Прочетете Среднощна зора онлайн
Добавки 519 49-56 (няма) 62-63 В своето спасение, той ръка, Която множество води изля 67-68 Това, което бърза с трясък в небесната твърд на червените, Върховете на гордите обгорени 77-72 Но ще се обърка Истината, Когато моретата и твърдта бучат. 73 Нейният ковчег в вълни, бързащ 77-80 (не) 81 Междувременно, докато създанията потръпваха 94 Пламтящ океан 98-99 И летящ между планетите, Вдишвай ги с огньове 101-108 (не) 113-116 (не) 121-124 огънят проблясва, Завърта се, изчезва с дим, Така че огънят ще погълне техните безсмъртие. 125-128 (не) 129-131 Междувременно, докато плътта на света се разлага, смъртният човек се разлага; Най-чистата душа ще вдъхнови, Рееща се на тънки крила завинаги. 135 Тя е между руините на дивата природа
520 Допълнения 141-144 Като проговори, сянката на света изчезна, И въздишките изреваха след него! - Лирата пада от ръката. В мълчание почитам Създателя на планетите. Глава 107 НОЩНА МЕДИТАЦИЯ B G. 1789 17-18 Изчезни със сива влага Мъгла димяща в полетата! 21-24 Пусни ме върху робата на тъмната нощ Шарки ще съзерцавам; Нека очите се удивляват В алените небеса да летят. 25-32 (няма) 37 И има свещен олтар 44 Ледени маси в вълните 45^8 (няма) 52 Мъчителят на знойните южни места 58 Още събирания на кръгове? Яжте. О ти! сънлив под мирта 65-120 На нежни перси Месалин! Събуди се и виж неизразимото В съзвездията на високите чинове! Красотата на дребните мечти още ли ви спира? Събудете се! - Тази нощ ти показва най-важното в небосвода на красотата!
Екстри 521 Кажи ми, земен червей! - Смеете ли да търсите грешки в небето? И не намираш ли души Сред тези огнени колела? Защо световете не помръкват, За да бъде нощта по-тъмна? И слънцата не падат, За да превърнат земята в пепел? Защо в силни студове не виждаме цъфтящи поляни И лози с пискюли Не узряват всред снегове? Защо Джетовете не се свиват в твърд ледпотоци в горещите дни? Или плахи агнета не пасат, Вместо тлъсти стада, по леда? Но ако твърдо се надявате да откриете Пороците в Природата; И ако коригирате чай Несъгласуваните пътища на планетите, Подгответе се срещу природата Настройте своя умствен щит! Ето, нейните доводи са огнени, Като облак от стрели, тя се стреми от небето! 121-128 Ти спиш, омагьосан от сън, И е скрит от теб онзи Дух, Който, съединен с Природата, Върти осите на звездите наоколо! Спиш ли! - и нощта вече крие Горящи тела във вълните! спи! - Нека ковчегът те научи да виждаш съдбата в рая!
522 Допълнения 133-136 Колко блажени са ония духове, Които с твоя помощ Четят буквите, впечатани В този небосклон, покрит с мрак! 138 Shady ще спусне булото ти 160 Разпространи се в ума му. Глава 108 О ДА. ЛЮБОВ PT. 1785. 1-110 Топките още не са се въртели около слънцата Във високи страни; Дори в Хаоса тези висящи светове бяха скрити, Как ти, Любов, прие закона И ги зачена за живот, Бидейки живот в техните семена. Силата на вашата държава За творческа голяма слава И в тези забележителни времена. Излизайки от страшната бездна, Катедралата на тези ефирни светила щеше да бъде грозна група, Ако любовта беше изгубила силата си И като вземеше стрели от Вулкан, нямаше да удари силно Пан. Вулканът кове толкова много от тях, че Купидон пронизва цялото същество, когато бързо лети Голямата светлина и малката светлина.
Добавки 523 Световете пазят своя закон В тая просторна висота, Обръщайки се около слънцата, предизвикват Изглежда стройна красота. Тяхната любов ги води в хоро, Тяхната любов владее хармонично. Там Рогатият Пан винаги свири на флейта със седем тръстики; Той пее планетарната любов чрез акордната си трел. Сама по себе си природата съдържа както мъжки, така и женски пол; Любовта универсално създава свой собствен трон в две неща. Където лозите се свиват, Където две рози се преплитат една в друга, Където птицитегнездо в пролетта, където младостта целува нежната майка, любовта на света ще покаже своя факел, запален там. Любов \ ти царуваш навсякъде И градиш чудна красота; Вие движите всяко нещо навътре-oudu, Вие сте симпатична двойка Плетете млади ръце И живеете в техните усмивки; Ти приготвяш хубост на чуждите гърди За овчарите, Излиташ с нежни звуци От техните сладки свири. Колко сладко е да те видя с душата на светещите души в тишината! Наелектризирани от вас, те виждат една точка.
524 Допълнения Тук всяка тяхна стъпка е музикална, Премерена, добре подредена, тиха и възхвалявана; В розовата зора, хорът им Показва ангелска усмивка; От лъчите на пладне орловите им очи събират доволна храна. Но древната змия, сплетена в мрака, Когато изпълзи от тази бездна, Където омразата с мрачен поглед гради своя тъжен трон, Където този враг пребъдва с нея И се оригва в нейните боги, Тогава той отива тихо в света И разрушава съюзите на всички неща; Той разкъсва приятели, връзки на съпрузи, Отнема светлината и ефира. Всички облаци, бури, гръмотевици, вълни на Тифон са това, което той изпраща в света; Ние също сме пълни с облаци и гръмотевици; И ги мачка тези Тифони. Той е в нас и във видимата природа Позволява заплашително лошо време. От древни времена, срещу небесата, Зев адски диша с омраза; Той, като пусна вихрушка, люлее целия свят и създава превес на елементите в нас. Но кой в този случай ще уреди в природата мир, спокойствие, любов? Кой в човека ще успокои кипящата от адски гняв кръв? И тук там светлината властва. Само малък слънчев лъч ще блести, Мъглата ще угаси светлината,
Допълнения 525 Любовта ще се рее над облаците И в полето заедно с овчарите Ще танцува, ще ходи на хоро. Както Слънцето е светещо сърце Сред необятната шир има, Така сърцето е животоносно слънце В теб светът е малък, възможно е да се брои; Само в теб успя, Превърна се в чисто слънце, Дарява мир в кръвта; Това е действието на цялата пролет, Това е съгласието на разума, РубиТронът на любовта. Любов, дъще на първобитната вода! Докато тронът ти стои, Всред нещата скрита природа, Дотогава целият ти огън живее; Правиш две в едно И се сливаш в центъра. Когато си в пълна чистота, Тогава, любов, остани завинаги Живият балсам на гърдите ни, Тронът е готов за теб в двойка. След Невинността светът напуска ПО И като събори калта си, лети ли към Херувимите? Спомням си и ето ти за нея Най-сладката награда на наградите И след мъките, радост. Любов, ще изчезнеш ли тогава, когато смъртта би ме покосила? О, не - твоята магнетична сила ще остане в мен завинаги.
(тилда) 17-29 Съдбата ме отказа да отблъсна житейската буря, Да зная, пак се закле да пролее горчивата си жлъч. рок! о, рок! - защо само ранна Жлъчка ми носиш подарък? Готвите ли нов удар за прясна рана? Къде, за горчива рана, да скрия Лекарството през идната година? Където? - на кои места ще намеря предизвикателство срещу заплашителни облаци? Съпруг велик, мъдър, кротък! 44 Чрез Теб направи мир. след 48 В утробата на баща ти Подбуден да усети духа на Балодар и в ковчега Ще диша с чувството.
Допълнения 527 114 кап. СТИХОВЕ ЗА НОВАТА ГОДИНА Б. Г. 1789 ДО П(АВЛ) П(ЕТРОВИЧ) И (КОСОВ) 3-4 Миналата година, наречена там, Бърза на овехтели крила. 7-8 Косата не блести в него, Но угоена от смъртна кръв 16 И играят пред лицето му 20 Часовете в Генвар са спокойни. 35-36 Пред него всеки смъртен замръзва, И червеят в краката му е срамежлив. - 38-39 Само невинна душа се смее, Не стене, че ще се подстриже 41 Една ридае и трепери 46 И протяга плахи погледи 48 Желязна стрела държи 54-57 Пътища към мирна смърт в нея! - Кога твоят приятел твоето легло ще измие със сълзи през тази нова година, когато отидеш в тъмен ковчег 64 За да продължим нашето приятелство 68 Нека все още сме в нежно приятелство
528 Допълнения гл. B G. 1789 116 ТриковеСМЪРТ 1-10 Сурова майка на мрака, кралица на тъмната нощ! Ти, от незапомнени времена седящ в храма на подземието На трон от сухи кости, С нозете си трошиш свода на обиталището на сенките, И вместо жезъл с въртящо се желязо, Със замах разсичаш гнилата мъгла, С която целият ти трон се вижда обкръжен И през която показваш синия си лик. От нозете ти реката тече дълбока И с четворно устие се влива в този свят на смъртните 18 Тук не забелязваш слънчеви красоти 21-22 Кажи ми! Винаги ли те чуваме в тъмния облак, Когато излетя из подземния храм 27-34 Винаги ли долавяш медния ларинкс, Когато се разрази битка на бойното поле, Ти оригваш свистящо олово в син дим, Смазвайки челото на героя през лъскав шлем? Винаги ли искаш да показваш камата на очите си, Върху която дими черна вряща кръв? Винаги ли в ръката ти се вижда страшен метал, с който режеш нишката на животното на смъртните? 36 Но не, твоят зъл образ е по-опасен за тях 40-44 И мамиш дендито с коварни ръце; Или, излизайки от вълните като сирена, за да хванеш корабите на Уликс, ти издаваш глас, който е толкова красив, той е толкова опасен, когато го чуе.