Психолог в областта на медицината Медицинската психология се занимава с психологически аспекти
Медицинската психология разглежда психологическите аспекти на работата на лекаря и поведението на пациента. Изучава психичните прояви на болестите, ролята на психиката в тяхното възникване, протичане, лечение, както и в укрепването на човешкото здраве.
Връзките между психологията и медицината са толкова близки, че за психолозите, работещи в тази област, медицинските познания са абсолютно необходими. В същото време лекарите все повече осъзнават необходимостта от психологически познания за успешна медицинска работа. По този начин медицинската психология е област на научно познание и област на практическа работа, еднакво принадлежаща както на медицината, така и на психологията. При разработването на проблемите на медицинската психология се обединяват усилията на психолози, физиолози и лекари.
Актуалността на медицинската психология се определя от основната позиция на медицината, че лекарят не трябва да лекува болестта, а пациента.
Медицинската психология като клон на приложната психология възниква като самостоятелна наука едва през 20 век. Важен принос за развитието на медицинската психология е направен от 3. Фройд, Е. Кречмер, В.М. Бехтерев, С.С. Корсаков, Г.И. Росолимо. Лекарите станаха първите практически психолози в медицината. Как започват да работят невропатолозите или психиатрите 3. Фройд, Е. Кречмер, Г. Роршах, В.М. Бехтерев, П.Б. Ганушкин и много други медицински психолози.
Практическата работа на психолозите в медицината беше насочена предимно към разработването и прилагането на методи за психодиагностика (за целите на медицинското и психологическото изследване), както и методи на психотерапия.
Основните методи за медицинско и психологическо изследване на пациента са клиничен разговор и експериментално психологическо изследване на психично болни. Херман Роршах (1884-1922) развивапроективен метод на психодиагностика.
Основните методи на психотерапията са сугестивни, психологически, психоаналитични (Krechmer, 1998). Сугестивните методи се състоят в използване на внушение в будно състояние или под хипноза. Психологическите методи означаваха всичко, свързано с образованието, упражненията и трудовата терапия.
В началото на 20 век се оформя ново направление в психотерапията, създадено от Фройд - психоанализата. Този метод произтича от опита от лечението на истерични състояния и засяга главно клиниката на неврозите, психологическия анализ на невротичните прояви и тяхната психотерапия. Сред учениците и последователите на Фройд са видни психотерапевти и медицински психолози. Впоследствие някои частично не се съгласиха с него в своите възгледи и създадоха свои собствени направления в психотерапията и психологията. Най-известните от тях са K.G. Юнг и А. Адлер.
В развитието на медицинската психология е от голямо значение появата на лаборатории по експериментална психология в клиничните невропсихиатрични институции. От 1890 г. под ръководството на П. Жанет работи лаборатория в най-голямата психиатрична клиника във Франция в Salpêtrière. В България първите експериментални психологически лаборатории в психиатрични клиники са открити през 1885 г. в Казан от В.М. Бехтерев, през 1886 г. в Москва С.С. Корсаков. След това идват лабораториите на V.F. Чижа в Юриев, И.А. Сикорски в Киев и др.
Огромен принос за развитието на медицинската психология в България има българският психиатър и психолог Владимир Михайлович Бехтерев, завършил Петербургската медико-хирургическа академия. Практическата работа в психиатрията, изследването на психичния живот на човек беше основната посока на неговата дейност.
В същото време беше страхотен.организатор, допринесъл за развитието на клиничната психология в България. Първата експериментална психологическа лаборатория е открита от него през 1885 г. в медицинския факултет на Казанския университет. Подобна лаборатория е създадена от него по-късно във Военномедицинска академия в Санкт Петербург.
През 1907 г. Бехтерев основава Психоневрологичния институт в Петербург, на базата на който възниква цяла мрежа от научни, клинични и изследователски институти, включително и първият Педологически институт в България. Вторият център, в който се развива медицинската психология, е психиатричната клиника на S.S. Корсаков в Москва. В тази клиника през 1886 г. е организирана втората психологическа лаборатория в България, ръководена от А.А. Обръщане
През 30-те и 40-те години на миналия век бяха публикувани редица важни трудове за експерименталното психологическо изследване на речта, мисленето (Л. С. Виготски, А. Г. Иванов-Смоленски, М. С. Лебедински и др.), Емоционално-волевата сфера (А. Р. Лурия), за влиянието върху работата на отношението на невропсихиатричните пациенти към работата (В. Н. Мясищев и др.) и някои други раздели на медицинската психология.
Много практическа психологическа работа е извършена от съветските психолози в медицинските институции по време и след Великата отечествена война от 1941-1945 г.
Те участваха във възстановяването на нарушени психични функции при ранени войници с мозъчни наранявания. Патопсихологичните и невропсихологичните изследвания помогнаха за по-рационално решаване на проблемите на тяхната работоспособност и психологическа рехабилитация. Произведения на А.Р. Лурия по проблемите на локализацията на висшите психични функции, техните нарушения при локално мозъчно увреждане, разработването на система от методи за невропсихологична диагностика направи възможно създаването на нов клон на научната ипрактическа психология - невропсихология.
В средата на 60-те и началото на 70-те години във висшите учебни заведения в България се въвежда специализация по медицинска психология. Започва активно междуинституционално сътрудничество с полски, чешки и немски психотерапевти.
През 70-те и 80-те години на миналия век в редица градове на Съветския съюз се формират големи научни центрове по медицинска психология, които развиват различни области на медицински и психологически изследвания.
Московските учени (Б. В. Зейгарник, К. К. Платонов, К. М. Гуревич, С. Я. Рубинштейн, Ю. Ф. Поляков, Е. Д. Хомская и др.) извършват фундаментални изследвания в областта на психодиагностиката, психофизиологията и невропсихологията. Водещата дейност на Ленинградската школа по медицинска психология (М. М. Кабанов, А. Е. Личко, Л. И. Васерман, Б. Д. Карвасарски, В. К. Мягер, П. О. Серебрякова и др.) Беше развитието на научните основи на психотерапията и рехабилитационната работа в различни отрасли на медицината. В същото време техните изследвания в областта на психодиагностиката имат значителен принос в медицинската психология.
Медицинската психология като приложна наука има следните задачи:
– изследване на психичните фактори, влияещи върху развитието на болестите, тяхната профилактика и лечение;
– изследване на влиянието на определени заболявания върху психиката;
- изследване на различни прояви на психиката в тяхната динамика;
– изследване на нарушенията в развитието на психиката;
– изследване на естеството на връзката на болен човек с медицинския персонал и микросредата около него;
– разработване на принципи и методи на психологическо изследване в клиниката;
– създаване и изучаване на психологически методи за въздействие върху човешката психика с терапевтична и профилактична цел.
Терминът често се използва в областта на медицинатаклинична психология, която често се използва като синоним на "медицинска психология".
Разделите на клиничната психология включват патопсихология, невропсихология, соматопсихология.
В патопсихологията се изучават болезнени промени в психиката, модели на нарушение на умствената дейност и личностни черти при психични заболявания. Стойността на патопсихологията в медицинската практика се състои в разработването и прилагането на методи за диагностициране на психични разстройства при болни хора. Патопсихологът, според известния български специалист в областта на медицинската психология Б. В. Зейгарник, трябва да бъде преди всичко психолог, същевременно добре запознат с теоретичните основи и практическите нужди на психиатричната клиника (Зейгарник, 1999, с. 4). Приложната стойност на патопсихологията е особено висока в психиатрията. Патопсихологията е необходима, за да се установи степента и структурата на интелектуалния дефект, да се проведе преглед, както и да се оцени ефективността на лечението. В патопсихологията се изучават нарушенията на съзнанието и личността, нарушенията на възприятието, паметта и мисленето.
Патопсихологията като област на научното и практическо психологическо познание не трябва да се бърка с психопатологията. Психопатологията е изследване на патологията на психиката, нейните болезнени промени. Психопатологията е клон на психиатрията (т.е. медицина) и се занимава с клинично описание на признаците на психични заболявания (използвайки такива медицински понятия като етиология, патогенеза, симптом, синдром). Тя изучава моделите на развитие на психичните заболявания.
Психичните разстройства на човек често са свързани с нарушена мозъчна дейност в резултат на травма. Поради това невропсихологията често се нарича клон на медицинската психология, койтоизследва зависимостта на психичните явления от физиологичните процеси, протичащи в мозъка. Невропсихологията изучава мозъчните механизми на висшите психични функции, промените в психиката на пациенти с локални лезии на мозъка. В невропсихологията се изучават нарушения на възприятието (агнозия), нарушения на произволните целенасочени движения и действия (апраксия), нарушения на различни форми на речева дейност (афазия), нарушения на паметта (амнезия), нарушения на вниманието, мисленето и емоциите. Създадените в невропсихологията нови техники за ранна и точна диагностика на локални мозъчни лезии позволяват да се разработят и прилагат основани на доказателства методи за възстановяване на психичните функции. Основоположник на невропсихологията в България е А.Р. Лурия. През последните десетилетия в областта на невропсихологията Е.
Д. Чомская и Л.С. Цветков.
Най-важното направление в работата на медицинските психолози е работата със соматични пациенти. Отдавна е известна връзката между психичните функции на човека и соматичните заболявания. Вече е доказано, че психическият фактор играе важна роля в възникването на такива заболявания като бронхиална астма, стомашна язва и хипертония. Известно е, че силното емоционално безпокойство, продължителните стресови преживявания могат да повлияят неблагоприятно на тялото и да причинят соматични заболявания. Тази връзка на психичния фактор с възникването и развитието на соматични и нервно-психични заболявания се изразява в наименованието "психогенни заболявания". От друга страна, някои невропсихиатрични разстройства, личностни характеристики на човек възникват във връзка със соматични заболявания. Такива промени в психиката на пациента обикновено се наричат соматогении. Така че, със сърдечно-съдова патология, пациентите изпитватбезпокойство, страх, особено следобед. При стомашно-чревни заболявания пациентите са депресирани, раздразнителни, проявяват хипохондрия (повишени страхове за здравето си). Туберкулозата се характеризира с чести прояви на еуфория (неразумно състояние на прекомерна веселост, характеризиращо се със самодоволство, радост, безгрижие, спокойствие).
Ето защо най-важната грижа на медицинския психолог трябва да бъде отдадена на пациентите, които са често и хронично болни. Те са много уязвими, отличават се с раздразнителност, избухливост, обидчивост, сълзливост.
Като част от медицинската психология понякога се разглежда психофармакологията, която изучава ефекта на лекарствените вещества върху умствената дейност на човека, психичните промени, настъпили под въздействието на тези вещества. За това не са достатъчни клиничните наблюдения, необходими са експериментални психологически изследвания, които са от голямо практическо значение.
Работата на психолозите в медицината е свързана преди всичко с разработването и прилагането на психодиагностични методи. Психологическата диагностика е една от основните дейности на медицинския психолог. Целта на диагностиката в клиничната практика е да се използват различни методи на изследване, за да се разкрие сравнително пълна картина на психологическите характеристики на човек, да се изследват промените в психичните процеси на хора с различни психични разстройства. В процеса на диагностика се идентифицират причините за конкретен психологически феномен (или неговото нарушение), чието познаване е необходимо за оказване на подходяща помощ. Изследването на определени психични функции на пациента и неговата личност значително улеснява диагностиката на заболяването.
Основните методи за медицинско и психологическо изследване на пациентаса клиничен разговор, наблюдение и тестване.
Създаването на по-точна картина на индивидуалните характеристики се улеснява от използването на информация за историята на живота на човек - анамнеза. В противен случай този метод може да се нарече биографичен, т.е. включващ събиране на данни за биографията на дадено лице. Тестването се използва и в клиничната диагностика. Тази процедура включва стандартизирано измерване на някои индивидуални характеристики. В клиничната диагностика тестването по-често се провежда индивидуално с клиента. В патопсихологията се използва за откриване както на променени, така и на запазени психични характеристики на интелекта и личността на клиента.
Една от най-важните области на медицинската работа е психотерапията - използването на методи за психологическо въздействие за лечение на пациента, за подобряване на чувството за психологическо благополучие на клиента. Според много водещи експерти психотерапията се различава от другите методи на лечение поне по три начина:
1) използват се психологически средства за промяна на личността, основани на използването на основите на психологията (за разлика от средствата, използвани в медицината, фармакологията, педагогиката, социологията и юриспруденцията);
2) тези средства и методи се използват професионално, т.е. обучени специалисти и персонал, действащ съзнателно и целенасочено, способен научно да обоснове своите действия, да ги възпроизведе в хода на психотерапията с различни пациенти и да ги оцени;
3) с помощта на психотерапия се лекуват хора, страдащи от психични разстройства.
Въпреки значението на професионалната психологическа работа в медицинската област, проблемите на конструктивното взаимодействие между психологията и медицината в процеса на ежедневиетомедицинската практика все още не е напълно разрешена и е противоречива. Въпреки факта, че много лекари признават критичната роля на психологията в медицината, формирането на професията на медицински психолог и психологическа служба в системата на здравеопазването е бавно.