Семантика и прагматика на говорещите глаголи в английския език
Отдел по образование на Астана
Институция „Колеж на Евразийския хуманитарен институт“
Предметна циклова комисия по чужди езици
pза дисциплината: "Теория на езика"
Тема: „Семантика и прагматика на глаголите за говорене в английски език“
Глаголите за говорене са един от най-изследваните обекти в лингвистичните изследвания. Интересът към тази група лексикални единици се дължи както на сложността на тяхната семантична структура, така и на неяснотата по въпроса за идентифицирането на синонимни серии и тематични групи.
Уместността на изследването се определя и от целите и задачите на обучението по активно и правилно владеене на чужд език.
Поставената цел диктува следните цели на изследването:
3. Сравнение на системно-парадигматичното и функционалното ниво на анализа на глаголите на говорене.
4. Изясняване на номенклатурата на прототипните действени и недействителни характеристики на глаголите за говорене.
6. Определяне на набора от най-повтарящите се лексикални единици, способни да предадат значенията на еднопосочно/нееднопосочно говорене.
1.1 Глаголи на говорене и различни подходи за изучаването им в съвременния английски език
В лингвистиката изучаването на говорещите глаголи (глаголи на речта, комуникативни глаголи) вървеше в различни посоки, както местни, така и чуждестранни учени си поставяха различни задачи. Този клас глаголи е изследван от гледна точка на тяхната лексикална и граматична семантика, от гледна точка на синтактичните свойства на тези глаголи, на функционално ниво, от гледна точка на връзката между мислене и реч, от гледна точка на логически и семантични свойства.глаголи на речта.
Дълго време обект на анализ са глаголите, обозначаващи само процеса на речта в неговата чиста форма. От кръга на разглежданите бяха изключени глаголите, осъществяващи определена дейност в речевия акт. В светлината на този подход се смята, че глаголите на речта означават действие (в широк смисъл), извършвано от речевия апарат, т.е. произношението на артикулирани звуци (отделни думи или фрази) в процеса на вербална комуникация. Дълго време в тематичната група от глаголи, съдържащи указание за речевия процес, се разграничават две основни групи:
а) глаголи, обозначаващи действителния процес на речта и нейните основни функции (съобщение, разговор, история): кажете, кажете, говорете, говорете.
б) глаголи, обозначаващи всяко друго действие, което може да се извърши в процеса на реч (устно или писмено): команда, поръчка, потвърждение, повторение.
От своя страна глаголите, обозначаващи действителния процес на реч, могат да бъдат разделени на две подгрупи:
1. Глаголи, в семантиката на които има обозначение на една от функциите на речевия процес в неговата чиста форма, без допълнителни характеристики:
а) глаголи от най-общото обозначение на речевия процес: кажете, кажете, говорете, говорете.
б) глаголи с по-тясно обозначение на речевия процес: разказвам, изразявам, повтарям, декларирам.
2. Глаголи, съдържащи допълнителна характеристика на речевия процес - неговата продължителност, начало, край, сила на звука, яснота на произношението и др. По правило тук се разграничават глаголи с допълнителни наречни думи, характеризиращи този процес.
В по-нататъшни проучвания връзката между лексикалната и граматическата съвместимост на глагола и неговото лексикално значение започва да се взема предвид:
1. идентифициране с какви части на речта, в какви форми или с каквосинтактичните конструкции съчетават глаголи на говорене
2. определяне характера на връзката между значението на глагола и неговата съвместимост.
Основателите на този подход отнасят към тематичната категория глаголи на говорене онези глаголи, които като единици на речника извън контекста обозначават процеса на говорене. Наред с общата семантична характеристика на цялата група (изрази на речевия процес), всеки глагол насочва и към определен речев акт. Някои глаголи на говорене изразяват действителните процеси на говорене, други означават речеви процеси, свързани с други аспекти на човешкия живот и дейност - изразяване на воля, проява на различни емоции. По този начин спектърът от анализирани глаголи включва глаголи, в семантиката на които речта е съчетана с оценка, причинно-следствена връзка, истина и т.н. В тази връзка привържениците на този подход разграничават три големи групи: а) глаголи, обозначаващи действителния процес на говорене; б) глаголи, обозначаващи процеса на речта и характеризиращи го в зависимост от задачите на комуникацията; в) глаголи, обозначаващи речеви процеси, свързани с други страни от човешкия живот и дейност.
Важно е, че характеристиките на лексикалната и граматическата съвместимост на глаголите могат да бъдат посочени чрез синтактични конструкции, които се определят не от законите за изграждане на фрази, а от структурата на цялото изречение като цяло, например някои комбинации от глагол с инфинитив, както и комбинации от глагол с пряка реч и подчинени изречения. Синтактичната връзка на глаголите с различни адвербиални детерминанти на начина на действие, които издават енергичност, внимателност, интензивност, задълбоченост (внимателно, веднага, съвършено, силно, лесно, точно и др.) Показва активния, агентивен характер на субекта. Катодопълнителните актуализатори на признака на дейността на субекта са прогресивни форми, повелително наклонение, съвместимост с модални и фазични глаголи, както и с глаголи за действие като еднородни членове [3]. Предимството на този подход е, че подробното изследване на съвместимостта на всеки глагол помага да се идентифицират връзките на глаголите на речта с различни форми на други думи или цели структури в изречението и да се определи зависимостта на тези връзки от лексикалното значение на глагола.
При по-нататъшни изследвания на тази лексико-семантична група от глаголи учените се съсредоточиха върху всички глаголи, които нормативно изпълняват функцията за производство на реч, което значително разшири границите на този клас.
Привържениците на тази теория взеха за основа тристепенна идея за речев акт, предложена за първи път от Дж. Остин, в която се разграничават три аспекта: локутивен, илокутивен и перлокутивен.
Трябва да се отбележи, че за Дж. Сърл, приемник на идеите на Дж. Остин, теорията за речевите актове е преди всичко теория за значението. Дж.Сърл акцентира върху едно от трите нива на речевия акт – илокутивното. Илокутивният акт е действие, което извършваме, като произнасяме определена фраза (можем да убедим някого, да попитаме, обвиним, инструктираме), трябва да се разграничава от локутивния акт - произнасянето на някои звуци сами по себе си или записването на някои знаци на хартия - и перлокутивния акт - въздействието на нашето изявление върху действията, мислите или емоциите на слушателите (нашето изявление може да убеди / да не убеди събеседника и т.н.). J. Searle вярва, че основната цел на езика не е в описанието на обектите на реалността, а в изпълнението на целенасочени действия; затова в търсене на отговор на въпроса: „Какво е смисълът?“ тойсе премества от нивото на отделна дума към нивото на комуникационна единица, с помощта на която се извършва отделно действие, тоест на нивото на илокутивен акт.