Психологична диагноза и психологическа прогноза
Психологическа диагноза (от гръцки - "разпознаване") (PD) е крайният резултат от дейността на психолога, насочен към изясняване на същността на индивидуалните психологически характеристики на дадено лице, за да се оцени тяхното текущо състояние, да се предвиди по-нататъшното развитие и да се разработят препоръки, определени от задачата на психодиагностичното изследване.
Предмет на психологическата диагностика (ПД) е установяването на индивидуалните психологични различия в нормата и патологията. Най-важният елемент от психологическата диагностика е да се установи във всеки отделен случай защо тези прояви се срещат в поведението на субекта, какви са техните причини и последствия. С обогатяването на психологическите познания, етиологичният елемент в PD вероятно няма да бъде толкова значим, колкото е в момента, поне в настоящата практическа работа. Днес, като правило, след като е установил определени индивидуални психологически характеристики с помощта на психодиагностиката, изследователят е лишен от възможността да посочи техните причини, място в структурата на личността.
Това ниво на диагностика на L.S.
Виготски го нарича симптоматично (или емпирично). Тази диагноза е ограничена до установяване на определени характеристики или симптоми, въз основа на които директно се изграждат практически изводи. Л. С. Виготски отбелязва, че тази диагноза всъщност не е научна, тъй като установяването на симптоми никога не води автоматично до диагноза. Тук работата на психолога може напълно да бъде заменена от машинна обработка на данни.
Втората стъпка в развитието на психологическата диагноза е тиологичната диагноза, която отчита не само наличието на определени характеристики (симптоми), но и причинитетяхното възникване.
Най-високото ниво е типологична диагноза, която се състои в определяне на мястото и значението на получените данни в цялостна, динамична картина на човек. Според Л. С. Виготски диагнозата винаги трябва да има предвид сложната структура на личността.
По едно време Виготски не можеше да разчита на нито една развита концепция за структурата на личността, но въпреки това той подчерта, че именно такава структура трябва да бъде в основата на научно изградена психологическа диагноза. Що се отнася до научната прогноза за развитието, Виготски също може да изрази идеи само от най-общ план, но дори и сега те представляват значителен интерес. Като необходими качества на психологическата прогноза Виготски изтъква нейния разширен, диференциран характер, който има същата пълнота на съдържанието, както в диагнозата, и е разбит на отделни периоди, последователни възрастови етапи. Той смята, че е принципно възможно да се предскаже, въз основа на цялостно динамично изследване на детето, пътя и характера на детското развитие, но само ако са запазени всички условия за развитието на детето [38, стр. 320].
Впоследствие основните разяснения относно прогностичната стойност на диагностичните методи бяха изразени от Л. А. Венгер, който основателно подчерта, че „ако обучението играе водеща роля в умственото развитие, тогава е естествено, че значителна промяна в условията на учене може решително да повлияе на по-нататъшното развитие, да промени неговите показатели“ [33, p. 14] и следователно всякакви дългосрочни прогнози за развитие са неоправдани, а близките са оправдани само ако се основават на наистина значими и надеждни методи.
Психологическата прогноза е един от видовете психологическа помощ на клиент при общуванепсиходиагностична информация и резултати от психологическо изследване.
Под условно вариантна прогноза разбираме изграждането на три основни линии (варианти) за по-нататъшния ход на развитието на детето от набор от потенциално възможни. Тези възможности се определят в зависимост от изпълнението на ситуации от три вида: 1) ако неблагоприятните условия, които са причинили психологически затруднения на детето, продължават; 2) ако са премахнати, елиминирани или значително отслабени; 3) ако, напротив, се влошат.
С други думи, прогнозирайки по-нататъшното развитие на детето, ние не говорим за прогнозиране на недвусмислен резултат от това развитие (което трябва да бъде директно признато като фундаментално невъзможно), а за набора от възможните му варианти. Въз основа на условно вариантна прогноза, психологът получава възможност ясно да насочи родителите на детето по редица въпроси: 1) каква ще бъде най-вероятната картина на неговото развитие, в случай че не се предприемат мерки за психологическа помощ; 2) какво и как може да се направи, за да се отстрани или смекчи проблемът; 3) какви условия могат да изострят съществуващите трудности и следователно какво трябва да се избягва. Очевидно е, че третият компонент на прогнозата, т.е. информацията за уязвимите страни от развитието на детето и съответните рискови фактори, има по същество превантивна функция. Като цяло, условно вариантната прогноза има не само информационен, но и значителен мотивационен потенциал в работата на психолога с родителите на детето.
И накрая, „най-важната практическа част“ от индивидуалното консултиране, която придава смисъл на целия преглед, е разработването на мерки за психологическа помощ или, по терминологията на Виготски, психологическо и педагогическо задание [36]. Съвременната практическа психология има доста широк спектър отнабор от форми и средства за предоставяне на такава помощ - от отправяне на препоръки към родители или учители до провеждане на корекционно-развиваща, психотерапевтична работа с деца или тяхната дългосрочна психологическа подкрепа. Нека си припомним обаче две съществени опасности при подготовката на препоръките, които Виготски посочи навремето. Първият се състои в опити да се „върне“ на родителите или учителя, който им е приложил това, което психологът е получил от тях, вторият - в твърде абстрактни, неясни и следователно безсмислени съвети, стереотипен пример за който е формулата на „индивидуален подход“ към детето, ако не е придружено от конкретизация на начините за прилагане на такъв подход. Очевидно е обаче, че на настоящия етап от психологията на развитието до голяма степен е възможно да се измъкнем от такава „бедност“, като започнем реално движение към „разцвета на цялата медицинска педагогика“.