Размисли за живота в Краснодарския край (1)
Изминаха почти шест години, откакто съпругът ми и аз се преместихме от Санкт Петербург в малко селце. Е, това е като малко .... имаме около три хиляди души, но по стандартите на Краснодарския край това е просто малко село, а не село с население от десет хиляди и, не се страхувам от тази дума, развита инфраструктура. Имало едно време водех блог и безопасно го изоставих и така там, през първата година от живота си, написах плюсовете и минусите на живота в Краснодарския край. Сега мнението се промени малко, за което бих искал да говоря.
Наскоро си купихме кола в Краснодар и попаднахме на много мили и свестни хора - млада двойка, която, като видя, че сме се измъкнали от другия край на картата на нашия регион и сме пропилели целия ден с документите, ни покани в къщата, нахрани, напои, остави ни да си починем. И така, по време на разговора те внимателно попитаха откъде сме, защото нашият диалект явно не е местен. Честно признахме, че сме от Санкт Петербург, но сега живеем в района на Апшерон. След това, въздишайки замечтано, те казаха буквално следното: „Е, нали знаете, че ако има рай на света, това е Краснодарският край, но трябва да отидете в Санкт Петербург поне веднъж в живота си.“ Бяхме много доволни, защото обичаме нашия град. Но какво всъщност правя.
Кубанците много обичат земята си и наистина не разбират защо трябва да ходят в "чужди страни" или в други градове. Вярват, че няма по-хубава земя – искаш море, искаш планини, искаш степи и гори. И това се прожектира във всяко село, може да се види дори по местната телевизия, която страшно прилича на телевизията от съветско време. Веднъж, късно през нощта, съпругът ми, поради безсъние, слушаше изпълнението на казашкия хор и на следващата сутрин беше в пълен шок. Той изслуша думите, които го шокираха, каза, че тези песни трябва да бъдат преведени наАнглийски и шоу "Там", тогава те никога няма да обърнат гръб на българска земя. Песните са много силни, а да си казак тук е много честно, дори местният арменски таксиметров шофьор някак стана казак, с което много се гордее и го разказва всеки път.
Можете също така да кажете, че в Кубан живеят много трудолюбиви хора, въпреки че са също толкова хитри, което е обезкуражаващо. Самите те наричат своята хитрост и хитрост „мъдрост” и смятат, че ние седим и не забелязваме калните им схеми. Калните схеми се предлагат самоотвержено и интересно, все ще се намери някой да се води от тях, честно казано и нас ни хванаха няколко пъти, бяхме запленени от магията на убеждаването, те са специалисти в това. Тук също е много развито „ухажването“, тоест за всяка глупост се търсят познати, чрез които да се направи нещо, дори и най-обикновеното. Това не дава никакви предпочитания, но се спазва същият стил на сватосване. Например, Олга инсталира прозорци с двоен стъклопакет за себе си и нейната приятелка Нина ги инсталира, защото Олга ги инсталира и сега тя ме посъветва, аз също ги инсталирах и сега съм във веригата от препоръки и го препоръчвам сам, въпреки че прозорците са като прозорци, има много компании и всичко е точно същото. И никой няма да се качи в тази верига за нищо на света, въпреки факта, че всички прозорци на други компании са от същата фабрика. Единственото нещо, което ми направи впечатление за дограмата е, че монтажниците винаги са трезви и говорят много учтиво.
Това е пример от ежедневието, но важи за абсолютно всичко, основното е, че се отнася до намирането на работа. Така всичко е много пренаселено, което дразни много хора, които са се преместили. Целият този набор се нарича - кубаноиди. Познавам семейства, които не понасяха местния колорит, а и на нас не ни е лесно. Спасява ни фактът, че по някакво чудо селото ни бързо се заселва от заселници. Има много от тях, така че комуникация за всеки вкус. И това е първият огроменплюс това е нашето село и няколко съседни - има много като нас наблизо. Но като цяло мисля, че е голям минус, че е трудно за тези, които са се преместили, да свикнат с местния манталитет, особено ако работите с тях.
Ще пиша за другите плюсове и минуси следващия път)