Районен съд Аскиз - Решение

В името на България

16 май 2012 г. стр. Askiz

Аскизски районен съд на Република Хакасия

В състав: председател Адиякова Н.П.,

при секретар Чебодаева Г.О.,

разгледа в открито съдебно заседание гражданско дело по иск Василеца А.Г.Н. на Ролгайзер А.А. , АД "Мобилни ТелеСистеми" относно признаването на конструкцията за неразрешен строеж и задължението да я разруши за своя сметка,

Василец А.Н. заведе дело срещу Ролгайзер А.А. относно разпознаването на конструкцията - кулата на клетъчния ретранслатор, издигната в , на територията на сградата на универсалния магазин, собственост на ответника Ролгайзеру А.А. неразрешен строеж и задължението за своя сметка да разруши посочения строеж, като сочи, че спорният строеж е изграден от ответника при липса на разрешителни в нарушение на строителните норми, с което е нарушено правото на ищеца на безопасна и здравословна околна среда.

Представители на ищеца по устна молба Chebodaev A.T., Sagalakov E.C. поддържа исковата молба, моли строежа да бъде признат за самоустроен и да се задължи ответника да събори неразрешения строеж.

ответникът Ролгайзер А.А. Не съм съгласен с иска, съдът обясни, че е собственик на земята в . ДД.ММ.ГГГГ между него и МТС OJSC е сключено споразумение за предоставяне на правото за поставяне на антенно-мачтова конструкция и контейнер с контролна зала за разполагане на оборудване за базова станция. Тази сграда не е обект на капитално строителство и обект на недвижими имоти, тъй като нейният дизайн и начин на закрепване позволяват, ако е необходимо, демонтиране и преместване, без да причиняват непропорционални щети.

Представителят на Rolgaiser A.A. по устна молба на Аникина Х.В.подкрепи становището на принципала си, поиска да отхвърли иска, добави към съда, че спорната сграда не е обект на капитално строителство. В допълнение, санитарно-епидемиологичното заключение потвърждава безопасността на спорното комуникационно съоръжение, съответствие с всички условия на SanPiN. Той смята, че конструкцията не е неразрешена конструкция, следователно не изисква разрешение за строеж.

Със съдебно решение ДД.ММ.ГГГГ OJSC Mobile TeleSystems е привлечено като съответник.

След като изслуша лицата, участващи в процеса, след като провери материалите по делото,съдът стига до следното.

Съгласно част 2 на чл. 36 от Конституцията на Република България притежаването, ползването и разпореждането със земя се извършват свободно от техните собственици, ако това не нарушава правата и законните интереси на други лица. Подобна разпоредба съдържа и чл. 209 GK.

В съответствие с параграф 2 на член 209 от Гражданския кодекс на България собственикът има право по свое усмотрение да предприема всякакви действия по отношение на своята собственост, които не противоречат на закона и други правни актове и не нарушават правата и защитените от закона интереси на други лица, включително да отчужди имуществото си в собственост на други лица, да им прехвърли, като остава собственик, правата на владение, използване и разпореждане с имущество, да залага имущество и да го обременява по други начини , изхвърлете го по друг начин.

В съответствие с параграфи 1 и 2 на член 222 от Гражданския кодекс на България, неразрешено строителство е жилищна сграда, друга сграда, постройка или друг недвижим имот, създаден върху поземлен имот, който не е разпределен за тези цели по начина, предвиден в закона и други правни актове, или създаден без получаване на необходимите разрешения за това или със значително нарушение на градоустройствените и строителните нормии правила. Лице, извършило неразрешено строителство, не придобива право на собственост върху него. Няма право да се разпорежда със сградата – да продава, дарява, отдава под наем, да извършва други сделки.

Неразрешеното строителство подлежи на разрушаване от лицето, което го е извършило, или за негова сметка, с изключение на случаите, предвидени в параграф 3 от този член.

По силата на част 1 на член 130 от Гражданския кодекс на България недвижимите вещи (недвижими имоти, недвижими имоти) включват земя, земя и всичко, което е здраво свързано със земята, т.е. обекти, които не могат да бъдат преместени без непропорционално увреждане на предназначението им, включително сгради, конструкции, обекти на незавършено строителство.

В съдебно заседание се установи, че ищецът Василец А.Г.Н. и подсъдимият Ролгайзер А.А. са собственици на съседни поземлени имоти.

На посочения парцел на OJSC Mobile TeleSystems е монтирана основа, върху която е монтирана базовата станция BTS -19-157 U, която представлява антенно-мачтова конструкция.

Изисквайки признаването на спорния обект за недвижим имот и разрушаването му, ищецът се позовава на нарушението от страна на ответника на MTS OJSC на санитарните и епидемиологичните норми, нарушаване на правото му, както и на членовете на семейството му, на благоприятна среда.

Според това заключение базовата станция отговаря на държавните санитарни и епидемиологични правила и разпоредби, а именно SanPiN 2.1 8/2.DD.MM.YYYY-03, „Хигиенни изисквания за разполагане и експлоатация на наземни мобилни радиокомуникации“, SanPiN 2.1.8/2.DD.MM.YYYY-03 „Хигиенни изисквания за разполагане и експлоатация на предавателни радиосъоръжения“.

При положение, че това заключение е издадено от компетентния орган, съдът няма основание да се съмнява в тяхната правилност. Всякаквиобективни доказателства, опровергаващи този извод, не са представени пред съда от ищеца в нарушение на чл.56 от ГПК.

Поставянето на клетъчни базови станции се регулира от SanPiN 2.1.8/2.DD.MM.YYYY-03 „Хигиенни изисквания за разполагане и експлоатация на предавателни радиотехнически съоръжения (PRTO)“, SanPiN 2.1.8/2.DD.MM.YYYY-03 „Хигиенни изисквания за разполагане и експлоатация на наземни мобилни радиокомуникации“, които са разработени в съответствие с Федералния закон на DD.M M. ГГГГ № 52-FZ „За санитарното и епидемиологичното благополучие на населението“ и Наредбата за държавното санитарно и епидемиологично регулиране, одобрена с Постановление на правителството на България от DD.MM.YYYY No.

Изискванията на санитарните правила са насочени към предотвратяване на неблагоприятното въздействие върху човешкото здраве на електромагнитните полета (ЕМП), предавани от базови и мобилни станции на наземни мобилни радиокомуникации.

В съответствие с параграф 3.16 от SanPiN 2.1.8/2.DD.MM.YYYY-03 „Хигиенни изисквания за разполагане и експлоатация на предавателни радиосъоръжения“ се препоръчва поставянето на PRTO антени на отделни опори и мачти. Разрешено е да се поставят предавателни антени на покривите на жилищни, обществени и други сгради и на други места, при спазване на условията на параграфи 3.3, 3.4, 3.14, 3.15 от SanPiN 2.1.8/2.DD.MM.YYYY-03. Поставянето само на приемни антени не е ограничено и не изисква получаване на санитарни и епидемиологични заключения.

Като се има предвид, че местоположението на базовата станция отговаря на санитарно-епидемиологичните изисквания, съдът няма основания да твърди, че спорната базова станция нарушава санитарно-епидемиологичните стандарти и също така влияе неблагоприятно на човешкото здраве.

разпитан ввещо лице ПЪЛНОТО ИМЕ10 обяснява, че е участвал в огледа на спорния обект. Този обект отговаря на изискванията, съдържащи се в SanPiN и представената работна документация. Фундаментът е от преносими стоманобетонни блокове, поради намеса в конструкцията не беше възможно да се определи дълбочината. Всички отговори на въпросите са дадени в писмено становище.

По силата на разпоредбите на член 51, части 1, 2 от Градоустройствения кодекс на България, строителството, реконструкцията на обекти на капитално строителство, както и техният основен ремонт, ако по време на изпълнението му са засегнати структурните и други характеристики на надеждността и безопасността на такива обекти, се извършва въз основа на разрешение за строеж, с изключение на случаите, предвидени в този член. Разрешението за строеж е документ, потвърждаващ съответствието на проектната документация с изискванията на градоустройствения план на поземления имот и даващ право на предприемача да извършва строителство, реконструкция на съоръжения за капитално строителство, както и техния основен ремонт, с изключение на случаите, предвидени в този кодекс.

Обектите на капиталното строителство, параграф 10 от член 1 от Градоустройствения кодекс на България, включват сгради, конструкции, конструкции, обекти, чието строителство не е завършено, с изключение на временни сгради, павилиони, навеси и други подобни конструкции.

В съответствие с параграф 3 на част 1 на член 48.1 от Градоустройствения кодекс на България линейно-кабелните съобщителни съоръжения и съобщителните съоръжения, определени в съответствие със законодателството на България, се класифицират като особено опасни и технически сложни съоръжения.

Съгласно параграф 5.4 от Правилата за въвеждане в експлоатация на комуникационни съоръжения (Приложение А), одобрениСъс заповед на Министерството на съобщенията от ДД.ММ.ГГГГ N 113, регистрирана от Министерство на правосъдието на България ДД.ММ.ГГГГ N 3804, базовите станции са класифицирани като структури. Комуникационната конструкция се разбира като набор от средства, линии и комуникационни мрежи, използвани за изпълнение на технологично завършени функции в процеса на предоставяне на комуникационни услуги. Въвеждането в експлоатация на комуникационно съоръжение включва: приемане на съоръжението от приемателни комисии, съставяне на приемо-предавателен акт; издаване от органа на Gossvyaznadzor на разрешение за експлоатация на комуникационно съоръжение (клаузи 2, 3.5 от Правилата).

Параграфи 6 и 27 на член 2 от Федералния закон от DD.MM.YYYY N 126-FZ „За комуникациите“ дават тълкуване на понятията линейно-кабелно комуникационно съоръжение и комуникационно съоръжение. Линейно-кабелни комуникационни съоръжения са телекомуникационни съоръжения и други съоръжения на инженерната инфраструктура, създадени или пригодени за полагане на комуникационни кабели; под комуникационни съоръжения - обекти на инженерна инфраструктура, включително сгради, конструкции, създадени или пригодени за настаняване на комуникационни съоръжения и комуникационни кабели.

Обектът, издигнат от ответника, е базова станция на клетъчна комуникационна система, която представлява метална конструкция за монтиране върху нея на комплект антенно оборудване за клетъчна комуникационна базова станция, монтирана от болтови профили, върху специално издигната за нея основа, изработена от преносими стоманобетонни блокове с монтажни контури, с размери 1,5x1,5 m, височина 1,5 m, превишението на блоковете над земята е 0,5 м.

Като има предвид, че това експертно заключение отговаря на изискванията на член 86, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация, тъй като е ясно, пълно, обективно, определено, без противоречия, съдържа подробно описание на изследването, направените в резултат на него заключения и отговори на въпросите, поставени от съда, съдътприеме като доказателство. Няма основания за съмнение в нейната коректност и в безпристрастността и обективността на експертите от RFTSSE.

Няма причина да се смята, че тази базова станция за клетъчна комуникация принадлежи към особено опасни, технически сложни комуникационни съоръжения, контролирани от държавния строителен надзор на Ростехнадзор.

Член 48.1 от Градоустройствения кодекс на България предвижда, че особено опасни и технически сложни обекти включват: линейно-кабелни съобщителни съоръжения и съобщителни съоръжения, определени в съответствие със законодателството на Република България.

В съответствие с параграф 14.1 на член 2 от Федералния закон „За съобщенията“ № 126-FZ от ДД.ММ.ГГГГ, особено опасни, технически сложни комуникационни съоръжения включват комуникационни съоръжения, чиято проектна документация предвижда такива характеристики като височина от седемдесет и пет до сто метра и (или) задълбочаване на подземната част (изцяло или частично) под планираното ниво на земята от пет до десет метра.

По този начин разполагането на базовата станция за клетъчни комуникации отговаря на изискванията за това, нарушения на правата на ищеца от поставянето на тази станция не са установени и следователно исковете на ПЪЛНОТО ИМЕ2 не подлежат на удовлетворение.

При условията на състезателния процес ищецът не предостави на съда надеждни доказателства, потвърждаващи, че действията на ответниците нарушават правото на собственост на ищеца по отношение на поземления парцел, както и доказателства, сочещи влошаването на здравето на ищеца във връзка с местоположението на антенно-мачтовата конструкция и излагането на ищеца на електромагнитно излъчване.

Самостоятелно основание за отказ на иск за разрушаване на спорен строеж е обстоятелството, че в подкрепа на предявения иск ищецът се позовава наЧлен 222 от Гражданския кодекс на Руската федерация, същността на исковете, представени от ищеца, свидетелства за избора на такъв имуществен метод на защита като отрицателен иск, регламентиран от чл. 304 от Гражданския кодекс на Руската федерация.

В съответствие с чл. 304 от Гражданския кодекс на България собственикът може да иска отстраняване на нарушения на правата му, дори ако тези нарушения не са свързани с лишаване от владение.

В същото време е необходимо да се вземе предвид, че отрицателният иск подлежи на удовлетворяване, при условие че собственикът (или друг субект на реални правоотношения) докаже факта на нарушаване на принадлежащите му права да използва и (или) да се разпорежда с имущество от трето лице.

Съгласно правната позиция, изложена в параграф 45 от Постановление на Пленума на Върховния съд на България №, Пленум на Върховния арбитражен съд на България № дд.ММ.ГГГГ „По някои въпроси, възникващи в съдебната практика при разрешаване на спорове, свързани със защитата на правата на собственост и други имуществени права“ по силата на членове 304,305 от Гражданския кодекс на България, искът за отстраняване на нарушения на права не свързани с лишаване от владение, подлежи на удовлетворение, ако ищецът докаже, че е собственик или лице, което владее имота на основание, предвидено в закон или договор, и че действията на ответника, несвързани с лишаването от владение, нарушават неговото право на собственост или законно владение.

Такива доказателства не са представени пред съда от ищеца.

Ръководейки се от членове 194-198 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация, съдът

Решението може да се обжалва пред Върховния съд на РК в едномесечен срок от датата на приемането му в окончателен вид чрез Аскизския районен съд.

Мотивираното решение е постановено и подписано на 21.05.2012г.