Ромео и Жулиета -сюжетът на трагедията на Шекспир, мястото на Ромео и Жулиета
Добре дошли в тематичния сайт "Ромео и Жулиета" - секции / секции - Ромео и Жулиета
Във Верона пищността пламна отново
Враждите от отминали дни са кървави раздори,
Принуждаване на цивилни да кървят.
От враждебни слабини, под злощастна звезда,
Случиха се двойка влюбени.
Чрез изпълнението на ужасната им съдба
Враждата на бащите умря с тяхната смърт."
Б. Шекспир, РОМЕО И ЖУЛИЕТА
превод на Т. Щепкина-Куперник
Между благородните веронски фамилии Монтеки и Капулети дълги години царува непримирима вражда. Състезаваха се. С течение на годините яростната конфронтация сякаш затихна, но от време на време все пак се усещаше. Така избухна още един бойНеделя сутринв красив град. Всичко започна с кавга между слугите и завърши сблъсък на господари и всеобщо сметище. Херцогът на Ескал, владетелят на Верона, след напразен опит да възстанови мира между воюващите семейства, обяви волята си: отсега нататък извършителят на кръвопролитието ще плати за това със собствения си живот. Младият Ромео Монтеки не е участвал в клането. Отдавна и несподелено влюбен в благородната красавица Розалина, дала обет за девство, той предпочита да се отдаде на медитация и разходки в яворовата горичка. Агресията и арогантността не са характерни за неговия мирен, интелигентен (според сегашното определение) характер. Неговият братовчед Бенволио и приятел Меркуцио, роднина на херцога на Верона, се опитват да развеселят младежа с шегите си. Виртуозният остроумие Меркуцио може майсторски да разбуни всяка компания. Той е най-добрият приятел на Ромео. Но Ромеобез повече шеги.
И в къщата на Капулети се подготвя весел празник. За тях това е и повод да демонстрират своя размах и лукс пред жителите на града. За разлика от старото семейство Монтеки, богатото семейство Капулети няма толкова древни аристократични корени. Те придобиха високата си позиция сравнително наскоро и се стремят с всички сили да се издигнат още по-високо. Синьор Капулет с радост приема граф Парис, който е роднина на самия херцог. Младата и красива Парис моли Капулети за ръката на единствената си дъщеря Жулиета. Синьор Капулети е доволен, но любимата му дъщеря все още е момиче. Въпреки това, той не отказва на Парис, като го кани на предстоящия празник и го кани да заинтересува Жулиета от него. Капулет изпраща слугата Пиетро при знатните жители на Верона с покана за бала. Сестрата на Жулиета вика домашния си любимец на синьора Капулети. Майката обяснява на момичето, което след две седмици ще навърши 14 години, че е време да помисли за брак, а вечерта на бала ще се срещне с елегантния и благороден граф Парис. Брилянтно парти! Тя кани дъщеря си да погледне по-добре бъдещия младоженец по време на танца и да оцени достойнството му. От уважение към майка си Жулиета обещава да бъде внимателна към Парис, въпреки че душата й мълчи.
Междувременно Меркуцио и Бенволио убеждават Ромео да се промъкне с тях на бала в къщата на Капулети, носейки маски. Там ще бъде и Розалина, племенницата на собственика на къщата. Те научават за това от свитък с имената на поканените, които Пиетро, изпратен с новината, не може да разбере сам, а само с помощта на Ромео и приятелите му, случайно срещнати на улицата. Ромео не е сигурен дали трябва да отидат на този празник, ужасно предчувствие се прокрадва в душата му, но приятелите му настояват и той се устремява натам. Топка вв разгара си. Всички танцуват и се забавляват. Внезапно Тибалт, племенник на синьора Капулети и следователно братовчед на Жулиета, разпознава Ромео като представител на враждебно семейство. Синьор Капулет спира избухливия Тибалт, признавайки за младия Ромео такива благородни качества като добродетел и учтивост. Принуден външно да се примири, Тибалт пази възмущението си в себе си. Но Ромео вече не забелязва. Напълно забравил за Розалин, той не може да откъсне очи от момичето със сияйна красота. Това е Джулиет. Тя също изпитва непреодолимо влечение към непознат млад мъж. Изгубени заедно в тълпата, Ромео и Жулиета изразяват объркването си един към друг с алегория и, разменяйки целувка, осъзнават, че са се влюбили един в друг от пръв поглед. Скоро те ще разберат каква пропаст ги разделя. Гостите се разотиват. Шумните приятели на Ромео са премахнати. Постепенно се успокоява и потъва в съня на квартала и няма почивка за влюбените сърца.
Гледайки звездите, Жулиета мечтае на глас за Ромео. Рискувайки живота си, младият мъж се изкачва през стената в градината на Капулет и там, застанал под осветения балкон, неволно чува тези речи. Ромео им отговаря с пламенно признание. Под прикритието на нощта младите се вричат в любов и вярност един на друг, а сбогуването им продължава до ранна сутрин. На сутринта (това епонеделник) те се съгласяват да бъдат съпруг и съпруга един на друг, извършвайки тайна сватбена церемония. Ромео ще се обърне за помощ към своя мил наставник - брат Лоренцо, просветен францискански монах, и след това ще съобщи новината на Жулиета. Момичето знае кого да изпрати като пратеник на Ромео: разбира се, нейната скъпа бавачка - довереницата на всичките й радости и скърби.
Отивайки рано в манастира на Свети Франциск, Ромео моли Лоренцо да му помогне да се ожени за Жулиета възможно най-скоро. Добрият монах напомняРомео за вчерашния си сън - Розалин и, след като малко се скара на младия мъж за лекомислие, се съгласява да помогне на младите любовници. Чрез медицинската сестра се договарят за тайна церемония. Лоренцо извършва брачна церемония с надеждата, че съюзът на Жулиета и Ромео може да сложи край на смъртоносната вражда между двете семейства. По волята на съдбата в същия ден Тибалт и Меркуцио се сблъскват очи в очи. Първоначално намерението на Тибалт е да се бори с "злия" Ромео, но той го обезсърчава с уверения за добро отношение, виждайки го като роднина на младата си съпруга. Меркуцио, който не знае тайната на Ромео, изразява възмущение от неговата угодливост и започва да тормози Тибалт. И двамата с удоволствие използват и най-малкия повод за кавга, която бързо прераства в бой с мечове. Ромео и Бенволио напразно се опитват да разделят противниците си. Под ръката на Ромео Тибалт смъртоносно ранява Меркуцио. Преди смъртта си Меркуцио извиква ужасни думи: „Чума и на двете ви къщи! Заради тях ще отида да ям червеи! Приятели влачат Ромео, за да го спасят от гнева на херцога.
Пред двореца на Ескала и двата клана и техните другари, претърпели загубата на близки, настояват за справедлив процес. Капулетите искат Ромео да плати с живота си за смъртта на Тибалт, а Монтегите се обръщат към милостта на херцога, тъй като Ромео отмъсти на Тибалт само за смъртта на Меркуцио, който беше роднина на Ескал. От медицинската сестра Жулиета научава за смъртта на братовчед си и за решението на херцога да изгони Ромео от Верона. Първият изблик на гняв се преодолява от безкрайната любов към съпруга. Всички домакинства на семейство Капулети скърбят за Тибалт, а Жулиета скърби за краха на надеждите за щастливо бъдеще с Ромео. В килията си Лоренцо увещава младия мъж, плаче от отчаяние, съветватой трябва да събере смелост и за известно време да намери убежище в съседния град Мантуа, докато се появи възможност да каже на херцога за брака между потомството на два враждуващи клана и да го помоли за прошка. Преди дълга раздяла новосъздадените съпрузи трябва да се видят и да се успокоят в прегръдките си. Сестрата ще помогне на Ромео да влезе в спалнята на Жулиета, но младоженците ще трябва да се върнат преди сутрешния кръг на охраната и незабавно да отидат в Мантуа.
вторник. Жулиета и Ромео бяха заедно през нощта. Песента на чучулигата предвещава наближаването на зората. Жулиета не иска да повярва в настъпването на утрото, не иска да пусне любимия си. И няма сили да разтвори ръцете си. Но неумолимо идва нов ден, носейки със себе си море от мъка. Ромео обещава на скъпата си съпруга да изпрати новини от Мантуа, използвайки всяка възможност. Младите съпрузи се сбогуват и, слизайки от балкона, Ромео напуска Жулиета и Верона. Синьора Капулети влиза в спалнята на Жулиета и съобщава на плачещата й дъщеря, че сълзите й за Тибалт скоро ще бъдат заменени от радостта на сватбеното тържество, тъй като бракът й с граф Парис е насрочен ден по-късно. Жулиета дава решителен отказ, като по този начин предизвиква бурния гняв на баща си, който смята поведението на дъщеря си за обикновена прищявка. Той поставя условие: или Жулиет ще тръгне след Парис, или той ще се отрече от нея и ще я изгони от къщата. Тогава Жулиета се обръща към майка си с молба да отложи сватбата, но майка й се отвръща и си тръгва. Жулиета се втурва към медицинската сестра - тя, съжалявайки своя домашен любимец, я съветва да се съгласи на брак и рисува пред нея всички предимства на нов брак. Джулиет е зашеметена от предателството си. Тя вътрешно прекъсва духовната връзка с медицинската сестра и в отчаяние решава да потърси съвет от монаха Лоренцо. Преструвайки се, че приема съветите на старейшините си, Джулиет отива на църква - катода отидеш на изповед при изповедника. Изправена пред вратата на килията на Лоренцо с Парис, дошъл да се споразумеят за предстоящата сватба, Жулиета с усилие понася нежния поздрав и почтителната целувка на младоженеца. Когато вратата на килията се затваря с трясък, Джулиет дава воля на сълзите и отчаянието. Младата жена е готова да умре, за да остане вярна на своя скъп съпруг, но брат Лоренцо я спира и й предлага рискован план: в навечерието на сватбата Жулиета ще изпие питие, което ще я потопи в дълбок сън, подобен на смъртта. Междувременно Лоренцо ще уведоми Ромео за това, той ще влезе в семейната крипта на Капулети точно навреме за събуждането на Жулиета и ще я отведе в Мантуа. Без миг колебание Жулиета се съгласява. Връщайки се у дома, Жулиета се съгласява на брака и на следващия ден, всряда, преодолявайки страха и съмнението, тя изпива отварата през нощта. Преди това тя е посетена от кошмарни видения.
Четвъртък. Утрото на сватбения ден ехти от тъжните викове на медицинската сестра: "Жулиета е мъртва!" Тя дойде да събуди и да облече булката. Но Джулиет е студена и неподвижна. Родители са поразени от загубата на единственото си дете. Скърбят и младоженецът. Монах Лоренцо е готов за погребалната церемония. Процесията с погребалните носилки на Жулиета се насочва към криптата. Балтазар, слугата на Ромео, вижда какво се случва в гробището и бърза за Мантуа, за да донесе тази тъжна новина на своя господар.
Петък. За съжаление, пратеникът на Лоренцо - брат Джовани - не можа да стигне до Ромео, тъй като беше задържан поради карантина срещу чума. Така той така и не предаде важното писмо. След като изслушва историята на верния Балтазар и се убеждава в смъртта на жена си, Ромео купува най-силната отрова от беден аптекар и тайно пристига във Верона до свечеряване. На гробището Ромео се сбогува с Балтазар и бърза към криптатаКапулети, където неочаквано се натъква на Парис, който носи цветя на ковчега на булката му. В битката Ромео убива Парис, който се изпречи на пътя му. След като разби вратите на криптата, Ромео влиза вътре. Той поставя тялото на Парис в криптата на Жулиета, като по този начин изпълнява предсмъртната му молба. След като е видял достатъчно от скъпоценната си съпруга, към чиито бузи и устни руменината на живота вече е започнала постепенно да се връща, Ромео се обръща към Тибалт, който почива наблизо, с молба за прошка. Без да знае за предстоящото събуждане на Жулиета, която смята за мъртва, Ромео я целува за последен път и отнема живота си, като изпива отрова. Влизайки Лоренцо с ужас открива мъртъв Ромео. Събуждайки се, Джулиет научава за случилото се. Тя отказва да си тръгне с Лоренцо и да остави безжизненото тяло на съпруга си. Останала сама, Жулиета целува все още топлите устни на Ромео и разбира, че непоправимото се е случило преди няколко мига. Изведнъж тя чува шумове и писъци, идващи отвън. Тя не може да си позволи отново да бъде разделена със съпруга си. Вече няма капка отрова в бутилката и Ромео може да я намери на устните си. Няма време за мислене и, усещайки камата на Ромео, Жулиета щастливо я грабва и решително слага край на живота си с неговия удар. Влюбените са завинаги обединени в смъртта. Народът се събира. Херцогът разпитва Балтазар и Лоренцо. Трагичната истина е разкрита. Ръководителите на семействата Монтеки и Капулети сключват мир над телата на Ромео и Жулиета, като обещават да издигнат златни статуи в памет на истинската любов на техните съсипани деца.
„Защото никога не е имало история за повече мъка
от това на Жулиета и нейния Ромео."
„Никога не е имало по-тъжна история,
какво ще кажете за Жулиета и нейния Ромео.»
Илюстрации Д. Шмаринов 1958-61гг.