Развитие и формиране на федералната служба за съдебни изпълнители в предреволюционния период
Вагапова Лена Хайдаровна, студентка 2-ра година на Юридическия факултет
Институт Сибай (клон) на Башкирския държавен университет, [email protected]
Бадамшин Салават Курбангалеевич, старши преподавател, катедра по гражданско право и процес, Сибайски институт (клон) на Башкирския държавен университет, Сибай
Развитие и формиране на федералната служба за съдебни изпълнители
в предреволюционния период.
Анотация Статията е посветена на историята на формирането на федералната служба на съдебния изпълнител от раждането на тази институция до революцията. Проучването на института на съдебните изпълнители е необходимо за ясното разбиране на тяхната необходимост от изпълнението на съдебни актове и актове на други държавни органи.Ключови думи: федерална служба за съдебни изпълнители, изпълнително производство, принудително изпълнение, събирач, длъжник.
Развитието на Федералната служба за съдебни изпълнители в България е една от основните задачи, засягащи осъществяването на съдебната реформа, усъвършенстването на законодателството, развитието на българската икономика. В България се приемат нови законодателни актове, които създават основа за нови икономически отношения. Създаването на голям брой нормативни актове обаче няма смисъл, ако те не се прилагат от юридически лица (неспазване на закона), физически и юридически лица. Законодателните актове, които не са снабдени с възможност за принудително изпълнение, губят своето значение, тяхната цел е да рационализират правните отношения в обществото.Изпълнението на съдебните актове е най-важната област на правната практика, отразяваща ефективността на целия механизъм на правно регулиране и способността на правото да влияе върху мотивацията и поведението на човека. Право, което не се изразява в действията на неговите субекти, макар и потвърденосъдебен или друг акт на органите на гражданската юрисдикция, не съществува, което отразява ненормалността на такова фактическо положение [1].
началото на ХХ век. коренно променя правния статут и процесуалното положение на съдебния изпълнител, за разлика от съдебните изпълнители XIII
17-ти век Както правилно отбелязва В. В. Захаров, „съдия-изпълнителят става носител на държавната власт, а не представител на взискателя. Това се потвърждава напълно от естеството на отношенията между съдия-изпълнител и синдика, които по никакъв начин не могат да бъдат квалифицирани като представителство. Съдебният изпълнител извърши изпълнението на решението в полза на взискателя от името на държавата. Взискателят не е пречил на дейността на съдебния изпълнител. Той трябваше само да посочи имуществото и местожителството на длъжника. Като орган на съдебната власт съдебният изпълнител трябваше да защитава интересите не само на взискателя, но и на длъжника.” [6] Така правната уредба на формирането и развитието на институцията на съдебните изпълнители се осъществява с редица правни актове, чийто произход се отнася до древната българска държава. Първоначално на съдебните изпълнители е възложена ролята само на помощни длъжностни лица при изпълнението на съдебните решения. В началото на ХХ век институцията на съдебните изпълнители се превръща в неразделна структурна единица на съда със специални правомощия и задачи.
Връзки към източници 1) Федерален закон № 229ФЗ „За изпълнителното производство” 2) Сборници с правни норми на древната българска държава: Българска правда, Съдебник от 1497 г. 3) Съборен кодекс от 1648 г. 4) Указ от 24 май 1700 г. „За изпращане на войници от дворцовата гвардия за откриване и представяне на обвиняемите на присъдата и за събиране на мито и искове ffs от тях” 5) Законодателни актове от 1864 г.: „Учр.съдебни решения”, „Харт за наказания, наложени от мирови съдии”, „Харт за наказателно производство”, „Харт за гражданско производство”.6) Vstavskaya I.M., S.A. Изпълнително производство7) Голубев В.М. Очерци по история на съдебните изпълнители в България. M. ShieldM 2007 168 стр. 8) Гуреев V.A., Gushchin V.V. Изпълнителна продукция. Москва - Эксмо 2009.352с.9) Историческа справка на сайта на ФССП на България.10) Мурзабулатов У.М. Развитието на съдебната система в България и концептуални пропуски в законодателството по изпълнителното производство.11) Новицки И.Б. Римско право М: ТЕИС, 2002. -310с.12) Захаров Владимир Викторович. „Институт на приставите в дореволюционна България 1864-1917 г.“. Теза.