Прочетете Приключенията на Незнайката и неговите приятели (с илюстрации) - Носов Николай Николаевич - Страница 2
- ЖАНРОВЕ
- АВТОРИ
- КНИГИ 564 766
- СЕРИАЛИ
- ПОТРЕБИТЕЛИ 511 447
- Спокойно, братя! Няма нищо страшно. Не знаеш ли, че Незнайко е говорещ? Той е измислил всичко това.
- Измислен? — извика Незнайката. - Иди питай Стекляшкин.
Всички изтичаха при Стекляшкин и тогава се оказа, че Dunno всъщност композира всичко. Е, имаше смях! Всички се засмяха на Незнайко и казаха:
Чудим се как ви повярвахме!
- И не се учудвам! Незнайно отговори. „Аз самият го повярвах.
Ето колко прекрасен беше този Непознат.
Как Незнайно беше музикант
Ако Dunno се зае с някакъв бизнес, значи го направи по грешен начин и всичко се оказа обърнато наопаки. Научи се да чете само чрез писане, а можеше да пише само с печатни букви. Мнозина казаха, че Dunno има напълно празна глава, но това не е вярно, защото как би могъл тогава да мисли? Разбира се, той не помисли добре, но обу обувките си на краката си, а не на главата си - в крайна сметка и това изисква обмисляне.
Не знам, не беше толкова зле. Той наистина искаше да научи нещо, но не обичаше да работи. Той искаше да се научи веднага, без никакви затруднения, и дори най-умният малък човек не можеше да извлече нищо от това.
Децата и бебетата много обичаха музиката, а Гусля беше прекрасен музикант. Имаше различни музикални инструменти и често свиреше на тях. Всички слушаха музиката и много я хвалеха. Незнайко завиждаше, че Гусля го хвалят, затова започна да го пита:
- Научи ме как да играя. Аз също искам да бъда музикант.
„Научете“, съгласи се Гусля. - Какво искаш да играем?
- Кой е най-лесният начин за учене?
- Добре, дай балалайката тук, ще опитам.
Гусла му дадебалалайка. Незнайно дрънкаше по струните. Тогава той казва:
– Не, балалайката свири твърде тихо. Дай нещо друго, по-силно.
Гусля му даде цигулка. Незнайко започна да чурулика струните с лъка си и каза:
- Има ли нещо още по-шумно?
„Има и тръба“, отговори Гусля.
- Хайде да опитаме.
Гусля му даде голяма медна тръба. Не знам как да духна в него, как ще изреве тръбата!
- Това е добър инструмент! Незнайно се зарадва. - Силно свирене!
„Е, изучи тромпет, ако ти харесва“, съгласи се Гусля.
- Защо да уча? Вече знам как - отговори Не знам.
- Не, все още не можеш.
- Мога, мога! Ето слушайте! - извика Незнайко и започна да духа с всичка сила в тръбата: - Бу-бу-бу! Гу-ху-ху!
„Ти просто тръбиш, не свириш“, отговори Гусля.
Как да не играя? Незнайно беше обиден. - Играя много добре! Силно!
- О ти! Не става въпрос да си силен. Трябва да е красиво.
„Така че съм доста добър в това.“
„И изобщо не е красиво“, каза Гусля. „Ти, виждам, изобщо не си способен на музика.
- Не си способен! Не знам се ядоса. Просто го казваш от ревност. Искате да бъдете изслушвани и хвалени сами.
„Нищо подобно“, каза Гусля. „Вземете тромпет и свирете колкото искате, ако смятате, че няма нужда да се учите. Нека и те похвалят.
- Е, ще играя! Незнайно отговори.
Той започна да надува в тръбата и тъй като не знаеше как да свири, тръбата му изрева, и хриптеше, и пищеше, и сумтеше. Гусля слушаше, слушаше ... Накрая му омръзна. Облече кадифеното си сако, сложи розова панделка на врата си, която носеше вместо вратовръзка, и отиде на гости.
Вечерта, когато всички децасъбрани в къщи. Незнайно отново взе тръбата и започна да духа в нея, колкото можеше:
- Какъв е този шум? — извикаха всички.
„Това не е шум“, отговори Незнайно. - Това играя аз.
- Спри сега! — извика Знайка. Твоята музика ме боли ушите!
- Това е, защото още не си свикнал с моята музика. След като свикнеш, няма да те болят ушите.
- Не искам да свиквам. Наистина имам нужда от!
Но Незнайко не го послуша и продължи да играе:
- Бу Бу Бу! Хрррр! Хрррр! Еха! Еха!
- Спри! - всички деца скочиха върху него. „Махни се оттук с гадната си тръба!“
- Къде да отида?
- Отидете на терена и играйте там.
- Така на полето няма да има кой да слуша.
„Наистина ли имаш нужда някой да те изслуша?“
- Ами излез навън, дето ще те чуят съседите.
Незнайко излезе навън и започна да играе близо до съседната къща, но съседите го помолиха да не вдига шум под прозорците. После отиде в друга къща – изгониха го оттам. Отишъл в третата къща - започнали да го гонят оттам, а той решил да играе и да играе за зло. Съседите се ядосаха, избягаха от къщата и го подгониха. На сила той избяга от тях с лулата си.
Dunno оттогава спря да свири на тромпет.
„Те не разбират музиката ми“, каза той. – Още не са дорасли до моята музика. Ето, когато пораснат - те сами ще поискат, но ще бъде твърде късно. Няма да играя повече.
Колко Незнайно беше художник
Тубе беше много добър художник. Той винаги се обличаше в дълга блуза, която наричаше "качулка". Заслужаваше си да погледнем Тюб, когато, облечен в халата и отметнал назад дългата си коса, той стоеше пред статива с палитра в ръце. Всички веднага видяха, че пред него стои истински артист.
След като никой не искашеслушайки музиката на Незнайкин, той решава да стане художник. Той дойде в метрото и каза:
- Слушай, Тубе, аз също искам да съм артист. Дай ми бои и четка.
Тръбата изобщо не беше алчна, той даде на Dunno старите си бои и четка. По това време приятелката му Гунка дойде при Незнайко.
- Седни, Гунка, сега ще те нарисувам.
Гунка се зарадва, седна бързо на един стол и Незнайко започна да го рисува. Искаше да изобрази Гунка по-красиво, затова му нарисува червен нос, зелени уши, сини устни и оранжеви очи. Гунка искаше да види колкото се може по-скоро портрета му. От нетърпение той не можеше да седне спокойно на един стол и все се въртеше.
„Не се обръщай, не се обръщай“, каза му Незнайко, „в противен случай изглежда, че няма да се получи.
- Сега така ли изглежда? – попита Гунка.
„Много подобно“, отговори Незнайко и му добави мустаци с лилава боя.
- Хайде, покажи ми какво стана! — попита Гунка, когато Незнайко завърши портрета.
- Аз такъв ли съм? — извика уплашено Гунка.
- Разбира се, че е. Какво друго?
- А защо си нарисува мустак? нямам мустаци.
Е, някой ден ще пораснат.
Защо носът е червен?
- По-красиво е.
- Защо косата ти е синя? Имам ли синя коса?
„Синьо“, отговори Незнайно. „Но ако не ви харесва, мога да направя зелени.
— Не, това е лош портрет — каза Гунка. - Нека го счупя.
Защо да унищожавате произведение на изкуството? Незнайно отговори.
Гунка искала да му отнеме портрета и започнали да се бият. Знайка, д-р Пилюлкин и останалите деца се затичаха към шума.
- За какво се карате? те питат.
— Ето — извика Гунка — вие ни съдите:Можете ли да ми кажете кой е на снимката тук? Наистина ли не съм аз?
„Разбира се, че не ти“, отговориха децата. - Има нарисувано някакво градинско плашило.
- Не познахте, защото тук няма подпис. Сега ще подпиша и всичко ще стане ясно.
Взе молив и се подписа под портрета с печатни букви: „ГУНКА“. После окачи портрета на стената и каза:
- Нека виси. Всеки може да гледа, на никого не е забранено.
„Няма значение – каза Гунка, – като си легнеш, ще дойда и ще унищожа този портрет“.
„А аз няма да си лягам вечер и ще пазя“, отговори Незнайно.
Гунка се обиди и се прибра, но Незнайко всъщност не си легна вечерта.
Когато всички заспаха, той взе боите и започна да рисува всички. Нарисувах толкова дебела поничка, че дори не се побираше в портрета. Той нарисува Торопижка на тънки крака и по някаква причина добави към него кучешка опашка отзад. Ловецът Пулка беше изобразен да язди Булка. Доктор Пилюлкин нарисува термометър вместо нос. Знайка не знае защо е нарисувал магарешки уши. С една дума, той изобрази всички по смешен и нелеп начин.