на превръзката на възел и се вгледа в сивите очи, които сега бяха съвсем близо. Бяха пълни с удивление и радост. Той отново я целуна по ъгълчетата на устата й и Джуди се усмихна плахо. Бонд се дръпна малко назад и също се усмихна. С нежно движение той хвана дясната й ръка и я прокара през превръзката.
- Къде отиваме сега? — попита тя послушно.
„Ще те заведа в Лондон“, отговори той, „при един старец, който иска да се срещне с теб. Но първо трябва да се преместите в Канада. Имам приятел в Отава, който може да бъде помолен да се справи с паспортните ви формалности. Трябва да купите дрехи и някои други неща, това ще отнеме няколко дни. Ще отседнем в мотел, наречен Cozy Motor Court.
Тя го погледна - сега изглеждаше като съвсем различен човек и каза тихо:
- Не е лоша идея. Никога не съм отсядал в мотел.
Бонд се наведе, взе пушката и раницата и ги преметна на рамото си. Окачи арбалета и колчана си на друг, той се обърна и закрачи през поляната.
Тя го последва и, опитвайки се да се справи, извади останките отзлатната пръчица от косата й и развърза панделката, която ги крепеше заедно. Руса златиста коса се разпиля по раменете й.