Прочетете The Water Carrier Died онлайн от Yusuf al-Sibai - RuLit - Страница 48
Преди разсъмване обаче той потъна в дълбок, тежък сън. Събудих се от шума и суматохата в къщата. Видях същото като в деня на смъртта на Шеххата. Единият уши бяла плащаница, другият довърши събарянето на дървена кутия.
Този свят е невероятен! Може ли всички тези ужасни приготовления наистина да са за баща му? Вярно ли е, че къщата се срути върху главата на баща ми? А Гад, Замзам? Падна ли нещо на главите им? И продължават да са свободни, да грабят и унижават хората?
Наистина Аллах е всемогъщ! Изглежда обаче силата му е била насочена в грешна посока. Умът на Божия служител не е в състояние да възприеме случилото се. Може ли човек да смята за мъдро и справедливо случилото се с Шуша?
Гад и Замзам обидиха жестоко Сайид. Той помоли Аллах да покаже своята сила и всемогъщество, да ги накаже грубо, да разруши омразната механа, да събори покрива върху главите им. А какво да кажем за Аллах? Когато Саид се обърна към него с молитви, той разруши собствената си къща и уби баща си. Умишлено или не, Аллах греши. Той му направи такова зло, което не трябваше да прави - отне му баща му.
Къде ще го води сега? Ще те отведе ли в рая? Но ако се скрие в дълбините на земята, тогава каква е ползата от това за Бога? Саид въздъхна тежко. Виждайки мъжете да пренасят ковчега в стаята, където лежи тялото на баща му, момчето заплака горчиво. Скоро тялото на скъп за него човек беше изнесено в двора. Всичко беше изчезнало, всичко свърши за него в живота.
Сега не можете да поправите нищо! Изнесоха го на двора, скоро щяха да го отнесат още по-далеч и да се върнат без него. Трябва ли той сам да върви с тях, за да бъде до баща си до последния момент? Или не е необходимо да бъда свидетел на тази ужасна церемония, на която баща ми беше свикнал навремето?
Изведнъж Сейид скочи, възнамерявайки да направи нещо. Една мисъл дойде в главата му.Той хукна към къщата. След като си проправи път през развалините от фрагменти от стени, купища мазилка и камъни, Сейид намери сандък, прерови го и бързо намери това, от което се нуждаеше. Момчето извади прочутия пакет, разгъна го, извади панталони и сако, облече ги. На главата си сложи фес, който висеше на ушите му, почти затваряше очите си.
Излизайки на улицата, Сайид видял процесия, която щяла да тръгне. Публиката беше изумена да види бебето в голямо голямо яке, престилка и фес. Гледката на момчето в облеклото на "благородници" отново разплака всички. Муалим Хишт започнал да разубеждава Сейид да отиде на гробището, предлагайки му да остане с момчетата и да ги изчака да се върнат. Той каза на момчето да не тъгува, че всички жители на алеята ще заместят баща му, няма да го оставят в беда.
Сеидът вдигна феса, който падаше над очите му, и погледна Хишт. В очите му имаше решителност и спокойствие. Той говореше с нисък, проницателен глас, сякаш повтаряше наученото наизуст: „Искам да му дам последния си дълг, както той някога плати последния си дълг към другите... Не ме натъжава това, което се случи. Той не е първият баща, който умира, и аз не съм първият син, който остава сирак.“
Участниците в шествието бяха изумени. Вече не можеха да забранят на момчето да тръгне с тях. Шествието се раздвижи, Сеид вървеше отпред. Ако не бяха двете сълзи, които висяха на миглите му, той можеше да се смята за спокоен.
Шествието пристигна на гробището. Погребението започна. Сайид наблюдаваше всичко, чувствайки се напълно изгубен и безразличен към случващото се. Гласът на баща ми прозвуча в ушите ми: "Не мислех за смъртта по време на всяко шествие, в което участвах, виждах го с очите си и изпитвах известно удовлетворение от това, или по-скоро утеха. Вече съм свикнал с мисълта за неизбежността на смъртта."
Жив! Койтонесправедливост, какво лицемерие! И какво, има ли сега повече място за живеещите на земята? Живи са, но баща го няма! Пречеше ли им? Колко още ще тъпчат земята - доволни, гневни, горди, подли!
Много и различни хора са живели на земята - добри и зли, весели и скучни. Но всички те изчезнаха в забрава. Те бяха заменени с други. И винаги е така – процесът на обновяване на земята не спира.
Вечерта Саид взел портмонето с парите и го занесъл в офиса на фирмата. Касиерката му каза да дойде утре да говори с директора.
На следващата сутрин вождът сърдечно поздрави Сейид, като го информира, че може да продължи да управлява колоната вместо баща си.
Оттогава Сайид седи на мястото на баща си. Той и баба му се радваха на гостоприемство в къщата на Али ал-Хам, докато къщата им не беше реновирана, където се установиха отново.
Минаха дни. Момчето вървеше през живота, уверено и търпеливо носеше тежестта му на крехките си рамене, изпълнявайки своя дълг. И нито за един ден не забрави за скъпото, което му напомняше за онези, които бяха напуснали този свят ... За черницата. Всеки ден го поливах.
Бабата на Ум Амин е починала. Сеидът станал пълнолетен, оженил се и му се родил син. Всяка сутрин момчето вземаше мех с вода и отиваше да полива скъпо дърво, за да расте короната му по-великолепно, да дава сянка на хората, да напомня за онези, които са го посадили и отгледали.
Романът "Водоносецът умря" е едно от най-успешните и популярни произведения на Юсеф ел-Сибай. Първите две издания на романа бяха бързо разпродадени. И това е голяма цифра дори в днешен Египет. Той много разбираемо и в проста форма показва живота на едно работническо семейство, живеещо в стария квартал на Кайро, с всичките му скърби и малки радости.
Египетските литературни критици често не са съгласни относно „Водоносецът е мъртъв“ и други произведения.Юсеф ел-Сибай. Много от критиците го смятат за твърде сантиментален, опростяващ отношенията между хората, дори и да са много малки по социален статус. В същото време се признава, че в романа има много силни страни и ярки страници.
Романът „Умря водоноската” е първото преведено на български език произведение на Юсеф ел-Сибай. За съветския читател той представлява несъмнен интерес преди всичко от познавателна гледна точка, особено в смисъл на литературно запознаване с бита на обикновените египтяни, с тяхната житейска философия.