ПРОИЗНОШЕНИЕ НА СЪГЛАСНИТЕ
Отвлича вниманието от съдържанието на неправилното, но сега много често звучене на фрикативния украински GH вместо експлозивния H: GHosplan, разнообразен опит, GHhodovye задача, brigHada, proGHress, имам данни, в vanGHard, GHlubzha, GHidroaGHreGHat. Не трябва да допускаме такова звучене в българската реч.
Звуците SSH, ZSh се произнасят като двойно SSH: вдигна шум - raSHNoisy, от палатката - ishShatra.
Звуците Zh, Sh, Ts винаги звучат твърдо: живот - живот, простор - shYr, цирк - tsYrk. (изключение прави думата „жури“).
Комбинациите в основата на думата ZZh, ZhZh се произнасят като дълъг мек звук ZHZHZHZHZHZHI, треперят, uZhZhYAT, zhzhzhe.
Комбинациите от DC, TC звучат като дълго CC: дваTsTsat, oTsTs.
Комбинации от GC, MC звучат като HK, HCH: leHKo, leHChe, myHChe. ДС, ТС се произнася като Ц: Светски, Гороцки.
Опростява произношението на съгласни такова правило като: в думи с комбинации STN, ZDN, STL, ДДС, RDC, LNC, една от съгласните не се произнася: слънце, позно, сърце.
Произношението на думите е опростено: здравей - здравей, чувство - чувство (но звукът B все още прониква в произношението).
Колко дълги меки SHSH-SH звукови комбинации MF, 3H: сметка - четка, щастие - щастие. Звуците Ch, Щ винаги звучат меко: чай - chYay, чаша - chYashka.
Звукът Ж се произнася като звук Б в местоимения и прилагателни имена: когото - каво, него - Иво, днес - сиводня. В думите ага, господи, украинският фрикатив GH звучи: GHospodi. В думата Бог в края се произнася Х: боХ.
Звукът H в местоименията и съюзите се произнася като W: какво - Какво, до - Щоби, нищо - нищо. Думата НЕЩО звучи CH.
Комбинацията CHN има двойно произношение: CHN и SHN.
ChN звуци: в думи, които имат звука CH в основата на думата (личен, летен, издръжлив), в индустриалната терминология(машина, в линия, заснемане). 56
ШН остава засега в някои думи от говоримия език: СкуШно, нароШНо, йишница. Но по-често тук вече звучи: buloChpaya, млечен, сърдечен.
SHN се произнася в женски и мъжки патроними:
НикитиЧНа - НикитишНа, иниЧНа - ФоминишнаНа, ЛукиниЧНа - ЛукинишНа.
При произношението на някои имена, в комбинация с бащини имена, се издават срички: Василий Василиевич - Васил Василич, Мария Ивановна - Мария Иванна, Наталия Федоровна - Наталия Федна.
ПРОИЗНОШЕНИЕ НА ДВОЙНИТЕ СЪГЛАСНИ
ИЗГЛАЖДАНЕ НА СЪГЛАСНИТЕ
Не всеки се придържа към такова правило като омекотяване на съгласни пред меки съгласни. Ще се спрем малко повече на това правило.
На някои изглежда, че мекото произношение на съгласната Т в думата СИЛНО не отговаря на нейното съдържание: „твърд метал“, „твърдо стоеше на земята“, „той беше твърд и непреклонен“. И изведнъж е необходимо да се каже: твърдо. Това правило изглежда на някои пресилено, неестествено за българската реч.
Вече казахме, че всички звуци си влияят един на друг. Докато произнасяме един звук, говорният апарат вече се е подготвил за произнасянето на следващия звук. Съществува, както отбелязват учените, т. нар. изпреварване. Много е лесно да проверите това, като се опитате да произнесете поне проста сричка BU: дори преди да произнесете експлозива B, устните вече бяха изпънати напред, възнамерявайки да произнесат гласната U. Сега нека се опитаме да проследим мускулното напрежение на езика при произнасяне на съгласната C в две различни думи, например в думата ОБОРУДВАНЕ и думата SNED. Ще забележим, че при произнасяне на думата ОБОРУДВАНЕ езикът лежи по-спокойно, свободно (повдига се леко, за да произнесе Н), подготвяйки се да произнесе гласната А. Ако ще произнасяте думата СНЕД, заменете; чайче езикът става по-напрегнат, притискайки ръбовете си към горните странични зъби. Какво ще го местя там -
ето? Готовност за произнасяне на мек йотизиран звук Е. Йотизираните звуци се образуват от непрекъснатото произношение на У+Е, У+О, У+А, У+У. Те омекотяват съгласните, стоящи пред тях.
Отивайки да произнесе думата TVERDO, езикът се настрои да произнася меко Y. И следователно между съгласните T и B се чува мек знак TVERDO. Това означава, че правилото за омекотяване на съгласните звуци се крие във физиологията на формирането на речта. Забелязва се само, че не всички съгласни са еднакво омекотени пред различните меки съгласни. Най-склонни])! омекотяване на предния езиков фрикатив 3, C пред мекото Th, Db (щеп, тук, стъкло, карамфил.). Но те никога не омекват пред K, G, X, P (парчета, мозъци, маски, пръски, посредствени.).
По избор омекотяват пред съгласните Л, З, Б (ако, след, басня, лека. но можете: лея и лея, намалено и намалено).
Съгласната Н задължително се омекотява пред предноезичните Ч, Щ, които в българския език са винаги меки (бакшиш, поничка, банджийка, жена).
Съгласните Т, Д се омекотяват пред меките Н, Л, Б (врата, клони). На кръстопътя на префикса и корена, произношението най-често остава твърдо (избийте, подпишете, предвидете).
Лабиалните съгласни P, B, M, C, F в комбинация помежду си могат да се произнасят както меко, така и твърдо (в рима и в рима, в лампа и в лампа). При меки задни езикови K, G, X те трябва да се произнасят твърдо (пейки, рамки, брави, лъжици).
Предноезичната съгласна P в комбинация с меките Th, Db вече се произнася твърдо (party, twirl). Не забравяйте да го произнесете твърдо с лабиални и задноезични съгласни (армия, печати, паркове, арки).
Двойни съгласни при изправяневътре в корена, те задължително се омекотяват (във банята, в кутията, в масата, във вилата), те се омекотяват, когато коренът и наставката се срещат (малина, плен), когато се срещат префиксът и корпя (прай, отте-нишка).
По този начин случаите на асимилационно смекчаване се разделят на три групи: задължително смекчаване, незадължително, без смекчаване.
При нарушаване на закона за омекотяване на съгласните звуци речта губи естетиката на звука. Опитайте се да произнасяте съгласните първо меко в текста, който ви предлагаме, а след това твърдо. Ще видите, че в първата версия (с омекотено произношение) речта е по-хармонична:
Ако да, ако
да заедно седнахме ако да ако
Да, изпяха песента. Ако да, ако
Да, танцувай на песента.
Нямаше да има песен
В този „танц“ дванадесет пъти се повтарят омекотени съгласни в думите: ако, заедно, изпяха, по-прекрасни, песни.
От наша гледна точка има пряка зависимост на правилното (смекчено) произношение на съгласните пред меките съгласни от степента на развитие на говорния апарат. Ако той (апаратът) е изключително подвижен, тогава той успява да заеме позицията на мека гласна, прехвърляйки тази мекота на звука към предишните съгласни. В края на краищата не е съвпадение, че при бързата, ежедневна реч (за разлика от пълния стил) съгласните в речевия поток се омекотяват по-често.
ЛЕПКА ЗА ДУМА
Неволно започвате да мислите за културата на човек, ако той прави грешки в ударението на думите, казвайки: „Дах причина“, „В това тримесечие“, „Не даде резултат“, „Помислете за свободното време на хората“, „Ако вниманието се изключи“, „Трябва да работя“ и така нататък.
Ударението на думата оформя думата. Той го циментира, издърпва звуци и срички в едно цяло - думата, предпазвайки я от „разпадане“,"разпадам се". В българската реч има известна сложност на ударението. Ако в английския, чешкия, унгарския ударението е винаги на първата сричка, във френския - на последната, в полския - на предпоследната, то в българския то е на различни места и е фонетична разлика между думите: рея - рея се, бездна - пропаст, брашно - брашно, памук - памук.
Поетът Яков Козловски в раздела, който нарече „Пишат ни по същия начин, но. ние се чуваме различно” предлага цял цикъл от кратки стихотворения, показващи как ударението в една дума променя значението си.