Проповеди на източника на живота - приемайте се един друг
Нека да разгледаме Евангелието на Марко 10:13-16 “13 Доведоха деца при Него, за да ги докосне; но учениците не допуснаха предлагащите. 14 Като видя това, Исус се възмути и им каза: Оставете децата да дойдат при Мене и не им пречете, защото на такива е Божието царство. 15 Истина ви казвам, който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него. 16 И той ги прегърна, положи ръце върху тях и ги благослови."
Защо тези хора, които винаги са били близо до Исус, не са допускали деца? Може би го разсейват? Как се движат хората, когато вземат това или онова решение? Това е човешко разбиране, идващо от ученията на хора, които поставят някаква рамка. Бог наистина ли го вижда по този начин? Например, те могат да не бъдат допуснати в църквата поради неподходящ вид, в нетрезво състояние. Разбира се, всичко трябва да е прилично. Но има хора, които тепърва правят първите си стъпки и все още не знаят нищо. Нека си спомним същите проститутки, които се приближиха до Исус, Исус отиде при такива хора и ги прие такива, каквито бяха. Трябва да се научим да приемаме и такива хора.
Днес ние самите се опитваме да научим хората на всичко, но дали Господ иска това? Това са и Негови деца, такова е Царството Божие. Когато имахме знания, те започнаха да ни натоварват, загубихме чувството, че сме Божии деца. Но Господ винаги дава пример на децата. Пекат се бебета. Трябва да внимаваме с такива хора, които току-що са дошли при Бога.
Ние сме буквата на Христос. Когато човек дойде за първи път на църква, трябва да види Исус в нас! Но се случва хората да не приемат такива, смятат, че не им е мястото тук. Но Исус казва да дойде при него на всички, които страдат и са обременени! Всеки! Господ ни прие такива, каквито бяхме. Първо можем да кажемнещо за човек, вместо да замълчим, ще съжаляваме после. Не можете да осъждате хора, които не познават Христос днес.
Откъде идва отхвърлянето на хората в Църквата? Как се държим в Църквата? Няма ли обиди между братя и сестри? Ако това се култивира сред нас, т.е. този дух ще се хване и ние няма да имаме търпение, няма да можем да го изнесем в света. Ако не излезем и не общуваме с хората, как можем да обичаме ближния си? Бъдете винаги заедно! Трябва да търсим възможности за общуване. Учиш се да си търпелив, послушен, работиш за единство.
(14:4) Човек може да падне, но ние нямаме право да го осъждаме, но това ни дава основание да го подкрепим.
(14:5) Отворено е за вас в момента, тогава действайте така, както е отворено за вас. Бог е там, където Го обичат и почитат.
(14:7-8) Всичко е в ръцете на Господа.
(14:12) Трябва ясно да запомните, че преди всичко трябва да се грижите за себе си, как се държите.
(14:22) Когато го правим, трябва да сме свободни в това, което правим.
Понякога се нахвърляме на хората, защото ние самите сме израснали от детството и имаме знания. 1 Коринтяни 8: „1 Ние знаем за храната, принесена на идоли, защото всички имаме знание; но знанието възгордява, а любовта назидава. 2 Който мисли, че знае нещо, той пак не знае нищо, както трябва да знае. 3 Но всеки, който обича Бога, му е дадено знание от Него.“ Това не е ниво на знание, а познаването на самия Бог. Човек винаги трябва да се стреми да познава Бога.