Роман идваш ли
Глава 7
Вика отиде в монетния двор. Тя се обади оттам, предупреди, говореше мило. Мислите на Макс обаче бяха объркани и той взе решение. Ако Алочка се съгласи да прави секс, той ще се раздели с Вика и ще се ожени за Алочка. Той е на двадесет и две години. Родителите на Алочка имат втори апартамент и няма деца, освен Алла, и те с радост ще дадат колибата на любимата си дъщеря. С Вика и без това няма бъдеще, защото тя е състезателка - веднъж, и Мис ****а на Вселената - два пъти. Той не искаше да мисли лошо за Вик, но беше напълно изтощен и майка му отново заплаши, че ще го изпрати в клиниката. - Алочка, - каза той, когато отново седнаха на дивана в къщата й, - трябва да поговоря сериозно с теб. Алочка го погледна с огромни уплашени очи. - Не искам повече да ходя за ръка. Аз съм възрастен. Не искам само да те целуна. Наистина те искам. Алочка се размърда и придърпа краката си под себе си, сякаш Макс щеше да я откъсне веднага и по перверзен начин. Между другото, в Романтика с Макс тя дори започна да носи поли. Дори и къси! Краката й между другото бяха готини (макар и по-зле от тези на Вики). - Нямам нищо против, не, нямам нищо против, Максим, обичам те, обичам те от дълго време, но никога не съм го правил. Изобщо не мога. Тъй като родителите не бяха вкъщи, всичко се случи веднага. След това Макс се прибра вкъщи, объркан, блъскайки се в минувачи и си помисли - да се напие или да се обади на Витка, да му каже? Няма какво да се каже. Тялото е красиво, кожата е като на праскова. Пуснатата коса е страхотна. Дотук свършиха позитивите. Бельо - срамно бяло трико. Обрасъл пубис. Крака като дърво. Цялото тяло е като дърво. И в допълнение - сълзи и стенания, определено не секс, носложно изтезание. В Макс по природа нямаше капка садизъм. - Фу, каква мерзост! — каза си той. Едно ми направи впечатление - алени капки върху бял лист. Те се размиха като венчелистчетата на космати подводни цветя. Макс никога не беше виждал такава комбинация от цветове. Прибра се и започна да рисува картината, която видя - ален акварел върху мокър картон. Използвал различни нюанси на червеното, смесени, играл до късно. - Максим, ял ли си нещо? - извика майка, дошла от работа. Той дори не отговори. Смесени и боядисани. - Съвсем си дрънкаш чаши! - извика майката. - Утре ще се обадя на Дмитрий Иванович и ще ви хоспитализираме. Ако сам не искаш, ще го принудим. Не искам да свършиш завинаги в психиатрична болница! - Майко, - каза Макс раздразнено, - ако полудея от някого, то е от теб! Майката го погледна уплашено и отиде в кухнята. После мълчаливо му донесе чиния с кнедли. - Благодаря ви - каза Макс. - Яжте веднага - каза майката. "Червени цветя на бял фон" приключи в 3:00 сутринта. Макс заспа, и той сънува луди цветови комбинации, странни лица, едва се събуди за работа. Алочка го погледна много по-нежно от обикновено. "Е, тази поне изглежда любяща", помисли си Макс, "може би за първи път беше така. Може би ще я науча по-късно. Защо да изисквам много от нея." Те останаха, както винаги, да вечерят в отдела, а Алочка каза полушепнешком, гледайки го в очите: - Имам ключа от втория апартамент. Можем да отидем там тази вечер. Ако искаш. - Искаш ли? - попита той. Тя кимна. В света има вид сексуална перверзия - любов от благодарност. Макс усети, че започва да го завладява. Алочка не му се подиграваше, тъй като Вика го обичаше. Следователно, наотидоха във втория апартамент вечерта и повториха секса. Перверзната любов на Макс моментално се изпари. Прасковата Алочка не се огъна като дървена. Дори сгъването на краката й в коленете беше огромна работа. В същото време тя се опитваше да го целува безкрайно, а Макс не посмя да се държи грубо с нея. Въпреки че желанието нарастваше. Отърси опасната течност върху чаршафа, Макс си почина малко и след това все пак направи забележка на Алочка (все пак бъдещата съпруга): - Тук трябва да направите малко прическа. И е толкова немодерно. - Кое? — попита тя и веднага се зави до гърдите си с одеяло. Макс дръпна част от одеялото от нея и посочи с пръст: - Поне се обръсни тук, отстрани. Оставете лента в средата. Така ще е по-сладко. Вики имаше обръсната пеперуда там. Понякога върху пеперудата дори се нанасяха блестящ гел и кристали. Но преди това Алочка не можеше да мисли за век. На следващия ден Алочка беше като по поръчка - с райе. Така че вече беше малко - малко по-приемливо. Тогава Макс й каза, че трябва да смени и бельото. - Нямаш дванадесет години - да носиш такива. Тя започна да купува най-различно бельо: черно, червено, синьо, накрая Макс му изгуби бройката. Той взе Алочка със себе си в нощен клуб. С Витка и Лесик. Витка и Лесик трябваше да го проверят. - Е, какво да кажа? - каза Витка, когато двамата отидоха заедно до тоалетната. - Бяло, пухкаво. В леглото сигурно като пън. Щях да си поиграя един месец и да го пратя на ФИГ. Много бързо ми омръзва тази свежест. - Искам да се отърва от Вика, - каза Макс, - ще полудея с нея. - И с тази праскова ще дрънкате чаши от скука. Дяволът не трябва да се приема напразно. Вика отиде в същия клуб. Анжелка беше с нея, приятелят й изглежда е фотограф. Първа бе Анжелка и снима Макс и Алла с нейните боби. Максдържеше Алла за кръста. Вика видя и от погледа й към Макс всички вътрешни органи се изключиха за около пет секунди. И може би дори замразени. Вика бързо се приближи до тяхната маса. Тя посочи Алочка: - Какво е това? Вика беше страхотна. Черна рокля с цепка до бедрото. Диаманти на пръстите и в ушите. Коса, падаща по раменете в хитри змии. Витка скочи първа, прегърна Вика: „Викуся, здравей, седни с нас, ще поговорим.“ Витка, като истински приятел, предвиди буря, буря и ужасно разрушение. - Какво е това плюшено животно? — повтори Вика, като посочи Алочка. Макс повече не прегръщаше Алла. И тогава, без да пита повече Макс, Вика нареди на Алочка: - Хайде, махай се оттук! Алочка скочи, гледайки Макс ужасено. Изглежда, че тя дори попита едва чуто: "Максим?" - Казах изчезвай! Вика лаеше, докато викаше само на подчинените си, ако нарушеха нещо. Горката Алочка, цялата в сълзи, се втурна към вратата. Макс дори не се обърна. Никой не тича след Алла. Само Лесик каза саркастично: - Горкото малко бебе! И тогава тя извади вечната си табакера с готови джамове и предложи: - Да отлитаме ли, деца? През нощта Вика дори не попита Макс за Алла. И не се възмути нито дума, че ужасната Вика, копеле, кучка и предател, разруши бъдещия му брак. Гмурнете се в него безброй пъти. С нежност. Със страст. С омраза. С наслада. За Вика всичко е възможно. Защото тя е единствената на света. В понеделник Алочка седеше в отделението, бледа, с фиксиран поглед, приличаше на сериозно болен човек. Макс се опита да не гледа в нейната посока. Аннушка дойде, хвърли скица на масата и каза с отвращение: - Копеле, Волков! И всички жени в отдела гледаха на него като на враг на народа. кучкаАлочка също бърбори на приятелите си. - Един урок за теб - каза на Макс компютърната машинописка Сашка, - не започвай романи на работа! Това е моето правило. Не сери там, където ядеш. Въпреки това беше забравено около три седмици по-късно. Всички освен Алла. Тя никога повече не поздрави Макс.