Самоконтролът на речта в структурата на речевата дейност "
Металова Елена„Речевият самоконтрол в структурата на речевата дейност“
Статия по темата "Речевият самоконтрол в структурата на речевата дейност "
Темата на статията е свързана с проблема за формирането насамоконтрол на речта при по-младите ученици в процеса на създаване на писмено изявление(изявление). Когато пишат презентация, учителите постоянно срещат трудности за учениците при намирането наречеви грешки, с невъзможността да намерят и коригиратречевата грешка, допусната в работата им. Невъзможно е да се справим с този проблем, без да изучаваме опита и знанията на психолози и учители.
Концепциятаза речева дейност е въведена за първи път в руската психология от Л. С. Виготски. След товадейностният подход към изучаването и преподаването на речта е разработен в трудовете на А. Н. Леонтиев, Н. И. Жинкин, А. А. Леонтиев, И. А. Зимней и др.
А. А. Леонтиев определяречевата дейност като процес на използване на езика за комуникация по време на някаква друга човешкадейност. Както всяка другачовешка дейност,речевата дейност се определя от нивото или фазовата структура.
Учените предлагат различни варианти за научна интерпретация на механизмите за генериране навербални изказвания.
Традиционно е прието да се разглеждаструктурата на речево действие, предложена от А. А. Леонтиев. Включва четири етапа
1. Показателен етап.
На този етап говорещият или писателят трябва да се ориентира в комуникационната ситуация (да определи нейните характеристики, като по този начин очертае стила на бъдещия продуктречева дейност, както и да осъзнае темата и основната идея на своето изявление. Има пет страни на ориентацияречдействия :
1) Ориентация по темата на комуникацията;
2) Ориентация към езика като обективна система от средства за комуникация;
3) Ориентация или оценка от говорещия доколко темата на съобщението е лично значима;
4) Ориентация или оценка на степента на адекватност на избраните езикови средства за решаване на конкретна комуникативна задача;
2. Етап на планиране.
3. Етап на изпълнение.
Това е изпълнението на плана във външната реч с помощта на езикови средства, чието използване зависи от темата, основната идея и стила на изказването. Това изпълнение се осигурява от такива механизми като избор на думи, преход от програмата към нейното изпълнение, граматическо прогнозиране, изброяване и сравнение на синтактични опции, консолидиране и възпроизвеждане на граматически правила.
4. Етап на контрол.
Това е сравнение на продукта, резултатаот речевата дейност с неговия мотив.
Според I. A. Zimney,структурата на речевата дейност включва три фази.
Първата фаза се осъществява чрез сложно взаимодействие на потребности, мотиви и целидейност като бъдещ резултат. Източникътна речевата дейност във всички видове е комуникативно-познавателна потребност. Тази потребност, попадайки в предмета наречевата дейност (мисълта, се превръща в мотив на тазидейност.
Важен компонент на първата фазана речевата дейност е"речево намерение ". Според I. A. Zimnyayaречевото намерение е посоката на съзнанието, волята, чувствата на субектаречева дейност към осъществяването на тазидейност.
Втората фазаречева дейност е нейната приблизително изследователска част, насочена към изучаване на условията за изпълнение надейности,окончателно изясняване на предметадейност и др. В същото време тази фаза на планиране, програмиране и вътрешна организацияречева дейност.
Третата фаза е изпълнителна и в същото време регулираща. Тази фаза, реализиращаречеви изявления (или тяхното възприемане и разбиране), в същото време включва операция за наблюдение на изпълнението надейности и резултатите от тях.
И дветеструктури на речевата дейност включват едни и същидействия: мотив,речево намерение, вътрешно планиране и програмиране,изпълнение и контрол на речево действие.
I. A. Zimnyaya има няколко действия, включени в една фаза, докато A. A. Leontiev има по-подробнаструктура, която се различава в по-голяма степен в методическа ориентация.
Методистите използват този модел на структурата наречевото действие като теоретична основа за организиране на работа върху речта в условията на обучение.
Според V.I. Kapinos, контролът съществува само върху резултата отдейност, но в процеса надейност се извършва такъв текущ контрол, който се извършва във всички фази наречевата дейност.
М. Т. Баранов разграничава два видасамоконтрол при използването наезик: директенсамоконтрол (корекции в речта в момента наречева дейност ) и забавени (корекции вречта работят след известно време).
За първи път той повдигна въпроса законтрола на речта в условията на писмена реч и предложи термина„контрол на речта ”V. E. Mamushin. Според него „развитието на способността да се контролира собствения текст изисква продължителнаречева практика, а една от основните задачи е практическида запознае учениците с новите критерииза контрол на речта, достъпни за тях.
Речевият самоконтрол е от решаващо значение за развитието насамостоятелната речева дейност на учениците. Той придружава всяко изявление, ролята му е особено забележима в такава форма на реч като писане.
По този начин можем да заключим, чесамоконтролът на речта е неразделна част от възприемането и генерирането на речта, осъществява се на всички етапи наречевата дейност и може да се разглежда като важен компонент всистемата на речевите умения на учениците. Общият успех наречевата дейност до голяма степен зависи от способността за упражняване наречев самоконтрол.
Необходимо е да се открият трудностите на учениците при изпълнението на текущия и крайниясамоконтрол, както и да се разработи набор от упражнения, насочени към овладяване на действието насамоконтрол в работата по презентацията и определяне на методическите условия, които гарантират успеха на овладяването на изучаваното умение.
1) Леонтиев, А. А. Основи на психоанализата /А. А. Леонтиев. – М.: Значение, 1997
3) Сотова, И. А. Модели на формиране насамоконтрол в процеса на писменаречева дейност на ученици в уроци побългарски език: Монография / И. А. Сотова. –Иваново: Иван. състояние ун-т, 2006 г.
Диференциран подход при корекция на невротични и неврозоподобни форми на заекване Изследователски проблем: търсене и избор на специален диференциран подход, който допринася за формирането на комуникативна компетентност при по-малките деца.
Характеристики на организацията на развиващата се речева среда в предучилищната образователна институция. Скъпи колеги. Предлагам на вашето внимание презентация, изготвена от мен в процеса на моята работа. Презентацията се правеше постепенно.