Реч "Трудности в обучението на подрастващите и начини за преодоляването им"
Трудности в обучението на тийнейджъри и начини за преодоляването им
Трудностите при отглеждането на тийнейджър, неспазването на нормите и правилата, установени в обществото, в науката се разглеждат чрез явление, нареченоотклонение.
Отклонението в поведението -девиантното поведение- следователно е естествено условие за развитието на човек, живота на цялото общество.
Нормалното поведениена тийнейджър предполага неговото взаимодействие с микрообществото, адекватно отговарящо на нуждите и възможностите за неговото развитие и социализация. Ако средата на детето е в състояние да реагира своевременно и адекватно на определени характеристики на подрастващия, тогава неговото поведение винаги (или почти винаги) ще бъде нормално.
Следователнодевиантното поведениеможе да се характеризира като взаимодействие на дете с микрообщество, което нарушава неговото развитие и социализация поради липсата на адекватно отчитане от средата на характеристиките на неговата индивидуалност и се проявява в поведенческо противопоставяне на установените морални и правни социални норми.
Отклоненията включватдевиантно, престъпно ипрестъпноповедение.
Тоест този тип поведение може да се нарече антидисциплинарен.
Класификация на видовете девиантно поведение
В зависимост от начините на взаимодействие с реалността и нарушаване на определени норми на обществото девиантното поведение се разделя на 5 основни вида:
въз основа на суперсили.
Патохарактерологичният типдевиантно поведение се дължи на патологични промени в характера, които са се образували в процеса на възпитание, те включват така наречените личностни разстройства (психопатия) и явни или изразени акцентуации на характера.
Към патохарактерологичниотклоненията включват невротични разстройства и развитие на личността - патологични форми на поведение и реакция, формулирани в процеса на неврогенеза на базата на невротични симптоми и синдроми.
Психопатологичният типдевиантно поведение се основава на психопатологични симптоми и синдроми, които са прояви на тези
Делинквентен типдевиантно поведение - девиантно поведение в неговите крайни прояви, представляващо наказателно наказуемо деяние. Разликата между престъпното и престъпното поведение се състои в тежестта на престъпленията, тежестта на тяхната антисоциална природа.
Пристрастяващ типдевиантно поведение е един от видовете девиантно поведение с формирането на желание за бягство от реалността чрез изкуствена промяна на психическото състояние чрез приемане на определени вещества или чрез постоянно фиксиране на вниманието върху определени видове дейност с цел развитие и поддържане на интензивни емоции.
Използвайки „теорията на етикета“ на Г. Бекер, се предлага да се отделят две
Основата за оценка на девиантното поведение на човек е анализът на връзката му с реалността, тъй като основният принцип на нормата - адаптивността, идва от адаптацията по отношение на нещо и някого, т.е. реалната среда на индивида.
Причини за девиантно поведение при тийнейджъри
Възможно е да се идентифицират основните фактори, които определят девиантното поведение на непълнолетните.
Биологични причини за девиантно поведение
Органични увреждания на мозъка, дължащи се на патология на бременността и раждането, наранявания при раждане, вътрематочни и ранни следродилни увреждания, интоксикации, мозъчни инфекции, травматични мозъчни наранявания;
Патология на нервната система;
Наследствена обремененост от психични и наркологични заболявания.
Генетични, които се предават по наследство. Това могат да бъдат психични разстройства, дефекти на слуха и зрението, телесни дефекти, увреждане на нервната система.
Психофизиологични, свързани с въздействието върху човешкото тяло на психофизиологичния стрес, конфликтни ситуации, химичния състав на околната среда;
Физиологични, включително речеви дефекти, външна непривлекателност, недостатъци на конституционния и соматичен склад на човек, които в повечето случаи предизвикват негативно отношение от страна на другите, което води до изкривяване на системата на междуличностните отношения на детето сред връстниците, екипа.
Психологически фактори,които включват наличието на психопатология на детето или акцентиране (прекомерно засилване) на определени черти на характера. Тези отклонения се изразяват в нервно-психични заболявания, психопатия, неврастения, гранични състояния, които повишават възбудимостта на нервната система и предизвикват неадекватни реакции на юношата.
Децата с изразена психопатия, която е отклонение от нормите на човешкото психично здраве, се нуждаят от помощта на психиатри.
Във всеки период от развитието на дететосе формират някоиумственикачества, черти на личността и характера.
Ако в семейството детето изпитва липса на родителска обич, любов, внимание, тогава отчуждението ще действа като защитен механизъм в този случай. Проявите на такова отчуждение могат да бъдат: невротични реакции, нарушена комуникация с другите, емоционална нестабилност и студенина, повишена уязвимост поради психични заболявания с изразен или граничен характер, изоставанеили умствена изостаналост, различни психични патологии.
Характерните юношески реакции, като отказ, протест, групиране, като правило са резултат от емоционално зависими, дисхармонични семейни отношения.
В случай на неформирана система от морални ценности на тийнейджър, сферата на неговите интереси започва да придобива предимно наемна, насилствена, паразитна или потребителска ориентация. Такива юноши се характеризират с инфантилизъм, примитивност в преценките и преобладаване на развлекателни интереси.
Социално-педагогическите факторисе изразяват в дефекти в училищното, семейното или общественото възпитание, които се основават на възрастово-половите и индивидуалните особености на развитието на децата, водещи до отклонения в ранната социализация на детето в детството с натрупване на негативен опит; в стадо от училищна неуспех на детето с прекъсване на връзките с училището (педагогическа занемареност), което води до неформиране на когнитивните мотиви, интереси и училищни умения на юношата. Образователната дезадаптация на ученик преминава през следните етапи в своето развитие:
образователна декомпенсация - състояние на детето, характеризиращо се с появата на трудности при изучаването на един или повече предмети при запазване на общ интерес към училище;
училищна дезадаптация - състоянието на детето, когато наред с нарастващите трудности в ученето, поведенческите разстройства, изразени под формата на конфликти с учители, съученици, отсъствия, излизат на преден план;
криминализиране на развлекателната среда.
Семейни причини за девиантно поведение
Конфликтни отношения между родителите;
Психични заболявания на родителите;
Злоупотреба, домашно насилие, включително сексуално;
Обиди, пренебрежение, пренебрежение;
Хронична психологическа травматизация;
Неосъзнаване на миналото, липса на чувство за сигурност и семейна принадлежност.
Дисхармоничен стил на възпитание и вътресемейни отношения, съчетаващ, от една страна, снизхождение към желанията на детето, прекомерна защита и, от друга страна, провокиране на детето в конфликтни ситуации; или се характеризира с утвърждаването в семейството на двоен морал: за семейството - едно правило на поведение, за обществото - съвсем различно;
Нестабилен, конфликтен стил на възпитателни въздействия в непълно семейство, в ситуация на развод, дълготрайна раздяла на деца и родители;
Моралните и етичните факторисе проявяват, от една страна, в ниското морално и морално ниво на съвременното общество, разрушаването на ценностите, преди всичко духовните, в утвърждаването на психологията на „материализма“, упадъка на морала; от друга страна, в неутралното отношение на обществото към проявите на девиантно поведение.
През четиридесетте години на нашия век американският учител и психолог Рудолф Драйкурс предлага класификация на мотивите за "лошото" поведение на учениците. Той беше придружен от проста диагноза, която дори начинаещ учител би могъл да направи без използването на въпросници. Принципът на тази класификация е, че тя не отговаря толкова на въпроса „ЗАЩО” това дете се държи „лошо”, колкото показва какво трябва да се направи, за да бъде това дете все по-малко
Двата основни постулата, на които се основава конструктивният подход към образованието, са следните:
1.Деца, нашите ученициизбиратповедение. Като правило, те правят в безсъзнаниеизбори, но все пак избират. Това означава, че можем да повлияем на техния избор.Възможно и необходимо е да се влияе върху избора на ученика, без да се губи собственото достойнство и без да се позволява на ученика да загуби лицето си.
Има само 4 мотива, поради които децата се държат "лошо". Тези мотиви са:привличане на внимание, власт, отмъщение и избягване (страх) от провал.
Проблеми, пречки при оказване на помощ:
3.Навременен контакт с учители