Сбогом след погребението
Това разказа мой приятел, който се премести в града: „В нашето село живееше семейна двойка. Оказа се, че нямат деца. Отначало живееха добре, но след това Николай започна да пие. Надя се бореше по всякакъв начин със зависимостта му към алкохола.
Тя се скара, убеждаваше, отиде при майка си и дори се опита да кодира, но нямаше смисъл в това. Николай потъна до самото дъно, но и Надя нямаше къде да отиде. След тридесет и пет години брак беше жалко за него, дори и такъв, който беше стигнал до дръжката. Надя се страхуваше да не запали огън в къщата, а той да не изгори.
Една нощ съпругът се събуди, но не се разхождаше, както обикновено, из къщата, а събуди жена си. Беше напълно трезвен. Надя стана, светна лампата и попита: — Какво стана, защо ме събуди? На което Николай отговори: - Надя, днес ще умра. Надежда Михайловна се ухили, като си помисли, че съпругът й се опитва да я моли за пари за алкохол, за да я накара да махмурлук. Но, като видя очите му, тя попита с треперещ глас: - Защо реши, Николай, че ще умреш днес? - Току що дойдоха за мен - отговори Николай. В очите му имаше сълзи.
Надя отиде за вода и подаде чашата на съпруга си. Той пи и продължи да говори. - Току-що дойдоха при мен Санка Рудаков и Петка Таригин и ги понесох на раменете си в ковчег до гробището. Казаха ми днес да не пия, да се избръсна и измия, че днес ще умра, Надя. Отново сълзи бликнаха от очите му. Жена му го погледна и повярва, че точно това се случва сега. Съпругът й никога не е плакал. Той викаше, ругаеше, викаше песни, но никога не плачеше. Надя го притисна до себе си и го прегърна за главата: - Не плачи, Коля, всички ще дойдем, ние с теб сме вече на седемдесетте. Да знам само дали има живот в онзи свят или не? Какво мислиш? —Не знам—След като помисли, съпругът отговори: „Никой никога не е казвал за това?! Ако днес умра, значи има задгробен живот, защото от там някой е дошъл да ме вика, а?
На сутринта се изми и обръсна. Този ден не мислех за алкохол, бях замислен и развълнуван. Вечерта, преди да си легне, той каза: Ако умра, ще се върна да те погледна. Ние сме Надя, обичахме се, никога не съм ти изневерявал, нито веднъж. Прости ми, че пия, не знам какво ме обзе. Ако всичко е наред, ще остана жив, ще спра да пия. На сутринта Надя се събуди, защото се облегна настрани на нещо студено. От страната, където лежеше съпругът й Николай. Без да отваря очи, тя вече разбра, че Николай е починал. Тя седна в леглото и най-накрая реши да погледне съпруга си. Той лежеше по гръб, кожата му вече беше придобила восъчен цвят, чертите му бяха изострени и цялото познато лице се беше променило до неузнаваемост. „Колочка“, тихо извика Надя и каза: „Сега знаете дали има друг свят или не.
След като погреба съпруга си, Надежда не можеше да се успокои. Изглежда, че това е, което тя искаше в дълбините на душата си. Тя се освободи от пиянски концерти, от счупване на чинии, от хъркане, което понякога не й позволяваше да заспи до сутринта, от ненужни разходи (Николай пушеше много). Безплатна, но защо й е толкова тежко на душата? Господ не дал деца, а сега няма никого, останала сама в старата къща.
През нощта Надя чу звук, подобен на човешки стъпки. Но преди тя да успее да разбере това, леглото с пружини провисна със скърцане под тежестта на невидимо тяло. Не видя никого, но знаеше, че някой е седнал до нея на леглото. Разумът подсказа, че това не е никой друг, а починалият съпруг. Миг по-късно отново се чуха тежки отдалечаващи се стъпки.
Настъпи тишина и Надя разбра, че Николай я е задържал.думи - той дойде при нея за последен път, за да се сбогува с тази, която е обичал цял живот.