Работата с речниците като начин за повишаване културата на речта на учениците, Платформа за съдържание
Работата с речниците като начин за подобряване културата на речта на учениците
Федерален университет в Казан (Поволжието).
Докладът е посветен на организацията на работата с речниците в практическите занятия по дисциплината „Български език и речева култура”.
Статията е де гласувана за работата с лексиката и практическия клас в The Russian Lanquaqe and Speechulture.
Съвременното университетско образование включва не само подготовката на висококвалифициран специалист, но и конкурентоспособна личност с висока професионална култура, чийто също толкова важен компонент е културата на речта. Нивото на обща и речева култура на специалист до голяма степен се определя от това как той знае как да използва речници.
За съжаление съвременните студенти практически нямат лексикографска грамотност. Това говори за ниско ниво на речева култура и липса на умение да се позовават на лексикографски издания.
Затова в практическите занятия по български език и култура на речта ни се струва важно да формираме лексикографската култура на съвременните ученици. Способността за целенасочено използване на различни речници за изясняване, обяснение, сравнение, точен превод на думи е едно от важните умения на бъдещия специалист, тъй като без това е невъзможно да се овладее професионален речник, научна терминология, да се изучава всеки език (както роден, така и чужд).
Компетентностният подход в обучението по български език включва формиране на езикови, лингвистични, комуникативни и културни компетентности. Наред с тях някои съвременни изследвания посочват важносттаподчертаване на още една лексикографска компетентност - умението да се използват речници и да се извлича необходимата информация от тях. Тази компетентност предполага „осъзнаване на необходимостта от справка с речника за решаване на когнитивни и комуникативни задачи; способността да избирате правилния речник в зависимост от конкретни познавателни задачи; способността да се възприема текста на речника и да се извлича от него необходимата информация за думата” [Черняк 2002: 22]
Формирането на лексикографска компетентност е възможно в практическите занятия по български език и култура на речта, тъй като подобряването на културата на устната и писмената реч предвижда задължително използване на едноезични (езикови) речници, чийто обект на описание са езикови единици: думи, устойчиви съчетания, словоформи, морфеми и др. (за разлика от енциклопедичните речници). Думата като най-важната единица на езика, функционираща в речта, може да се характеризира в речника според различни параметри: по отношение на семантично съдържание, семантична структура, фразеологични връзки, съвместимост, граматически, словообразуващи, ортоепични, акцентологични свойства, стилистично оцветяване, честота и правилност на употреба. Както е известно, това обуславя съществуването на различни видове лингвистични речници.
Предложената система за работа с речници в класната стая по български език и култура на речта е търсена, тъй като именно умението за справяне с речника, което е необходимо в един или друг случай, ще позволи на учениците да се присъединят към богатството и красотата на българския език, да подобрят качеството на речта си.
Смятаме, че речниците трябва да заемат полагащото им се място във всички часове по български език и култура на словото. На първо място, това изглежда възможно при изучаване на нормитесъвременен български книжовен език.
Традиционно запознаването с нормативния аспект на културата на речта започва с ортоепични и акцентологични норми. Тяхното спазване е необходим знак за компетентна реч. Изясняването на книжовното произношение е възможно само в съвременните ортоепични речници, с които учениците се запознават в класната стая и се позовават на тях при изпълнение на практически задачи. Учениците използват речника за поясняване на произношението на мека или твърда съгласна в позиция пред е; произношение на определени групи съгласни; гласни e и o и др. Правилното поставяне на ударението е един от актуалните въпроси на съвременната речева култура. Речниците помагат на учениците да се убедят още веднъж в това. Използвайки ортоепични речници, речници за акценти, речници на трудностите на българския език, учениците съставят ортоепични и акцентологични минимуми, които всеки ученик трябва да знае за повишаване на речевата култура, намират примери, доказващи наличието на варианти в българската реч.
Позоваването на речниците на синоними, пароними, омоними и антоними допринася за подобряването на такива качества на речта като изразителност, богатство, точност, уместност. В речта на учениците има грешки, свързани с неправилно, неточно използване на синоними, пароними. Запознаването със синонимния ред, с нюансите на значението на синонимите и условията за тяхното използване, както и с комбинираните характеристики на паронимите ни позволява да предотвратим и преодолеем подобни грешки. Студентите не винаги правят разлика между такива пароними катопредставяне - предоставяне, подпис - рисуване, невеж - невеж, облечен - обличане и т.н.Затова се обръща специално внимание на работата с речници на пароними и използването на пароними.
Примери като "възпоменателен сувенир",„ценоразпис“, „свободно място“ и т.н. не винаги се възприемат от студентите като погрешни, като нарушение на лексикалната норма. Речниците на чуждите думи, които днес са един от най-разпространените видове лексикографски издания, помагат да се разбере плеоназмът като излишък на речта. Поради значителното разширяване на мястото на заемките в българския език през последното десетилетие нуждата от подобни речници нарасна драстично. По правило съвременните речници на чужди думи съчетават характеристиките на обяснителни и етимологични речници.
Когато използвате фразеологични единици, трябва да помните за техния компонентен състав, стилистични и семантични характеристики. Във всеки език има фразеологични единици, те са съсирек от националната култура. За да се избегнат неточности при използването на фразеологични единици, учениците се запознават с известни фразеологични речници. Работейки по двойки, учениците изписват фразеологични единици с думитеезик, дума, реч, глава, нос, ръка, крак и др.; намират синонимни, антонимни двойки; стилистично оцветени и неутрални примери.
За подобряване на нивото на грамотност са полезни правописни речници, ръководства за правопис и пунктуация. Практиката показва, че учениците се затрудняват от такива раздели на българския правопис като непрекъснат, дефисен, разделен правопис; една и две букви n; главна или малка буква; използването на мек знак и т.н. В тази връзка всеки ученик съставя правописен минимум от думи, фрази, афоризми, който след това се обсъжда в клас.
Очевидно е, че лексикографската култура не може да бъде възпитана за кратко време, това е усърдна работа през целия живот. В часовете по български език и култура на словото обаче е възможно формиранетоучениците на способността да избират правилното лексикографско издание, да възприемат текста на речника и да извличат необходимата информация за думата от него, да сравняват речниците, да използват речника като източник на „уникално хранилище на опит, натрупан от предишни поколения, като свързваща нишка между различни епохи“ [Козирев 2004: 9]
Лексикография на Козирев: Ръководство за университети /, .- M .: Drofa, 200s.
Български език и култура на речта: Учебник за ВУЗ / ред.-М.: Висш. Училище; SPb .: Издателство на Руския държавен педагогически университет им. , 2002 - 509s.
Българска: Енциклопедия / ред. Ю.Н. Караулова.-М.: Голяма българска енциклопедия, 200с.
Зулфия Фирдинатовна Юсупова д-р. пед. науки, доцент