ПРОИЗВОДСТВО НА ПЕКТИН В БЪЛГАРИЯ
Поздрави, скъпи читатели!
Ние създадохме този специален раздел не само защото световната хранителна индустрия използва все повече и повече „химически“ (по-специално нехранителни) добавки и агенти. В основата на всяко приготвяне на храна – било то „домашно готвене“ или промишлено производство – са химични и биохимични процеси.
Според дългогодишната традиция технологията за производство на храни се нарича химическа технология. Преди повече от двеста години М. В. Ломоносов в известната си „Проповед за ползите от химията“ специално обърна внимание на „колко много ни помага химията при приготвянето на приятни храни и напитки“ ....
Академик А. И. Бах каза: „Производството на печен хляб е най-голямото химическо производство в света ...“. Каква всъщност е химията на печенето на хляб? Това е превръщането на нишестето в захар чрез така наречената ензимна хидролиза и след това ферментацията на получената захар.
Постиженията на химическата наука и техническият прогрес определят развитието на производството на храни. Приносът на "голямата" химия в хранително-вкусовата промишленост непрекъснато нараства. Днес вече не може без специални добавки, стабилизатори, оцветители, ензими, спомагателни реагенти и др. Съвременните технологии оптимизират производствения процес, подобряват качеството на хранителните продукти и ги предпазват от вредни въздействия...
Статистически повечето химици имат добри кулинарни умения. В този раздел - техните "рецепти" - нови технологии, съставки, ензими, химикали, добавки - за хранителната индустрия.
ПРОИЗВОДСТВО НА ПЕКТИН В БЪЛГАРИЯ
Идеята за производство на пектин витае във въздуха на Кубан от доста време. През 2008 г. Vita-product LLC щеше да инвестира 750 милиона рубли в изграждането на пектинзавод в района на Павловск и произвежда 600 тона продукт годишно.
Тази история не продължи, както и плановете за стартиране на Северски завод за пектин CJSC. През 2010 г. Красноармейският район подписа споразумение с инвеститор за изграждане на предприятие за преработка на грудки от ерусалимски артишок в пектин и инсулин на базата на Новомишастовския консервен завод. Въпросът обаче не стигна до развитието на 850 милиона рубли инвестиции. В същото време групата компании Krasnodarzernoprodukt също обяви намерението си да преработи ерусалимския артишок в инсулин и пектин, но всичко остана в плановете.
Интересът към производството на пектин е обясним. Тази скъпа съставка не се произвежда в България. Един килограм от продукта се оценява на $20-30, а средната сладкарска фабрика консумира около 10 тона продукт на месец. На българския пазар се представя само пектин от Европа и Китай.
Както каза пред ДГ представител на едно от големите предприятия за производство на ябълков концентрат в Славянска област, неговият завод е готов „още утре“ да осигури цялото налично ябълково кюспе. Сега тази ценна суровина се изхвърля или използва като фураж във фермите. Представителят на комбината изрази увереност, че независимо от производствените обеми на завода за пектин определено ще има достатъчно суровина за него. По думите му след преработката на една ябълка в концентрат остава джибри, чието тегло е 13% от първоначалната маса.
Според Министерството на земеделието на Краснодарския край, през 2011 г. реколтата от ябълки възлиза на 180 хил. Тона.Поне 30% от реколтата, т.е. Самото наличие на суровини обаче не може да се счита за успех на цялото предприятие. Яна Петиш, маркетинг директор, Baltic Group (доставчикГерманският пектин Herbstreith & Fox, заема 20-30% от руския пазар), сигурен съм, че основната трудност за славянския завод за пектин ще бъде продажбата на продукта.
„В света няма толкова много производители на пектин, те са известни на участниците на пазара, както и характеристиките на произвежданите суровини. Повечето български предприятия отдавна имат изградени доставки на пектин и за да ги убедим да преминат към местен продукт, аргументът трябва да бъде не толкова ниската цена, колкото високото качество на пектина. Освен това пектинът е технологично сложна съставка - не можете просто да го вземете и да преминете към пектин от друг производител. Ако искате да смените доставчика и в същото време да запазите качеството на крайния продукт, ще трябва да разработите рецептата на базата на нови суровини“, каза Яна Петиш.
Както каза пред DG представител на друга компания, доставяща пектин на руския пазар, заводът за пектин в Славянск трябва да произвежда поне 1000 тона годишно, за да се конкурира на регионално ниво с компаниите, които продават чужд пектин тук. Пазарният участник е сигурен, че заводът няма да може да намери клиенти сам и ще трябва да си сътрудничи с дистрибутори, които търгуват с чуждестранен пектин и имат клиентска база.
Повече подробности за перспективите пред производството на пектин можете да намерите в доклада на Академията за индустриални пазарни изследвания "Пазарът на пектин в България".