Регионален икономически потенциал - Икономика
Потенциалът може да бъде разделен на три части:
- протичане на процеси с различна скорост поради различна степен на съпротивление на системата;
- наличието на неикономически фактори, които определят приоритетите и интересите на субектите.
- интересите на субектите като стимули, които предизвикват съзнателна необходимост от участие в икономическите процеси;
- ограниченията като фактор на несигурност, водещ до конфликт при избора на решение и пораждащ съзнателна необходимост от оптимизиране на поведението на субекта в икономическия процес. Струва ни се, че основният източник (движеща сила) на икономическите процеси е премахването на ограниченията на етапа на вземане на управленски решения. Ограниченията са вътрешни (между цели, стратегии, политики, методи, механизми и инструменти) и външни (между актьори). Конфликтът между ограничаващи и стимулиращи фактори води до промени в икономическата система и в резултат на това до създаване на определен тип икономически процес във всеки субект.
- нарастване на диспропорциите в икономическите процеси;
- ускоряване на формирането на ограничения върху икономическата дейност.
Нарастването на диспропорциите в икономическите процеси между регионите и вътре в регионите се обяснява с действието на два основни фактора:
- регионализация на икономиката и загуба на кооперативни връзки, които локализират отговорността за икономическото развитие и водят до разслояване на регионите, въвличайки ги в конкуренция с други региони за ресурси и в резултат на това увеличавайки регионалните разходи;
- реализиране на конкурентни предимства, които са намерили своето приложение в пазарната икономика и благодарение на либерализациятавъншноикономическа дейност (същият ефект от глобализацията), свободно пазарно ценообразуване, пазарни методи на разпространение на произведените стоки.
Ускоряването на формирането на ограничения върху икономическата дейност има следните причини:
- икономически и екологични, които са причинени от преразглеждането на политиката за потребление на ресурси и рационално използване на природните ресурси, както и от ефекта на глобализацията и влиянието на международните организации;
- икономически и политически, които са породени от реализирането на интересите на държавата за запазване на нейната цялост и сигурност.
- оценка на потенциала като показател, характеризиращ привлекателността и нивото на развитие на територията;
- оценка на ефективността от използването на съществуващия потенциал;
Икономическият потенциал на страната е общата способност на икономиката на страната, нейните индустрии, предприятия, ферми да извършват производствени и икономически дейности, да произвеждат продукти, стоки, услуги, да задоволяват нуждите на населението, социалните нужди, да осигуряват развитието на производството и потреблението.
Студентите могат да добият по-пълна представа за състава на икономическия потенциал и съдържанието на посочените негови компоненти, като прочетат препоръчителната литература.
Икономическият потенциал може да се разглежда и като обобщена характеристика на степента на икономическо развитие. Следователно понятието икономически потенциал включва икономически ресурси и икономически резултати.
Икономическите ресурси на страната включват всички материални ценности, научни, интелектуални, информационни и трудови ресурси, натрупани от нея и разположени както на нейна територия, така и в чужбина, включително предприемачески способности, както и природни ресурси. Техарактеризиращ се с общ обем, структура и качество.
Икономическите резултати се отразяват в обема, структурата, качеството и техническото ниво на произвежданите стоки и услуги. Обобщените характеристики на икономическите резултати са БВП, БНП, национален доход и тяхната структура. В допълнение, физическите обеми на производство на определени видове стоки, които са признати за най-важни на даден исторически етап, могат да служат като показатели за икономически резултати.
Ефективност на използването на икономическия потенциал на страната
Проблемът за ефективното използване на икономическия потенциал е един от основните проблеми на икономическата теория. Същността на този проблем е да се определят начините и средствата за постигане на най-голямо задоволяване на неограничени социални потребности в условията на недостиг и ограничени ресурси. Проблемът за ефективността на общественото производство има два аспекта - целеви (задоволяване на потребности) и ресурсен (използване на ограничени ресурси).
Целевата ефективност е качествена характеристика на общественото производство по отношение на нивото на развитие и степента на задоволяване на потребностите на обществото.
Ресурсната ефективност отразява рационалността на организацията на общественото производство, комбинацията от производствени фактори, използването на наличните ресурси.
Целевият и ресурсният аспект на ефективността са тясно свързани. Целевата ефективност варира в пряка зависимост от ефективността на ресурсите, както и от обема и качеството на използваните ресурси. С увеличаване на целевата ефективност, основано на повишаване на ефективността на използване на всяка единица налични ресурси, се говори за интензивна форма на функциониране на икономическия потенциал на обществото. Подобряване на целевата ефективност чрезвключването на допълнителни ресурси в общественото производство се нарича екстензивна форма на потенциално функциониране.
Подсистемата от показатели за ефективност на ресурсите включва съотношението между величината на получените резултати и масата на ресурсите (производителност на труда, капиталопроизводителност и др.).
Ефективността на общественото производство на ниво национална икономика се прогнозира в процеса на развитие на баланса на националната икономика и междусекторния баланс. Получените прогнозни оценки на ефективността след това се използват при изготвянето на прогнози за икономически растеж и структурни промени в националната икономика.
При изучаването на въпросите за ефективността на използването на икономическия потенциал студентите трябва да разчитат на знанията, получени при изучаването на курса по икономическа теория (теми "Производство" и "Възпроизводство").
Показатели, характеризиращи състоянието и нивото на икономическия потенциал
В практиката на световните икономически сравнения за оценка на националния икономически потенциал се използват следните показатели: показател БВП; обеми природни ресурси; количество и качество на трудовите ресурси; нивото на развитие на основните и инфраструктурни отрасли; показатели, характеризиращи състоянието на научно-техническия потенциал и др. Нека разгледаме някои от тези показатели.
Брутен вътрешен продукт
През 90-те години БВП на България се сви с 52%. Делът на България в световния БВП спадна от 5% през 1990 г. на 1,2% през 1999 г. Намаляването на абсолютния размер на БВП в България е съпътствано от намаляване на производството на БВП на човек от населението. През 1999 г. тази цифра е 3500 долара, което е 5-7 пъти по-малко, отколкото в индустриализираните страни по света.
Много деформирано от гледна точка на съвременната пазарна икономикабеше отрасловата структура на БВП в България в началото на 90-те години. 40% от обема му се отчитат от промишлеността (един от най-високите проценти в света) и само 20% от обема му се отчитат от сектора на услугите. В САЩ делът на сектора на услугите в общия БВП е 75%, в Канада 68%, във Франция – 67%, в Холандия – 65%.
Руската федерация заема водеща позиция в света по отношение на проучените запаси от суровини. В края на 90-те години общата стойност на балансовите запаси от полезни изкопаеми в България е 28,6 трилиона долара, прогнозният потенциал е 140 трилиона долара. В САЩ проучените минерални запаси се оценяват на 8 трилиона долара, в Китай - на 6,5 трилиона долара, в Западна Европа - на 0,5 трилиона долара, а в Япония - на 0.
Руската федерация има най-големите в света доказани запаси от газ, най-големите в света запаси от суров нефт, въглища, злато, диаманти, платина и др.
В същото време по отношение на наличието на активни запаси от основните видове минерални суровини (съотношението на запасите към текущия годишен добив), чието разработване е икономически целесъобразно според критериите на световния пазар, България значително отстъпва на редица чужди страни.
В края на 90-те години работната сила в България е 84,3 милиона души, или почти 60% от населението на страната. По този показател България е на 4-то място в света след Китай, Индия и САЩ.
В момента България поддържа сравнително високо общообразователно и професионално ниво на икономически активното население. Почти 1/3 от заетото в народното стопанство население е с висше и средно специално образование.
В същото време в началото на 90-те години България е на 37-мо място в света по производителност на труда. Тази цифра е 20-24 пъти по-малка, отколкото в повечето развити страни.Броят на работните часове годишно също е нисък в България. Часът е 1441. В Южна Корея тази цифра е 2547 часа, в Чили - 2400, в Япония - 2017 часа, в САЩ - 1945 часа, в Англия - 1880 часа.
Сериозен проблем по отношение на използването на трудовите ресурси е безработицата (включително скритата). Общият брой на безработните в България в началото на 2000 г. е 8,7 милиона. Това е 14.6% от общото икономически активно население.
Българската икономика търпи значителни загуби в резултат на миграцията на населението („изтичане на мозъци”). През 90-те години годишните загуби на страната в резултат на това се оценяват на 50-60 милиарда долара.
Важен показател, който характеризира състоянието на научно-техническия потенциал, е обемът на разходите за НИРД и техният дял в БВП.
Общите разходи за научноизследователска и развойна дейност в страни като САЩ, Япония, Германия, Франция и Великобритания в началото на 90-те години бяха по-големи от общите разходи за тази цел във всички други страни по света. В края на 90-те години България е на 24-то място в света по абсолютни разходи за НИРД.
По дял на разходите за НИРД водещи са следните страни: Швеция - 3% от БВП, Япония - 2,97% от БВП, Швейцария - 2,86% от БВП, САЩ - 2,62% от БВП, Германия - 2,53% от БВП. В България тази цифра е 0,32% от БВП в края на 90-те години, което е 12 пъти по-малко от 70-те и 80-те години. От началото на 90-те години общият брой на заетите в научната сфера в България е намалял с повече от 50%.