Проверка на прогнозната маса на влака за стартиране на влака

По време на движение на влака по участъка може да се наложи спирането му на етапа (поради натоварен участък или по време на ремонтни дейности) или на междинни точки за спиране (за изпреварване на влака) и последващото възобновяване на движението е един от трудните режими на работа на локомотива. В този случай се използва пълната му мощност и максималните токове в тяговите двигатели, което води до тяхното прегряване, което може да доведе до повреда на локомотива.

Масата на влака при тръгване на влака се определя по формулата:

(2,15)

където е теглителната сила на локомотива при потегляне ([1], за електрически локомотиви - таблица 17, за дизелови локомотиви - таблица 24), N; - специфично съпротивление на движението на влака при потегляне, N / kN; е стръмността на елемента на една от гарите, най-трудна при потегляне на влака, ‰.

Специфично съпротивление на движението на влака при потегляне

се определя по формулата:

(2.16)

където е специфичното съпротивление на движение при потегляне на влака за 4-осни или 8-осни вагони, N/kN.

Специфична устойчивост на движение (за вагони с лагери

cheniya) се определя по формулата:

(2.17)

където е натоварването на ос на 4-осен или 8-осен вагон, изчислено по формула (2.4).

Масата на влака при потегляне се сравнява с изчислената маса на влака, т.е.:

(2.18)

Ако условие (2.18) е изпълнено, тогава можем да заключим: „Влак с локомотив от серия VL80R и маса на влака Q = 5000t може да тръгне от всяка точка на спиране и масата на влака трябва да се счита за определена за този участък от работата на локомотива.“

След приключване на проверките се прави обобщено заключение за изчисленото

масата на състава за по-нататъшни изчисления.

Изчисляване и изгражданеспецифични резултантни диаграми

Ул.

Тягата на влаковете е клон на науката, който изучава контролираното движение на влаковете. Основната задача на теорията на тягата е изучаването и изчисляването на движещ се влак. Процесът на движение на влака по участъка се характеризира с три режима на работа на локомотива: тяга, движение (празен ход) и спиране.

Режим на чернова. В този случай движението се извършва с работещи тягови двигатели (по отношение на електрически локомотиви и дизелови локомотиви с електрическо предаване) на локомотива, а теглителната сила действа върху влака

локомотив Fк и силата на основното съпротивление на движение (в режим на тяга) Wo. Резултатът от тези сили R се определя от стойността R = Fk - Wo.

Крайбрежен режим. В този случай движението става с изключено

тягови двигатели, а влакът се влияе от основното съпротивление на движение (в режим на инерция) Wх. Резултантната сила R се определя от стойността R = - Wх.

Спирачен режим. В този случай основният

съпротивление на движение (в режим на движение по инерция) Wx и спирачна сила W.

Резултантната сила R се определя от стойността R = - (Wx + W).

Характерът на движението на влака се определя от големината и посоката

резултатна сила. Ако резултантната сила R е равна на нула, тогава има равномерно движение на влака (или паркиране), ако е по-голямо от нула, движението е ускорено, ако е по-малко от нула, движението е бавно.

Движението на влака по железопътния участък се изразява като диференциално уравнение, което установява зависимостта на скоростта, дължината на изминатия път и времето на движение от големината на силите, действащи на влака.

Уравнението на движението на влака в режим на тяга има формата:

(2.19)

Уравнение на движението на влака в неактивен режимизглежда като:

(2,20)

Уравнението на движението на влака в режим на работно спиране има формата:

(2,21)

Стойностите, включени във формули (19-21), означават:

- ускорение на влака; - коефициент на ускорение на влака; - специфични сили: тяга, естествено съпротивление (в режимите на тяга и инерция) и спиране, чиято стойност се определя по формулите:

(2.22)

където P е работното тегло на локомотива, t; Q е изчислената маса на състава, t.

Решаването на уравнението на движещ се влак за конкретен железопътен участък в курсовата работа се извършва чрез графично-аналитичен метод (методът "MPS"), който включва изчисляване и конструиране на "Диаграми на специфични резултантни и забавящи сили" с последващо графично изграждане на скоростните криви v (S) и t (S), описващи движението на влака.

За да се изградят диаграми, е необходимо първо да се изчислят стойностите на специфичните резултантни сили за режими на сцепление, празен ход и работно спиране. Изчисленията се извършват на компютър, в който се въвежда информация от оформлението на данните. Оформлението на данните под формата на таблица 2.2 включва 15 реда, попълнени, както следва: редове 1 ... 13, 14 - попълват се съгласно формуляра на задачата и приложенията 1, 2; ред 12 - чугунени блокове за студенти с четен сериен номер според списъка (или последната цифра на шифъра за кореспондентски курсове) и съставни блокове - съответно за нечетни числа (или цифра); ред 15 – попълва се въз основа на теглителните характеристики на даден локомотив [1] (прехвърля теглителната сила на локомотива от kgf в N). Резултатите от изчисленията на специфичните сили на компютъра издава под формата на разпечатка, която съдържа: колона 1 - приетата скорост на движение; колона 2 - големината на теглителната сила на локомотива; колони 3 ... 6 - специфични резултатни сили на влака, съответно в режимите на сцепление, празен ход,работно и аварийно спиране.

По колони 1 и 3; 1 и 4; 1 и 5, на лист милиметрова хартия,

изграждат се диаграми. При построяването на диаграми се препоръчва използването на следните мащаби: специфични сили 1 N/kN - 6 mm; скорост 1 км/ч - 1 мм. Размерът на лист милиметрова хартия е с височина 297 mm и дължина, определена по формулата:

, (2,23)

където 3 е границата за изпиляване и декорация, cm; - максималната стойност, умножена по скалата от 0,6 cm; - максимална стойност ( ), умножена по скала от 0,6, вижте