Имам нужда от теб, идиот
Награда фанфик "Имам нужда от теб, идиот."
За любимите неща.
- Е, как? Не ми изглежда ужасно. Цялото семейство се обърна, за да погледне Британи, която стоеше на стълбите със суичъра на Алвин. Суичърът едва стигаше до бедрата на момичето, разкривайки тънки дълги крака, а ръкавите напълно скриха ръцете. Всичко това беше допълнено от красиво оформена коса и черни стрели в очите, които Британи приложи наскоро. Уау, Брит! Ели плесна с ръце. - Много ти стои! — Наистина — Джанет кимна. - Но е малко късо ... - И какво? Теодор, подобно на Елинор, потвърди, че този суичър е много добър за Брит, Саймън беше леко смутен, а собственикът на нещото гледаше открито приятеля си, усещайки нещо топло и солено да тече по устните му... „Ъмм... Алвин“, измърмори Сай. „Твоят… нос ти кърви.“ Алвин бързо се хвана и избърса кръвта, на което Брит, поласкан отподобнареакция, се изкиска. — Ще се върна до вечерта — кимна момичето и, като взе слушалките си, излетя в стаята си.
„Боже, колко е хубаво да се върнеш в прекрасните си розови дрехи!“ Британи стисна няколко блузи и рокли на гърдите си с любов, след което ги натика в гардероба, затваряйки вратата, преди да започнат да падат. „О, да, трябва да върнем суичъра на Алвин. Момичето се огледа, сякаш се страхуваше, че някой може да наднича, и с удоволствие вдъхна миризмата на одеколон, която се излъчваше от нещото. Жалко, че не можете да оставите този суичър с вас завинаги - изглеждаше толкова готино на нея ... - Връщам го, - слизайки, червенокосото момиче тържествено предаде нещото на собственика. - Благодаря много. - Да. —Между другото… Беше много ъъъ… Топло и удобно. Е, аз ще отида ... - вече по стълбите на Бретанизвика - И тя мирише страхотно! - и с пълна скорост се втурна към нея. Алвин се ухили и навлече суичър.