радиоприемно оборудване
За да се предаде звукова информация на дълги разстояния, тя първо се преобразува с помощта на микрофон в електрически вибрации със звукова честота. Тъй като нискочестотните трептения не могат да се разпространяват независимо във въздуха, за предаването им се използват радиовълни. Радиовълните са високочестотни (повече от 100 kHz) електромагнитни трептения, които могат да пренасят енергия в етера със скорост на светлината - 300 000 km / s.
За предаване на информация, електрическите вибрации, получени от микрофона, се добавят по електронен път с високочестотни вибрации. Този процес се нарича модулация. В зависимост от това какви параметри на високочестотни и нискочестотни трептения се добавят, модулацията може да бъде амплитудна (AM) или честотна (FM - Frequency Modulation). Модулираните трептения, оставащи високочестотни, се излъчват от антената във въздуха, превръщайки се в радиовълни. С помощта на радиоприемници тази информация се улавя, усилва и възпроизвежда.
Източникът на високочестотни трептения са мощни генератори, инсталирани на радиостанции. Всяка радиостанция излъчва сигнали на "своята" строго определена честота. Благодарение на това е възможно да изберете сигналите на желаната радиостанция от всички радиовълни.
Като се вземат предвид характеристиките на разпространение, целият диапазон на радиовълните обикновено се разделя на дълги, средни, къси и ултракъси вълни:
DV или LW (дълги вълни) - от 735 до 2000 m;
CB или MW (средна вълна) - от 187 до 571 m;
KB или SW (къси вълни) - от 25 до 75 m;
VHF или FM (Frequency Modulation) - от 65,8 до 108 MHz.
VHF и FM са различни обозначения за една и съща радиочестотна лента. Исторически, VHF се разбира като обхват, на който вътрешнитерадиостанции (65-75 MHz), а FM - обхватът на чуждестранните радиостанции (87-108 MHz).
За предавания на LW, MW и HF се използва амплитудна модулация, на FM - честотна модулация. Понякога скалите на вносните радиостанции имат два диапазона: AM, който включва дълги, средни и къси вълни, и FM с ултракъси вълни. Отличителна черта на AM радиопредаванията е, че те могат да пътуват на стотици или дори хиляди километри от предаващата радиостанция, но са обект на радиосмущения. Диапазонът на възпроизводимите звукови честоти на тези вълнови диапазони не надхвърля 30-6300 Hz, т.е. не е достатъчен за висококачествено възпроизвеждане на музика. В FM лентата честотната лента е много по-широка (30-15000 Hz), но радиусът на тяхното разпространение не надвишава границите на видимост на антената на телевизионния център (15-30 km).
Директното приемане и възпроизвеждане на радиопредавания се осъществява от радиоприемник. Радиоприемникът е електронно устройство, което може да се използва за изолиране на сигналите на желаната радиостанция от различни радиосигнали, "премахване" от тях на нискочестотни електрически вибрации, които носят звукова информация, и преобразуването им в звукови вибрации.
Функцията за приемане на сигнали от радиостанцията се осъществява от антената. Антените могат да бъдат вътрешни, телескопични (прибиращи се) и външни под формата на меден кабел с различна дължина. Радиовълните, преминавайки през антенния проводник, възбуждат в него високочестотни електрически трептения.
Изборът на сигнала на приетата радиостанция от различни други сигнали се извършва от селективно устройство, базирано на електрически филтри. Най-простият електрически филтър е затворена верига, състояща се от индуктор и кондензатор. В зависимост от капацитета на кондензатора ииндуктивността на бобината, тя може да пропуска през себе си електрически вибрации с различни честоти.
Същността на избора на сигналите на желаната радиостанция е да настроите електрическия филтър към честотата на приеманата радиостанция. Електрическите филтри могат да бъдат пасивни (регулируеми) и активни с високочестотен главен осцилатор.
Пасивният филтър се състои от набор от индуктори и променлив кондензатор, които му позволяват да бъде настроен да резонира с честотата на приеманата радиостанция. Чрез превключване на индукторите те превключват обхватите на приеманите радиовълни (LW, MW, HF и VHF), а чрез плавна промяна на капацитета на кондензатора с копчето за радио настройка постигат приемане на желаната радиостанция във всеки диапазон. Радиоприемниците с този метод на настройка се наричат аналогови.
Активните филтри използват цифрови честотни синтезатори. С помощта на специални схеми синтезаторът може да настрои филтъра на честотата на вълната на всяка радиостанция. Стойностите на тези честоти се отразяват цифрово на дисплея и могат да се съхраняват в клетките на блока памет. Радиоприемниците с честотен синтезатор се наричат цифрови. За да осигурите приемането на сигналите на желаната радиостанция, достатъчно е да натиснете бутона или да използвате метода за сканиране, за да посочите нейната честота.
Приетите модулирани сигнали на радиостанцията с помощта на детектор се преобразуват в нискочестотни трептения, които носят звукова информация. На последния етап нискочестотният сигнал се усилва до необходимата мощност и се преобразува в звукови вибрации с помощта на високоговорител.
Основните параметри на радиоприемниците включват: чувствителност, селективност, честотна лента за възпроизвеждане на звука, консумация на енергия, изходна мощност и др.
Определя се чувствителността на приемникаминималното напрежение на сигнала (в µV), при което приемникът осигурява дадена изходна мощност. Чувствителността на радиоприемниците от най-високата група на сложност се нормализира за VHF диапазона не повече от 50 μV, а за втората група на сложност - не повече от 275 μV. Колкото по-висока е чувствителността, толкова по-отдалечена и по-малко мощна е радиостанцията в състояние да приеме радиото.
Селективността на радиоприемника характеризира способността му да потиска смущенията и сигналите от други радиостанции. Селективност, изразена в децибели. Радиоприемниците със селективност над 70 dB принадлежат към групата с най-висока сложност. Използването на цифрови системи в радиоразпръскването и цифрови синтезатори в оборудването направи възможно цифровото управление на честотата на настройка с помощта на микропроцесор. Заедно с това стана възможно да се съхраняват честотните стойности на получените станции в блока с памет на приемника.
Модерното радио има нови функции:
• управление чрез менюто, изведено на дисплея на приемника;
• автоматично възпроизвеждане на дисплея по азбучен ред на имената на всички станции от паметта на тунера;
• Сортирайте станциите според специфични критерии, като сила на сигнала, азбучен ред, честота, код на държавата и тип програма.
Наличието на функцията за сканиране ви позволява да слушате сигналите на всяка станция за няколко секунди и да изберете желаната.
RDS (Radio Data System) функция - радиотекст. Заедно с основната програма в съвременните системи за излъчване се реализира възможността за предаване на текстова информация за програмни ръководства, метеорологични условия към дисплея на сигнала. RDS приемникът има няколко типични характеристики:
AF (Alternative Frequencies) - алтернативни честоти;
ST (clock time) - точно време;
PS - име на станцията;
RT (Program Type) - показване на текстова информация: име на станция и тип програма, например "Новини" или "Спорт" и др.
Функция TA (Traffic Announcement). Тази функция може да прекъсне възпроизвеждането на CD, ако се получат местни съобщения за трафика. Може да включи радиото, ако е изключено.
Наличието на електронен часовник създава допълнително удобство. Устройството може да се включва в предварително зададен час и по този начин да се използва като будилник. По-важни са програмируемите часовници, които ви позволяват да включвате и изключвате радиото в определен час по зададена програма.
Течнокристалният дисплей е малък екран, който показва необходимата информация за режима на работа на машината. За радиоприемник това е честотата на приеманата радиостанция, нейното име, сила на звука в произволни единици и др.
Класификация и асортимент на радиоприемници. Радиоприемниците включват тунери, приемници, радиоприемници.
Тунер - устройство за приемане и преобразуване на радиосигнали в аудио сигнали. Няма усилвател на аудиосигнала и озвучителна система.
• в зависимост от изпълнението - стационарни и преносими;
• по електроакустични параметри — в три групи по трудност: 0 (най-висока), 1-ва и 2-ра;
• според броя на приеманите честотни ленти — всевълнови, едно- и двулентови;
• по източник на захранване — за приемници, захранвани от мрежата, с универсално и автономно захранване;
• по характер на звука - на монофонични и стереофонични;
• според принципа на настройка - на аналогова (с плавна настройка по скала) и цифрова (с поетапна настройка чрезцифров честотен синтезатор).
Асортимент от радиостанции. Стационарните радиостанции са предназначени за мрежово захранване, имат впечатляваща маса (повече от 5 кг) и габаритни размери. Нямат дръжка за носене. Най-често стационарните радиостанции имат блоково-модулно оформление, което включва тунер, усилвател и система от високоговорители.
Стационарните високочувствителни радиостанции с всички вълни са много търсени в населени места, отдалечени от големите градове, където няма VHF излъчване. Излъчването в VHF обхвата е с високо качество на звука, но на много места в България, включително в централната й част, този обхват е безполезен, тъй като обхватът на разпространение на сигнала на VHF рядко надвишава 30 км от ретранслатора.
Преносимият радиоприемник е устройство с независимо или универсално захранване, предназначено за работа при носене, с тегло от 200 до 600 g и съответни размери. Цифровите тунери имат по-добра чувствителност и селективност от аналоговите тунери. Добрата селективност е особено важна в големите градове, където в VHF обхвата работят голям брой мощни радиостанции, чиито честоти са в непосредствена близост.
Радиоприемникът може да бъде изцяло вълнов или само с един VHF обхват. Повечето от тях имат "западен" FM поддиапазон (87-108 MHz) в стерео звук. За регионите на България е особено важно, че тунерът има разширен УКВ обхват от 65 до 108 MHz, който включва и "българския" УКВ Стерео Плюс поддиапазон, който позволява възпроизвеждане на радиопредавания в стерео звук.
За цифровия тунер важен параметър е броят на клетките с памет, разпределени за съхраняване на честотите на радиостанциите.