Семейни правоотношения
а) навършване на брачна възраст;
б) липса на друг официален брак;
в) липсата на тясно родствени отношения между желаещите да сключат брак;
г) липсата на заболявания, посочени в закона;
д) разрешение за сключване на брак, дадено от родители, настойници и лица, които ги заместват.
Законодателствата на различните държави се третират различно по отношение на дефинирането на горните условия. Брачната възраст в Швейцария например е определена на 18 години за жените и 18 години за мъжете;
във Франция за жени - 15 години, за мъже - 18 години.
В Казахстан например наличието на друг официален брак е пречка за сключване на нов брак. Това е залегнало в член 17 от Кодекса за брака и семейството на Казахстан.
В някои страни братята и сестрите се признават за близки роднини, в други други роднини се класифицират като близки роднини. Законодателството на редица страни предвижда младите хора да представят един на друг медицински документи за тяхното здраве. Законодателството на Казахстан не съдържа такова условие. Законите на някои страни съдържат такова условие за валидност на брака като даване на съгласие за брак от родителите. В семейното законодателство на Казахстан няма такава разпоредба. Наличието на противоречащи си разпоредби относно условията на брака подтикна държавите по някакъв начин да ги унифицират в международни споразумения, които бяха документирани в Договора за международно гражданско право от 1940 г., в Конвенцията за брака и признаването му за валиден от 1978 г., в Кодекса на Бустаманте от 1928 г.
Процедурата за сключване на брак на граждани на Казахстан с чужди граждани е регламентиранасемейно право на Казахстан. Това означава, че органите на службата по вписванията на Казахстан нямат право да изискват спазване на условията за сключване на брак, които не са предвидени от семейното законодателство на републиката. Бракът, сключен в Казахстан, се счита за валиден на цялата територия на републиката, независимо от факта, че този брак е признат за невалиден съгласно законодателството на страната на чужденеца, който се е оженил за гражданин (гражданин) на Казахстан. Такава нежелана ситуация може да бъде избегната чрез сключване на международни договори, които конкретно могат да решат тези и други въпроси.
Законът на Казахстан не възразява срещу консулски бракове, уредени в Казахстан. Кодексът за брака и семейството на Казахстан гласи, че браковете между чужденци, сключени в Казахстан в посолства и консулства на чужди държави, се признават в Казахстан въз основа на реципрочност, ако тези лица са били граждани на държавата, която е назначила посланика, консула.
Казахстан признава за валидни браковете, сключени извън Казахстан съгласно законите на определени държави. В Казахстан се счита за достатъчно да се представи официално свидетелство за брак (удостоверение), издадено от компетентните органи на чужда държава.
Студентът трябва да има предвид, че има известна разлика между разрешаването на определен ред на брак между чужденци в рамките на държавата и признаването на брак, сключен от тях в чужбина. Полигамен брак, признат за законен в дадена държава, не може да бъде признат за валиден в Казахстан.
Консулските споразумения на Казахстан с чужди държави определят правата и задълженията на казахстанските консули, сред които са правомощията на консула да извършва действиягражданско състояние.
2. Разводът в международните конвенции и законодателството на Република КазахстанЗа да се унифицират стълкновителните норми по въпросите на развода, бяха приети международни конвенции. По този начин Хагската конвенция за уреждане на конфликти на закони и юрисдикции по отношение на развод и съдебна раздяла на съпрузи установява стълкновение на закони, задължителни в два случая: разводът е разрешен както от националното право, така и от правото на мястото, където е извършено действието. Другата Хагска конвенция, уреждаща признаването на развод и съдебна раздяла на съпрузи от 1970 г., може да бъде приложена към признаването в една договаряща държава на развод и съдебна раздяла, извършени в друга договаряща държава. Тази конвенция изброява условията, чието спазване води до признаване на развод, съдебна раздяла, които вече са извършени в определена чужда държава.
И наистина е така. Член 182 от Кодекса за брака и семейството на Казахстан гласи: „Прекратяването на брака между граждани на Република Казахстан, извършено извън Република Казахстан съгласно законите на съответните държави, се признава за валидно в Република Казахстан, ако и двамата съпрузи към момента на прекратяване на брака са живели извън Република Казахстан.“
Същият член урежда отношенията на съпрузи на граждани на Казахстан, пребиваващи извън Република Казахстан, по въпроси, свързани с развода: „Гражданин на Република Казахстан, пребиваващ извън Република Казахстан, има право да разтрогне брак със съпруга, пребиваващ извън Република Казахстан, независимо от неговото гражданство в съдилищата на Република Казахстан, като разглежда тези дела от името на Върховния съд на Република Казахстан.“ „В тези случаи – се казва по-нататък в същия член на кодекса – когато съглЗаконодателството на Република Казахстан позволява разтрогването на брака в службите по вписванията, бракът може да бъде прекратен в консулските служби на Република Казахстан.
В Кодекса за брака и семейството на Казахстан няма стълкновителни норми, които да препращат към правото на чужда държава за разрешаване на въпроси, свързани с личните и имуществените отношения на съпрузите.
Споразумения за предоставяне на правна помощ, сключени от Република Казахстан с други държави, регулират отношенията на съпрузи, които са граждани на една държава и пребивават на територията на друга държава.
Законът на Казахстан не прави разлика между граждани на Казахстан и чужди граждани - както родители, така и деца. Казахстанското законодателство разширява действието си върху отношенията между родители и деца на казахстански граждани, които са в чужбина. Същото може да се каже и за регулирането на делата за възстановяване на издръжка.
3.Осиновяване и настойничество в международното частно право.Семейното законодателство в Република Казахстан позволява осиновяването от чужденци на деца, които са както казахстански, така и чужди граждани, пребиваващи на територията на Казахстан. Ако осиновителят не е гражданин на Република Казахстан, за да осиновите дете, което е гражданин на Република Казахстан, е необходимо да получите разрешение от Министерството на образованието на Република Казахстан: това е посочено в член 187 от Кодекса за брака и семейството на републиката. Ако дете, което е гражданин на Република Казахстан, живее в друга държава, тогава неговото осиновяване се извършва в консулската служба на Република Казахстан, функционираща в държавата на пребиваване на това дете. В споразуменията, подписани от Казахстан напредоставяйки правна помощ, се вижда, че републиката се ръководи от следните принципи: а) осиновяването и отмяната на осиновяването се извършват съгласно правото на държавата на осиновителя; б) осиновяването се разглежда от компетентните органи на държавата на осиновителя; в) ако осиновеният и осиновяващият принадлежат към гражданство на различни държави, при вземане на решение за осиновяване е необходимо да се получи разрешение за осиновяване от съответния орган на държавата на осиновения.
Правните системи на много страни определят понятието настойничество като защита на нуждаещите се от защита: във връзка с тяхното непълнолетие, невменяемост и други недостатъци на лицата.
В много държави тези въпроси се решават съгласно закона за националността на охраняваното лице. Република Казахстан не е изключение. „Настойничеството (попечителството) над непълнолетни, недееспособни или ограничени граждани на Република Казахстан, пребиваващи извън Република Казахстан, както и над чуждестранни граждани, пребиваващи в Република Казахстан, - гласи член 186 от CoBS, - се установяват съгласно законодателството на Република Казахстан.“
Въз основа на факта, че при установяване на настойничество и попечителство се прилагат процесуални правила, обвързването на правото на гражданството обикновено се комбинира с обвързването със закона на съда. Хагската конвенция за настойничеството над непълнолетни, 1902 г. Хагската конвенция за настойничество за непълнолетни от 1905 г. предвижда, че настойничеството и попечителството се упражняват въз основа на националното законодателство на лицето, взето под настойничество (попечителство). Освен това тези конвенции гласят, че настойничеството (попечителството) над чужденец може да бъде установено в случаите, когато държавата, чийто гражданин е подопечният, не е записала в своите закони правилото, че само тойима право да установява изключително настойничество (попечителство) над своите граждани. Конвенцията за попечителство над непълнолетни от 1902 г. е заменена от Конвенцията от 1961 г. относно компетентността на властите и приложимото право по отношение на защитата на непълнолетните.
4. Международна защита на правата и интересите на детето.В Казахстан настойничеството и попечителството се регулират от член 188 от Кодекса за брака и семейството на републиката, който гласи, че настойничеството (попечителството) над непълнолетно лице, ограничено в правоспособност, недееспособни граждани на Казахстан, живеещи в чужбина, и над чужденци, живеещи на територията на Република Казахстан, се регулира от казахстанското законодателство. В чужди държави въпросите на настойничеството (попечителството) се разглеждат от казахстански консули. Настойничеството и попечителството над гражданите на Република Казахстан могат да бъдат установени в съответствие със законодателството на страната, на чиято територия пребивават настойниците, но такова настойничество (попечителство) може да бъде признато от казахстанските власти, ако няма възражения срещу такова настойничество (попечителство) от съответната консулска институция на Република Казахстан.