Проскомедия е
Значението на думата Проскомидия според Ефрем: Проскомидия - Първата част на православната литургия.
Значението на думата Проскомидия според Религиозния речник: Проскомидия - Първата част на християнската литургия. Състои се от специална ритуална подготовка от просфора и разредена субстанция от червено вино за Евхаристията.
Значението на думата Проскомидия според речника на Ушаков:ПРОСКОМИДИЯПроскомидия, ф. (гръцки proskomide, букв. принос) (църква). Първата част на православната литургия.
Значението на думата Проскомидия според речника на Дал:Проскомидияж. Гръцки част от литургията, в която се приготвят дарове на олтара за освещаване. Проскомедия, свързана с това. Проскомизати, да направя проскомидия.
Значението на думата Проскомидия според речника на Брокхаус и Ефрон:Проскомидия(от προσκομίσω донасям) е първата част от християнската литургия, в която духовниците подготвят субстанцията за Евхаристията. След подходяща подготовка и облекло свещеникът и дяконът отиват в олтара, където вече трябва да са приготвени светите съдове. По времето на П. сега в Православната църква се използват пет просфори (от времето на патриарх Никон, въпреки разколниците, които изискват седем просфори за П.). По времето на митрополит Киприан са използвани шест просфори, в края на 16 век. били необходими седем от тях (за оценка на тези различия и правилността на сегашния обичай вж. съчинението на митрополит Григорий: "Истинно древня и истинно православна църква", СПб., 1859 г., ч. 2). За хляба за проскомидията - виж Просфора. Виното за нея трябва да е гроздово, червено и в никакъв случай не ягодоплодно (обикновено се използва Cahors или рог на цена от най-малко 1 rub. На бутилка). Херсонският архиепископ Инокентий през 50-те години беше член на Синода с предложение да се използва заproskomedia всички български, кавказки и кримски вина, закупуването на които би дало възможност да се установи тяхната безусловна чистота и чистота, но неговият проект не беше осъществен. След предварителни молитви и "благословен Бог наш", свещеникът взема с лявата си ръка просфора, а с дясната - копие и отрязва горната част на просфората от четирите страни на печата, произнасяйки думите на пророчествата за страданията на Й. Христов. След това разрязва от дясната страна долната част на просфората и изважда част от кубичната форма от цялата просфора. Тази част се наричаагнеца, тъй като представлява страдащия I. Христос, а самата просфора се нарича антидар (αντι - δώρν, вместо дар) и, нарязана на частици, се раздава на присъстващите, които не са се причастили в края на литургията. Свещеникът поставя "Агнето" върху дискосите, запечатани. След това разрязва кръстосано извадената от просфората част, изобразяваща смъртта на Й. Христос на кръста, обръща агнето с печат нагоре и го пронизва с копие от дясната страна и казва: „Един от воина с копие на реброто му беше прободен, и изтече кръв и вода” - тази памет на свещеника дяконът придружава, като му поднася вино и вода в съд и с неговото благословение. , излива ги в потира. Водата, която се налива, не трябва да е голяма, за да не се промени вкусът на виното. След като приготви агнеца, свещеникът изважда частици от други свещени просфори (виж съответната статия), както и от просфорите, донесени от богомолците, и ги поставя върху дискосите около агнеца, покрива го със звезда, а след това покрива него и купата с чаршафи, а дискоса и чашата покрива с една плащаница, наречена "въздух", като произнася молба Бог да покрие всички верни. с прикритието си, прогони от тях всеки враг, успокои живота ни. След това свещеникът взема кадилницата и се кади, след което заедно с дякона извършва поклонение на светите дарове. По-нататъксе чете „молитвата на предложението“, в което свещеникът моли Господ да благослови това предложение и да го приеме на своя най-небесен олтар, помнете онези, които го донесоха, и свещениците. След това се обявява кратка ваканция. Всички действия на проскомидията имат алегоричен смисъл: просфората, от която се взема агнето, означава Пресвета Богородица, олтарът е сцената на раждането на Витлеем, патената е ясли и т.н., като цяло П. изобразява събитието на Рождество Христово с всичките му подробности. За проскомидията вижте о. Нечаев, в Душевно четене (1867, III). Археологически сведения за П. вижте в изданието: „Древние литургии в български превод“ (СПб., 1874-1877).Н. B-c.
ПроскомедияПроскомедия